По повод позицията на г-жа Елисавета Белобрадова, касаеща проверките във фитнес залите, се налага да опровергая неверните обстоятелства, посочени от нея. Това заяви в специална позиция председателят на КЗП Мария Филипова. Ето позицията й:
Както е посочено в Решение № 5030 от 22.07.2022 г. на АССГ, където обстойно е описан казуса, цитирам:
„Проведено е заседание на КЗП на 23.12.2021г., за което е съставен протокол № 26. Взето е било решение по отношение на [фирма] да бъде издадена заповед за временно спиране предоставянето на услугата във фитнес клуб „(......)“, находящ се в [населено място], [улица] за периода, необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на съответствието й с изискванията за безопасност, съгласно стандарт БДС EN 17229:2019. Решението е мотивирано, че не е могло по безспорен начин да се удостовери, безопасността на предлаганата услуга и съответствието и с изискванията за безопасност, съгласно стандарт БДС EN 17229:2019 „Фитнес центрове. Изисквания за фитнес съоръжения и тяхното функциониране. Оперативни изисквания и изисквания, свързани с управлението на фитнес центрове“. Със Заповед № 14 от 14.01.2022г. на председателя на КЗП е наредено на [фирма], представлявано от А. Н. А. да спре временно предоставянето на услугата във фитнес клуб „(.....)“, находящ се в [населено място], [улица] за периода, необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на съответствието и с изискванията за безопасност, съгласно стандарт БДС EN 17229:2019.“
Нещо повече. Отново от същото съдебно решение е видно, че защитата на жалбоподателя е идентична на позицията на г-жа Белобрадова, като се твърди, цитирам: „След като контролният орган не е установил, че услугата представлява или е вероятно да представлява опасност за живота и здравето на потребителите, наложената мярка се явявала несъразмерна. В нормата на чл.88 ЗЗП не се предвиждало мярката- временно спиране предоставянето на услугата да се налага, поради непредставяне на документи, а само ако са установени факти, че услугата представлява опасност за живота и здравето на потребителите. Допълнено е, че стандарт БДС EN 17229:2019, не е задължителен за прилагане, не е част от действащото право, поради което задължението за представяне на доказателства за неговото спазване противоречало на материалния закон.“
Очевидно е, че Решението на КЗП е мотивирано поради липсата на документ, удостоверяващ съответствието на услугата със стандарт БДС EN 17229:2019.
Считам, че фактите са достатъчно красноречиви, а те несъмнено сочат само едно - твърдението на г-жа Белобрадова, че Решението на ВАС, с което е потвърдено Решение № 5030 от 22.07.2022 г. на АССГ, не било релевантно по случая, не кореспондира с фактите.
- позицията на г-жа Белобрадова, която е идентична на защитата на търговеца във въпросното дело се възприема от компетентните български съдилища АССГ и ВАС,цитирам: „(...)НЕОСНОВАТЕЛНА“
Аргументите на КЗП и двете съдебни инстанции са, цитирам:„Всеки продукт, предлаган на българския пазар, следва да отговаря на общите изисквания за безопасност на стоките съгласно ЗЗП и съответните стандарти за производство и употреба. Европейски стандарт, съгласно чл.1, т.4 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.06.1998 г. за определяне на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, означава стандарт, приет от европейски орган по стандартизация и направен достояние на широката общественост. Съгласно чл. 46 ЗНС от европейските стандарти се въвеждат в България като български, а чл. 47 ЗНС установява, че европейските стандарти се въвеждат идентично като български, като потвърждение за прилагането им като български се извършва чрез издаване на национална страница за потвърждаване или чрез обявяване в официалния бюлетин на Българския институт по стандартизация.
При извършена справка на интернет- страницата на Български институт по стандартизация се установява, че стандарт БДС EN 17229:2019 „Фитнес центрове. Изисквания за фитнес съоръжения и тяхното функциониране. Оперативни изисквания и изисквания, свързани с управлението на фитнес центрове“ е публикуван в официалния бюлетин на 15.07.2019г. С него се определят минималните изисквания за осигуряване на физическа активност във фитнес центрове. Това включва оперативните процедури и процедурите, свързани с управлението, за предлагане и предоставяне на услугата, заедно с изискванията за избор и позициониране на оборудването, както и за други свързани съоръжения, ако има такива. Съгласно чл. 72 от ЗЗП, производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност.“
Що се касае до упреците, които г-жа Белобрадова отправя към КЗП, че едва ли не Комисията нарушавала европейското законодателство и българските закони, то съм длъжна да й напомня, че съгласно Конституцията на Р България компетентна да извършва преценка за законосъобразност е единствено съдебната власт.
Според компетентните за такава преценка АССГ и ВАС, цитирам:
„(....)актът, освен че е постановен в изпълнение на нормите на материалния закон, съответства и на неговата цел, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 2 от ЗЗП – осигуряване право на защита на едно от основните права на потребителите срещу рискове от придобиване на стоки, които могат да застрашат живота или здравето им. Липсата на документи за произход на съоръженията и такива, установяващи съответствието на услугите с нормативните условия е достатъчен мотив да възникнат съмнения за вероятна опасност за здравето и безопасността на потребителите.
Актът съответства и на заложената на европейско и национално ниво нормативна рамка на Директива 2001/95/ЕО на Европейския Парламент и на Съвет относно общата безопасност на продуктите, че всеки продукт следва да е съвместим с употребата си и да отговаря на високо ниво на защита на безопасност за здравето на хората, отчитайки категориите потребители, изложени на риск, когато използват продукта, съобразно конкретиката на настоящия казус. “
По отношение на тълкуването на закона следва да се има предвид, че съществува Закон за нормативните актове, който дава уредба на въпросите, кога се налага тълкуване, как и от кой се извършва и от кой момент и по какъв начин става задължително тълкуването.
Съгласно чл.51., ал. 1 от Закона за нормативните актове „Задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта.“
(2) Тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага чл. 50.“
Законът за защита на потребителите е приет от ХL Народно събрание на 24 ноември 2005 г. И е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
За КЗП е учудващо, че липсва интерес към тълкуването на чл.72 от ЗЗП, който гласи „Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност.“
В дългогодишната си практика до момента КЗП не е видяла да има законов текст в европейското или българското законодателство, който да гласи - „Когато липсва акредитиран орган за извършване на дейностите по оценяване, производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги имат право да предлагат опасни стоки и услуги.“
Що се касае до неверните твърдения на г-жа Белобрадова, че КЗП делегирала правомощията си на частна фирма,считам, че не се налага да ги коментирам, защото за по-внимателно четящите е видно, че като цяло г-жа Белобрадова сама е опровергала в позицията си преобладаващата част от своите твърдения.
В случая г-жа Белобрадова е опровергала твърдението за делегираните правомощия с следните текстове от нейната позиция, цитирам:
„Как комисията удостоверява, че услугата не отговаря на БДС, при положение че не разполага със собствени акредитирани механизми за такава проверка.“
„Не на последно място, Комисията за защита на потребителите има задължението да проверява всички документи, удостоверяващи безопасността на обекта, но вместо това, КЗП делегира дейността си на частна фирма и в последствие незаконосъобразно изисква платен документ от частна фирма със стойността на ‘’сертификат коректна фирма’‘.
Очевидно е от първия цитат, че г-жа Белобрадова правилно е посочила, че КЗП не разполага със собствени акредитирани механизми за такава проверка, а от там респективно няма и правомощия да оценява съответствието на услугата с нормативните изисквания. В такъв случай не е възможно КЗП да делегира правомощия, които няма. А още по-малко е възможно да ги делегира на частна фирма. Защото, за да можеш да делегираш правомощия, трябва да разполагаш с такива. Освен това, след като в първия цитат г-жа Белобрадова правилно твърди, че КЗП не „разполага със собствени акредитирани механизми за такава проверка.“, остава неясно защо във втория цитат г-жа Белобрадова е решила да твърди, че КЗП „(...)има задължението да проверява всички документи(...)“, при положение, че двете твърдения взаимно се изключват. Защото няма как да си длъжен да проверяваш документ за съответствие, след като не разполагаш с правомощия и механизми за проверка на съответствието.
Тук е място да отговоря отново, че КЗП установява, че стоката или услугата е безопасна, въз основа на представени от търговеца документи, удостоверяващи извършената оценка за съответствие на стоката или услугата с нормативните изисквания за безопасност.
За моето твърдение, че „няма нормативно изискване органът, който извършва дейности по оценяване за съответствие на услугата с този стандарт, да бъде акредитиран от ИА Българска служба за акредитация“, г-жа Белобрадова сочи, в позицията си, цитирам - „Това нейно твърдение е в разрез с европейското законодателство и служи за подкрепа на тази незаконосъобразна практика“
Малко по-долу в позицията си обаче г-жа Белобрадова се аргументира, цитирам – „Само нотифицирани органи съгласно правото на ЕС могат да издават сертификати за съответствие за хармонизирани продукти и само в областта, за която са нотифицирани“.
Очевидно на територията на ЕС има нотифицирани органи, които не са акредитирани от ИА Българска служба за акредитация и въпреки това могат да издават сертификати за съответствие, които не са в разрез с европейското законодателство.
Само като допълнение, на уеб сайта на Европейския съюз, откъдето г-жа Белобрадова е черпила информация, която после е включила в част от текста на нейната позиция, са доста добре обяснени съществуващите способи и възможности за доказване на съответствието на стоките и услугите с нормативните изисквания за безопасност.
При прочита на тази информация принципно не би следвало да възникват въпроси, като тези, които г-жа Белобрадова е поставила и продължава да поставя.
Убедена съм, че народните представители са опора на законосъобразността и върховенството на закона в Република България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
