"Ти ми направи деня светъл, дете", пише в интернет коментар под, кажи-речи, единствената медийна новина, която направи светъл деня на мнозина. Новината Мария.
В ден, когато обичайните ни редакционни планьорки преливаха от насилие, затънали в преспите села и поредната порция компромати, в чиито детайли вече никой не се вглежда освен много тясно заинтересованите страни, едно дете преобърна света ни. Като просто постъпи човешки. Спаси шофьор на тролейбус в момент, когато останалите пътници просто гледаха - предполагам, не поради навика ни винаги да бъдем сеирджии или поради липсата на мобилни телефони, с които да снимат. А просто защото не са знаели как да реагират. Така 15-годишната Мария се превърна в "Добрата новина" - нещо, което във вълната на видеа, изпълнени с насилие, можем вече да пускаме с червена точка. Новина от изчезващ вид.
Вероятно не защото добро няма
А защото неговото присъствие е тихо. То не "продава". Или поне така смятаме. Продават шокът, скандалът, побоищата, осезаемото зло, което за първи път присъства в живота ни толкова натрапчиво. Не защото преди го е нямало. А защото социалните мрежи и медиите го осветиха по особен начин, направиха го достъпно за всеки и то вече присъства в света ни дори тогава, когато не го желаем. То е опаковката, в която продаваме представата си за света и тази представа никак не е красива. Дори и когато сами по себе си ние сме добри хора - каквито, вярвам, сме.
Колко от нас отвориха видеото с побоя над Тодор от Враца? Колко гледаха кадрите с акушерката, биеща систематично новородени деца, за да напишат гневен коментар под него? Ние предпочитаме да бъдем разгневени на злото, отколкото да отворим сетивата си за онова, което ненатрапчиво ни подсказва, че може да се живее иначе. И медиите сме не по-малко отговорни за тази представа - защото още от зората на демокрацията
продаваме света в опаковка от кръв и насилие
За да предизвикаме шок, гняв и потрес, които доброто обикновено не събужда. А всъщност май продаваме погрешния свят. Колко време след поредното пернишко клане или побой в дискотека помним имената на момчетата с по петнайсет висящи дела, които са си осигурили 16-то? Името на Мария със сигурност ще помним по-дълго. Защото това дете не просто спаси човешки живот, то спаси представата ни за света като място, в което съществуват достойни и стойностни хора, които не крещят за внимание. И при това показа, че повечето от "потребителите" на информация се нуждаят именно от "бялата лястовица" на новините - тази, която ни припомня, че сме човешки същества. Че има някой, който може осветли и осмисли деня ти, показвайки, че можеш да бъдеш човек при всякакви обстоятелства. Че за обществото ни има надежда отвъд икономическата, политическа и социална безпътица, в която сме затънали и не виждаме изход от нея. Поне един ден Мария бе новината на
свят, който утре отново ще се хване за гушите
И в който едни и същи учени глави ще ни обясняват след поредния нелеп инцидент, завършил фатално, че насилието ражда насилие и че общество, което не уважава себе си, не е способно да роди друго освен агресията. Разликата е, че в този мрак ще има поне една свещичка.
А истината е, че са повече. Въпросът е да ги открием. И да не ги употребим - включително и Мария, като превърнем деня им в маратон от срещи с политици и общественици, решили, че и те трябва да се отъркат за малко о доброто и да го потупат по рамото. Да не превърнем човешката й постъпка в PR-акция на властта, която обича да се присламчва към "човешкото", защото явно изпитва дефицит от него. За съжаление почти сигурно е, че ще се случи обратното - както преди време преекспонирахме другото радващо ни дете Крисия. Ние сме царе на подобен PR. Макар че от време на време трябва просто да замълчим.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
