- Красавицата превръща изискания си дом в редакция на кръга "Мисъл"
- Всеки ден заедно се равнява на година любов, казва спътницата на Славейков
Майски следобед през 1903 г. се оказва ключов за живота на Мара Белчева, една от нежните поетеси от началото на миналия век. Творчеството й не е голямо, но нейната роля в обществото е важна.
"Мой роднина доведе у дома Пенча" (Славейков бел. ав.), пише поетесата в своите спомени. "Не бях го виждала от години и чувах сегиз-тогиз смътни думи за него. Бил мълчалив...Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума... Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица..."
Животът на Белчева остава свързан със Славейков до неговата кончина през 1912 г. В продължение на девет години между тях се установила "светла обич, сърдечно дълбока привързаност, единомислие, другарство, топлина в студения нелек път".
Ето как Бела Казанджиева, сестрата на Дора Габе, описва Мара Белчева по времето, когато започва връзката й с Пенчо Славейков: "Тя бе извънредно чиста... Ръцете й бяха бели...маникюрът й бе грижливо поддържан, но тя никога не си червеше ноктите - те имаха естествен седефен блясък...
Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният
тънък слой руж, който слагаше на устните си
Природата бе щедро надарила Мара Белчева - физически и духовно.
Това тъй рядко съчетание на духовен финес и изтънчена класическа телесна красота създаваше обаянието на Мара БелчеваЕ Но тя притежаваше и голямо чувство на равновесие, такт, морал и преди всичко чувство за собствено достойнство. С тия си качества тя беше защитена от клюките, грубостите и макар несправедливо наранена, тя предпочиташе в тия случаи да се отдръпне, преди да бъде напръскана от такава кал... Умееше с удивителна лекота да прескача много пречки и да вижда комичната страна на нещата..."
Славейков помага на Мара Белчева да развие таланта си и я приобщава в литературния кръг "Мисъл". Домът ? става редакция на "Мисъл", дори и след като едноименното списание е спряно. Благодарение на него нежното творчество на Мара Белчева става литературно богатство на България.
С рядка привързаност тя посвещава живота си на Пенчо Славейков,, споделяла е мизерията на неговото изгнание и е
бдяла над него до последния му час
пише Светослава Славейкова в книгата си "Пенчо Славейков. Биографичен очерк".
Всяка привечер тя отивала да вземе поета от Народната библиотека и двамата тръгвали към Лозенец - тяхното любимо място за разходка: "Там на високий хълм, където с теб, с другари, обичах да седя в тих разговор унесен..."
"Цялата наредба у нея ми харесваше - разказва Дора Габе - картини, книги, духовна, културна среда. Като се връщахме от Мара Белчева, Боян казваше: "При всяко наше отиване там ми се струва, че постоянно израствам."
"Пенчо говореше - продължава Дора Габе - с голяма строгост за някои посредствени хора и книги. Колкото беше унищожителен, толкова беше нежен и добър. Такъв най съм го чувствувала на музикалните вечери у Маргарита Стойчева", казва още тя.
След кончината на поета-кандидат за Нобелова награда, съкрушената от скръб Мара Белчева прекарва дълго време в чужбина. Когато се завръща в родината, тя се отдава на пътувания в страната, като чете свои стихове и разказва спомени за Пенчо Славейков.
Мара Белчева ходи на гроба му до смъртта си и винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.
Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков
умира в нищета през 1937 г. в София
Белчева е родена е на 8 септември 1868 г. в Севлиево, в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца (бележит български църковно-музикален деец и издател на псалтикийни книги). Завършва гимназия в Търново. В периода 1883-1885 следва във висш девически институт във Виена. Завръща се в България заради смъртта на баща си. Учителства в Русе и София. Още по време на ученическите си години се запознава с поета и политик Христо Белчев, за когото се омъжва през 1886.
Остава вдовица на 23 години
след убийството на Белчев (тогава министър на финансите), при атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов (1891). След убийството му Белчева стъпва здраво на краката си и заминава за Виена, за да следва филология. Когато след време се прибира в София, страстите са се уталожили и тя е добре дошла на всички приеми и светски събития. В онези години тя е обект на много журналистически текстове.
За кратко е придворна дама в двореца на княз Фердинанд
преподава на децата му български, френски, немски и английски езици. Във Виена изучава световна и европейска литература и чужди езици. От 1903 г. житейският ? път е свързан с Пенчо Славейков, до края на живота му през 1912 г.
В българската литературна история Мара Белчева остава известна като спътница на поета. По време на Междусъюзническата война е учителка и милосърдна сестра. След известно пребиваване в Женева се завръща в България и се посвещава на литературна, редакторска и преводаческа дейност, остава в София до края на живота си.
Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси, владееща много езици.
Превежда произведения от Фридрих Ницше
- "Тъй рече Заратустра" (1915), Герхарт Хауптман -"Потъналата камбана" (пиесата е поставена през 1922) и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на т.нар. българската женска поезия.
Духовно обогатена от общуването си със
Славейков, Белчева създава нежна лирика, провокирана от чувства и размисъл.
Творбите й са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ? е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите й. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ?. Редакторка е на "Избрани съчинения" на Пенчо Славейков.
Мара Белчева умира на 16 март 1937 г. в София. Домът й на улица "Христо Белчев" 12 в столицата е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.
И днес, намирайки се във време на безпътица, е хубаво да откриваме пред погледа си животът на такива българи и българки като Мара Белчева и Пенчо Славейков и да знаем, че дори в най-трудните моменти има лъч светлина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
