каре
Даниел Атанасов е студент във Факултета по математика и информатика, тази година е насител на сребърен медал от международно състезание по математика. Завършил е Софийската математическа гимназия и също се е увенчал със сребърни медали по математика и информатика. Заедно с още няколко свои връстници е гордостта на Софийския университет, затова и избрахме да интервюираме него в навечерието на 8 декември.
- Как се решихте да останете в България, като се знае, че толкова много Ваши връстници правят избор да учат в чужбина?
- Когато все още исках да кандидатствам навън, направих някои проучвания на чужди университети. Но установих, че навсякъде учиш едно и също, зависи само от това колко усилия си готов да положиш. В България останаха голяма част от приятелите ми и за мен това бе решаващо. На мен лично ми харесва да живея тук. Според мен част от хората, които отидоха в чужбина, просто предпочитат пътуванията в различни държави.
- А доколкото можете да направите преценка, какво е нивото на Софийския университет спрямо онези, в които учат заминалите навън?
- Според мен нивото е еднакво.
- Как виждате бъдещето си след завършването?
- Ами аз искам да стана програмист, скоро ще завърша и вече работя в тази сфера. Работя дистанционно за една американска компания, която няма база в България. Проектът, по който работя с нея, е свързан с машинно самообучение, като компютърът по снимка да преценява какъв размер носи даден човек. Това е част от онлайн пазара на облекла.
- Каните ли се в бъдеще да продължите с компанията, или имате планове за друг бизнес?
- Аз не смятам да се задържа там особено дълго, вероятно ще работя там около половин година, за толкова е засега договорът ни, докато завършим проекта. За след това все още не съм сигурен какво ще работя, може би ще избера да карам магистратура отново в Софийския университет. До момента той не ме е разочаровал, така че няма причина да се местя.
- Имате ли преподаватели, които може да определите като свои вдъхновители и като хора, които са Ви накарали да останете тук?
- Има доста преподаватели, които ми харесват и ме вдъхновяват, но не бих казал, че има някой конкретен, заради който бих останал. Но иначе по-скоро бих останал и работил в България.
- А как виждате бъдещето у нас като IT-среда, перспективно ли е за бизнес сред Вас и Вашите колеги? Или бихте предпочели да работите оттук за чужди компании?
- Аз бих основал сам фирма, но в тази сфера е трудно да се пробие, ако нямаш познати, връзки, екип, с когото да работиш. Така че, ако с повечето ми приятели успеем да се организираме, когато завършим Софийския университет, както и с някои от чужбина, които имат желание да се върнат, мисля, че можем да направим велики неща.
- Какви?
- Да основем компания за софтуер, може би някоя компютърна игра или да създадем някакво приложение. Досега сме правили подобни опити, но нищо мащабно, може би неща, които вървят само за около седмица и няма как да се приемат сериозно.
- А как гледате на широко пропагандираната идея, че нашите университети били по-слаби, а другите давали по-добра подготовка?
- С това за по-добрата подготовка в чужбина категорично не съм съгласен. Знам, че има много хора, които заминават да учат в чужбина, защото работодателите там признават дипломата от чуждестранните университети, а нейното качество не е по-високо, отколкото у нас. Средното ниво на студентите в Софийския може би наистина е по-ниско, но това не се дължи на факта, че преподавателите се справят по-зле, а че малко хора остават да учат тук и още по-малко идват от чужбина. Доста голяма част от математиците, информатиците и физиците отиват навън.
Аз съм завършил СМГ и забелязах една такава тенденция - ако от предишния випуск са отишли едва ли не почти всички, новият випуск си казва "Вероятно това е правилното решение, щом всички го правят". Но от випуска преди мен в България останаха няколко добри математици - например Емилиян Рогачев, Александър Пенев, които са ходили и печелили международни състезания. Това донякъде вдъхнови и няколко души от нашия випуск да останем в България - аз, Иво Дилов, Стефан Димитров, Цветомир Хаджиев, все носители на награди от международни състезания.
- Може ли да се каже, че вече средата за ИТ-специалистите е еднаква у нас и в чужбина?
- Средата е еднаква, тъй като, както при мен, можеш да работиш в чужбина, дори ако живееш тук. Лично аз виждам бъдещето си по-скоро в България.
- Имате ли идея как трябва да се промени преподаването по математика, така че да бъде достъпно и интересно за повече млади хора?
- Аз още от пети клас съм учил в СМГ, така че ми е трудно да кажа какво трябва да се случи в другите училища, но доста често преподавателите не успяват да мотивират децата да усвояват математиката по разбираем начин. Някои неща могат да бъдат преподавани интересно, а може да бъдат преподавани и сухо. Но това не важи само за България, чувал съм го за повечето образователни системи. При това България е една от по-добрите държави по математика в света. Но може би трябва да се вдигнат заплатите на учителите, за да идват по-качествени кадри от университетите.
- Вие лично бихте ли работили с деца?
- Аз по принцип съм работил с по-малки ученици, включително в школата в СМГ. Въпросът е, че само на ниво школи могат да се вземат пари, които да са подобни на тези в частните компании. Разбира се, има учители, за които това е страст и са готови да преподават дори и без пари, но те далеч не са достатъчно.
- А преди осми декември какво бихте пожелали на Ваши връстници и състуденти?
- Бих им пожелал най-вече да учат това, което им е интересно, тъй като оттук нататък вероятно цял живот ще го работят. А ако не можеш да вършиш работата си със страст, ще ти бъде неприятно. И не си заслужава.
Стела Стоянова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
