Правителство трябва да има още тази седмица
Международно разследване да върне парите в банката, казва Мартин Димитров
Ще има ли правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок? Имат ли шанс хората с депозити до 100 000 евро в КТБ да си получат парите до Нова година? "Стандарт" потърси мнението по тези и други важни въпроси на Мартин Димитров, депутат от РБ.
- Г-н Димитров, преди дни развихте тезата, че могат да бъдат спасени част от парите на болници и общини в КТБ. Как ще стане това?
- С помощта на международно разследване могат да се съберат по-голяма част от парите, които в момента са определени като дупка и обезценка на активи. Това не може да бъде направено от фирма от България, защото няма опита и не е правила подобни неща. А имам и опасения, че може да бъде свързана с местни фактори, което да компрометира жестоко идеята. Трябва да бъде компания, която е правила подобни разследвания и успешно е връщала огромни суми обратно. Знаете, че 2008 г. имаше банкова криза и подобни фирми за разследване бяха наети в редица страни. Редно е да има конкурс и да бъде наета тази международна компания, която предложи най-добри условия и има опит за решаване на случая. В момента се опитват да ни пробутат идеята, че тези обезценени активи трябва да ги забравим, да ги отпишем и тези пари да не бъдат търсени и връщани. А колкото по-голяма част от тях се върне, толкова повече болници, общини ще си получат средствата. Тук има един важен детайл. Решението на парламента препоръчва БНБ да наеме такава фирма. Има и алтернативен вариант - тя да е назначена за синдик. Така ще се носи повече отговорност и пряко ще събират средства.
- Тези варианти изискват време, а дотогава някои болници може да изпаднат в сериозни финансови затруднения.
- Не става бързо, това е ясно. Но е единственият път. А и не трябва да забравяме отговорността на тези хора. Защо са си държали парите там? Тук има индивидуална отговорност. Да, има тежък провал на контролния орган. Именно за това е надзорът на БНБ, за да не се случват такива неща. Фактът, че се случи, означава, че този надзор се е провалил, но винаги има и индивидуалната отговорност на вложителя. Трябва да избереш стабилна финансова институция. Ако на мен ми бяха възложили да бъда финансов директор на болница, никога нямаше да поверя парите на тази банка. Трябва да се оценяват финансовите рискове.
- Кога хората ще могат да си получат депозитите си, гарантирани от закона?
- Това трябва да стане преди края на годината. Ако не се случи нещо абсолютно непредвидено. Може би най-евтиният вариант за държавата е парите да бъдат платени от Фонда за гарантиране на влоговете, като той вземе заем за сумата, която не му достига, а държавата издаде банкова гаранция, но без да дава пари. Ние от Реформаторския блок мислим върху този вариант, защото не искаме данъкоплатците да даваме пари. Защото утре някой може нарочно да допусне подобна ситуация и да поиска пари от нас за друг проблем. Когато държавата издава банкова гаранция, Фондът може да вземе заем при по-ниска лихва. Защото всеки заем, който е държавно гарантиран, е по-малко рисков.
- Какъв ще е конкретният механизъм за връщане на парите на хората?
- Като е записано в закона, че депозитите до 100 000 евро са гарантирани, те трябва да станат 100% достъпни наистина до края на годината и да няма ограничения и условия. Цялата ликвидност трябва да е налична. Защото в противен случай би се създало недоверие дали тази гаранция, която дава държавата, е реална. Така че тук колебания не трябва да се допускат. Обществото не трябва да има нито за момент съмнение. Затова вариантът, по който ще действаме оттук нататък, ще трябва да покрие изцяло тези гарантирани депозити. Те да бъдат налични и от един момент нататък хората, когато пожелаят, да имат достъп до парите си.
- Колко банки ще ги връщат?
- Това трябва да е решение на Фонда за гарантиране на влоговете. Би трябвало тази ситуация да се използва, за да разберат отделните банки, че трябва много сериозно да се отнасят към задълженията и работата си, да не да разчитат на държавна помощ.
- Ясно е, че решаването на проблема с КТБ е свързано с политическата ситуация. В този смисъл какви са вашите очаквания за създаването на правителство с участието на ГЕРБ и РБ?
- В интерес на България е стабилно десноцентристко правителство, което да започне да решава тежките проблеми. За да стане това, е необходимо тясно разбирателство между РБ и ГЕРБ и ясна подкрепа от страна на Патриотичния фронт. Стабилно мнозинство от 121 депутати. Това трябва да се случи, защото проблемите, които са надвиснали над България, са изключително сериозни. И ако стигнем до вакуум и нови избори догодина, има опасност нещата да се влошат още. Имам предвид състоянието на държавните финанси, на проблемите с КТБ. Именно за това никой не трябва да гледа теснопартийния интерес, а обществения. Той е свързан със стабилно правителство и другата седмица се надявам да има развръзка по тази тема. Няма време за губене.
- От ГЕРБ допуснаха вариант Радан Кънев да премиер, той пък отказа.
- Всеки трябва да поеме толкова отговорност, колкото са му дали хората. А те дадоха първото място на изборите на ГЕРБ. Затова никога не съм имал съмнения, че те трябва да излъчат премиера. А когато РБ, дай Боже, спечели избори, ние ще предлагаме премиер и е логично тази отговорност да е наша. Но колегите от ГЕРБ трябва да са наясно със следното: Те създадоха кабинет през 2009 г., който нямаше много ясна програма, подкрепена от партиите, и не издържа до край. След това през 2013 г. спечелиха изборите и не можаха да съставят правителство. През 2014-а отново печелят и ако имат проблеми със съставянето на кабинет, вече ще изглежда като тенденция, че не могат да направят правителство. Което ще бъде много лошо. Именно по тази причина е важно всички да постъпят отговорно и до края на седмицата България да има силно десноцентристко правителство.
- Вие получавал ли сте предложение за министерски пост?
- С мен са водени разговори отдалеч, но аз се чувствам силен и компетентен повече в парламента, в законодателната власт.
Но няма конкретен отговор на нито един подобен въпрос, докато не се разберем за реформаторската програма. Не са водени разговори за персонални назначения. Ако не се разберем за състава на коалицията, кадровите въпроси не са актуални.
- Ще успеят ли реформаторите да останат единни в парламента?
- Ще трябва да останем единни, защото представляваме много хора. Добрите резултати могат да се постигнат при единна парламентарна група. Разбира се, винаги някой има колебания в българския политически живот, но се надявам групата ни да остане единна до край.
- Уличаването на митничари от Лесово в корупция поставя отново на дневен ред темата за реформи в системата. Знаем, че ГЕРБ искат сливане на НАП и Митници. Това ще бъде ли от полза?
- Идеята за сливане на Митниците и НАП не е лоша, тя има своите предимства. Неин недостатък е, че в периода на реализиране в рамките на няколко месеца може да има колебания в събираемостта на приходите. Това е същественият риск. С ГЕРБ съм обсъждал как да реализираме промяната, но във вариант, в който тези колебания в приходите ще бъдат по-малки.
- Какъв е този вариант?
- Винаги съм смятал, че подобни реформи за сливане на НАП с Митниците се правят тогава, когато предварително си стабилизирал данъчните приходи. След това може да се помисли за осъществяването на тази реформа. Иначе няма какво да се лъжем, има пробиви в системата на събиране на приходи и те са доста сериозни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
