Една е пречката да се съгласим с лесното обяснение, че станалото в Лясковец е изолиран случай на луд човек. Пречката иде от впечатлението, че и да е луд, е някак предвидим. Престрелката с убийство на полицай върви по добре утъпкания път на маргинализацията - човек се ражда като пеперуда и бавно се свива в гъсеница - не е особено необичайно, особено тук. Петко от Лясковец е последната фаза на процес, който за психолозите е отклонение, а за хиляди - биография. Биография в потресаващ град, лимитиран откъм бъдеще., неуспешен опит за емиграция, завръщане вкъщи и постепенно прегръщане на идеята за самоизолация. Който и да е български маргинал има това изречение в главата: искам един калашник и да стрелям.
Без съмнение, изкусителна мисъл. Тази мисъл е вирусът на дълбоката провинция, вирусът на хората от крайните квартали, вирусът, който бързо прекосява тънката червена линия между това да си маргинал и това да си психопат. Неприятно, но се налага: представете си тригодишна изолация в лясковска къща, напълно аут от всичко и всички, с две карабини, две ловни пушки и една вечно загрижена по инстинкт майка, която върши работата по оцеляването. Това дори не е самота. Това е излизане приживе от живота, доброволен и по неизбежност сключен пакт за оттегляне. Като изключим пушките, хиляди българи живеят така - мрачно оттеглени. И тук иде най-лошото: че мракът на маргинализацията е изключително креативен. Преди години един млад мъж влезе в банка в Сливен, взе заложници и по чудо и благодарение на страхотен психолог не успя да отнеме живот. Предшестваше го човек, който отвлече пълен с пътници автобус със заплахата да го взриви. Веригата от самозапалвания миналата година вероятно беше продиктувана от същото отчаяние - но обърна агресията навътре, вместо навън.
Нищо откачено няма тук: има само една дълга и опасна перверзия на мизерията, със собствени стадии, логика, тъмно въображение и финален праг, в който отчуждението от живота бавно довежда до мисълта, че отнемането му е нещо, за което се вдига твърде много шум. Знаем, рисковано е от единичния случай на Петко от Лясковец да се изтегли обобщение на света наоколо и маргиналната му природа. Но това обобщение дори не принадлежи на този текст. То принадлежи на политическата класа, която ежедневно го демонстрира. Забележете: след летните протести имаше една приятна идея, че ако се появи нов политически субект, той неминуемо ще извлече идеите и вота на хората по софийските улици. За беда, бе твърде наивно. Всяка нова политическа идея или проект има една-единствена цел: работа с маргиналите. Обработване на маргиналите. Обещание за превръщането им в нормални хора. И правилното от към логиката на умелата користност наблюдение: че маргиналите са най-много и че личният им мрак, като всеки друг, е особено податлив на изкушението за надежда. Разчитайте на политиците, щом стане дума за точна картинка на тази страна. Мястото, в което страстно паразитират, е и мястото с най-големи натрупвания.
Нека завършим като в социалните мрежи, със снимка и едно бързо пояснение:
"Фотобомба" е термин от веселяшките сайтове и представлява следното: някакви хора са си направили снимка, само че кадърът е хванал нещо абсурдно на заден план. Да кажем щастлива семейна снимка, а в хоризонт - местният клошар съсредоточено рови в контейнер, нехаещ за удоволствената картинка на метри от него. Само като фотобомба може да се види и ставащото наоколо: на преден план са парламентарни типове с форматирано изражение и умислен вид за собственото си оцеляване. Наоколо е и малцинствената и някак предпазена от ада на деня мечтаеща група, заета поравно със своите забавления, своята кариера и своята надежда, че парламентарните типове са заинтересовани от исканията им. Светнали на предния план са още красивите деца от риалитита, трениращи за поредното изпитание на таланта им и издръжливостта да понасят екзекуцията на шоубизнеса, в същината си екзекуция на детството. По-назад снимката избледнява. Но не толкова, за да пропуснем момента на фотобомбата: зад гърба на всичко стои десоциализиран, ожесточен от безсмислие, изкривен човек. Той е точно толкова непредвидим, колкото се опасяваме, че може да бъде: до степен, в която бивш ловец решава да смени отстрелването на глигани с хора. Не е красиво. Но такъв е жанрът на фотобомбата. Такъв е и този тук.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
