Как бизнесът оценява първите 100 дни на правителството на Пламен Орешарски? Какви са очакванията на родните предприемачи от бюджета за следващата година? Потърсихме мнението на Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата.
- Г-н Симеонов, каква оценка дава БТПП на 100-те дни на правителството и парламента?
- Като безспорен плюс според нас на първо място е заявената готовност за ускорени разплащания с бизнеса, било то по спечелени европроекти или по обществени поръчки. Все още няма сведения колко са разплатени - милион или десетки милиона лева, но поне е даден старт на разрешаването на този проблем. Безапелационно приветстваме и намаляването на регулаторните режими. Но на този етап правителството е твърде скромно - от 700 режима са премахнати само 24. Твърде скромно е и по отношение на електронното правителство, защото там напредъкът е много слаб.
Като положителна отчитаме и забраната държавни институции да искат от бизнеса да се доказва информация, която е под контрола на държавата. Макар все още да не знаем какъв ще е обхватът на тази забрана. Защото ако е на 100%, това ще е невиждано улеснение и за бизнеса, и за гражданите. Достатъчно е да не изискват от нас да представяме всеки път удостоверения, че дължим данъци или свидетелства за съдимост.
Притеснява ни това, че в документа "100 мерки за 100 дни" на кабинета на Пламен Орешарски голяма част от тях са свързани с подготвянето на програми, стратегии, сформиране на консултативни съвети и работни групи...
Нещо, на което сме се нагледали и наслушали и показва отново несигурно бъдеще. Голяма част от мерките всъщност са даване на нареждания, които не е ясно дали ще се изпълнят. Отчитат се и неща, които не би трябвало. Например, че са направени заседания с 40 браншови организации и съюзи и тематични консултативни съвети. Какво от това? Ние чакаме резултати.
- Бизнесът разкритикува направените промени в Закона за обществените поръчки, защото те отново не дават възможност за по-голяма яснота и прозрачност. Какво не видяхте в тези промени?
- За нас е много важно да се доведе докрай тази цел. Трябва най-после да се премине към максимално опростяване на обществените поръчки както при кандидатстването, така и в самите условия, които се задават. Знае се например какво е необходимо за построяването на отсечка от дадена магистрала - в какви срокове, колко километра, с каква дебелина на асфалта и подложката и колко години гаранция. Нека решаващо при избора да остане единствено цената. Друг недостатък на процедурите по обществените поръчки са възможностите за преразглеждане, удължаване на срокове, промени на условията, дори и след като някой е спечелил. Това е недопустимо. За съжаление тези неща не са решени в законопроекта.
- Как бизнесът оценява свалянето на цената на тока от 1 август?
- Засега не сме забелязали да има падане на цената на тока за бизнеса. Според нас поевтиняването е само за гражданите. Много пъти сме казвали, че интересите на бизнеса и на БТПП са да се преустанови вредната практика цената на електричеството за фирмите да бъде по-висока от тази за гражданите. Това означава прехвърляне на част от социалната политика на правителството върху гърба на бизнеса. В повечето европейски страни е обратно - цената на тока за бизнеса е по-ниска. В същото време оценяваме като много положително осигуряването на финансиране на 22 договора за строителство на стойност 29,8 млн. лв. в сферата на спестяване на енергия - 436 гигават часа на година. За нас отделянето на средства за енергийна ефективност и насърчаването на подобни инвестиции е важно, защото първо, така пестим енергия и второ, това е устойчиво, дългосрочно вложение.
- Какво ще настоява БТПП в дебатите за бюджета за следващата година? За вас кое е най-важното?
- Ще настояваме да видим балансиран бюджет и запазване, или ако е възможно, намаляване на преразпределителната роля на държавата.
- Възможно ли е в условия на продължаваща икономическа криза да се заложи нулев дефицит?
- Винаги е възможно. Огромен резерв се крие в отпимизацията на административните структури. Вместо това виждаме да се създават нови министерства, нови служби, а старите си остават. Искаме в новия бюджет на фокус да са мерки за намаляване на администрацията. За пример нека ни е Гърция. По-добре сега да предприемем мерки, а не след това да режем огромни групи от хора. Освен това съкращаването на администрацията по естествен път ще принуди управляващите да въведат автоматизация на обслужването, електронно управление. Така ще падне и процентът на корупцията. Трябва да се борим с предпоставките, а не с последствията.
- Работодателските организации не останаха особено доволни от промените в данъчните закони, въпреки че догодина няма да има вдигане на данъци? Какво най-вече ви смущава?
- Ние отдавна настояваме да се уеднакви подходът към големите и малките предприятия. Така както за големите фирми има 10% данък върху печалбата плюс 5% данък дивидент, същото да важи и за малките. В момента данъците са по-високи за малките фирми и едноличните търговци - 15%. Големите фирми, ако не раздават дивиденти, се облагат само с 10%. За малките фирми има и друг проблем - изключени са от възможността да кандидатстват в редица проекти. Като поставя условие, кандидатът да има минимум 5 млн. лв. оборот например, администрацията си улеснява работата, защото така ще разглежда по-малко проекти. Тези високи граници са непостижими за малките фирми. И лъвският пай остава за големите фирми.
- Ще се съгласите ли все пак от 1 януари минималната заплата да стане 340 лв.?
- Бизнесът не е против вдигането на минималната заплата на живот и смърт. Всяко увеличаване на минималната заплата е удар срещу най-ниско квалифицираните работници, защото те ще останат на улицата. Това е все пак работна заплата, т.е. възнаграждение за извършен труд.
Не е помощ за бедни. И е срамно, когато хора от държавната администрация говорят как прагът на бедността се е вдигнал и затова и минималната работна заплата трябва да се увеличи. Помощ за бедни нека да има, но минималната заплата е за свършена работа.
- Какво показват прогнозите на БТПП за икономиката догодина? Правителството залага растеж от 1,8%.
- Скоро ще имаме прогнози за цяла Европа по линия на европейските палати. Но все пак въпреки че някои европейски институции намалиха прогнозите си за България за тази година, аз мисля, че заради добрата реколта и добрия туристически сезон има известно успокояване на обстановката. Смятам, че трябва да се даде възможност и за по-ефективна работа на държавните институции. Защото ако постоянно ти крещят под прозорците, не си много адекватен. Трябва успокояване на страстите, но в никакъв случай не бихме желали, който и да е управляващ да добие отново чувството на безнаказаност. Както беше доста години досега. Нека го има натиска на гражданското общество, защото то предизвика правителството да се старае, както се случва в момента.
- Оптимисти ли сте, че износът ще е достатъчно добър догодина, за да доведе до икономически растеж?
- По отношение на продажбите в чужбина сме по-големи оптимисти. Освен това всеки ден работим, за да им отворим нови врати, нови партньорства. Съществуват още много резерви. С всеки контакт с Китай виждаме, че там има необятни резерви. Индия все още не е разработена както трябва. С Бразилия нищо не направихме, въпреки че президентът Дилма Русеф дойде тук с най-големите фирми. Със Сърбия също - стокообменът ни е два пъти и половина по-нисък от този с други съседни страни.
- Синдикатите вещаят вълна от протести, като започне зимата. Това притеснява ли бизнеса?
- Пак казвам - протестите изиграха положителна роля. Искам да вярвам, че оттук нататък никое правителство не може да се чувства безнаказано и да върши неща, за които после няма да има възмездие. Разбира се, бизнесът е притеснен от подобна несигурност. Потенциалните инвеститори или отлагат плановете, или въобще не ги разглеждат. А ние искаме растеж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
