Всеки ден е борба - дори с бутона на банкомата или копчето на асансьора
Светът отбелязва днес Международния ден на хората с увреждания. Инициативата е на ООН, като началото е поставено през 1992 г. Целта е да се привлече вниманието и улесни интеграцията и достъпа им до икономическия, социалния и политическия живот. За това днешният ден е идеален повод да се припомни и основния принцип, който често се забравя, а именно: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права". Как живеят хората с увреждания у нас? "Стандарт" потърси част от отговора на този въпрос, като се свърза с малките български хора.
Човек е толкова голям, колкото са мечтите му! Това бе посланието на приказката за слънчогледите, за която се сетих вчера, когато се срещнах с членовете на "Малки български хора". Името на организацията дава ясна представа за ръста на нейните членове, макар че след разговора с тях той няма значение. Малките български хора ме посрещнаха с усмивка, отвориха вратите на своя живот и ме изпратиха, като оставиха у мен чувството, което остава след среща със сърцати хора.
"Малките хора имат големи сърца", каза ми в началото Светослав Чернев и не ме излъга.
Едва ли някой от "нормалните" българи се е замислял, че рафтовете в супермаркета, банкомата, копчетата на асансьора и градския транспорт могат да бъдат истинско изпитание. С тези предизвикателства малките българи се сблъскват всеки ден. "Трудно ми е в магазина. Харесвам нещо на горния рафт, но не мога да го стигна. Налага се да моля хората", споделя 27-годишната Станка Димитрова от Стара Загора, чийто ръст е 1,21 м. Ежедневните й трудности обаче
не препъват мечтата й да скочи с парашут
от самолет. Според нея основният проблем на малките хора в България е намирането на работа, което се усложнява от липсата на равни шансове.
Именно за това мечтае 18-годишната Нина от Севлиево. Тя иска да изкара някой лев, за да може да следва психология след това. "Въпросът е не какво искам да работя, а какво мога", казва тя. Младата дама определя себе си като борец по ДНК. Спортувала е борба, като може да се похвали с 1 златен и 3 сребърни медала от републикански първенства. Признава, че проблем в ежедневието й е банкомата. "Мога да стигна копчетата за ПИН кода, но не достигам до избора на сума", казва тя.
23-годишният Антоний Пендаков поне не може да се оплаче от липса на работа. От 4 г. е включен в програма на Бюрото по труда за развитие на хора с увреждания в Сдружение "Достоен живот". "Срещам трудности в ежедневието, но невъзможни неща няма", казва той. Паралелно с работата, учи задочно "Стопанско управление" в Пловдив.
Павлин от Русе, който е студент по история I курс в София, изпитва трудности в градския транспорт. За сметка на това е благодарен, че живее в адаптирано общежитие в Студентски град, а в университета ползва подходящ чин.
Освен с ежедневните трудности, малките хора в България
трябва да се справят и с подигравките
"Странните погледи са всеки ден. Свиква се, но има моменти, когато чашата прелива", споделя Светла от Карнобат. Девойката учи "Приложна лингвистика" в Пловдив. Мечтата и е да стане преводач от английски и италиански. Според Даниела от Пловдив ниският ръст смущава и се приема трудно. "Дори и да се опитваш да се примириш с мисълта, да го разбереш и осъзнаеш, понякога ти идва в повече", признава тя.
Антоний разказва за случка в автобус, където седял срещу майка с дете. "Детето попита майка си дали, ако не яде, няма да порасне. Жената се смути и не знаеше как да реагира и се наложи да я успокоявам", казва той. Наскоро пък друго дете го нарекло елфче. Най-обидно обаче му станало, след като възрастна
жена си плюла в пазвата, след като го видяла
"Да съм жив и здрав! Другото се постига", казва с усмивка той. Усмихнах се и аз, а след срещата с малките български хора се замислих за своите проблеми, които започнаха да ми изглеждат все по-малки.
Повечето от нас оцеляват с пенсии под 200 лв.
Проблемите превъзхождат ръста ни, признава шефът на "Малки български хора" Светослав Чернев
Организацията "Малки български хора" е създадена през 1996 г. От 2007 г. неин председател е Светослав Чернев. В организацията членуват 160 души от цялата страна, като най-младият член е на 3, а най-възрастният на 77 г. Мисията й е да сплотява малките хора, да ги подкрепя във всяко начинание, да им организира мероприятия и да ги подпомага.
- Г-н Чернев, как живеят малките хора в България? От какво помощ се нуждаят?
- Малките български хора имат нужда от финансова и материална помощ - например от храни и лекарства. Повечето живеят с инвалидна пенсия, която е между 150-180 лв. И е абсолютно недостатъчна.
- Какви са специфичните ви нужди?
- Ниският ръст е следствие на някакво заболяване и посещенията при лекар са желателни. Трябва да се следи здравословното състояние и ако се налага, да се вземат мерки, преди да е станало късно. Нашите партньори от Европа казват - не по-рано, не по-късно, трябва да се реагира на момента, ако ти се налага някаква операция - ортопедична на крайниците или неврохирургична на гръбнака. Всяка година трябва да се правят физиотерапии. Като се започне от децата и се стигне до най-възрастните. Тази физиотерапия ги поддържа и осигурява възможността им да се движат.
- Каква е най-честата причина за ниския ръст?
- Много са причините. Най-често това е следствие от мутация на гените на родителите, обмяна на веществата, липса на хормон на растежа, хипофизен нанизъм. Различни са причините, затова и формите на нисък ръст са над 400.
- Влизате в графата на хората с увреждания. Как се отнася България към вас?
- Негативно е отношението. През октомври бях на международна конференция в Испания, където имахме 10 минути, в които трябваше да представим България. Всички присъстващи бяха потресени от това, което чуха. Получихме препоръки от Испания и Германия, касаещи доходите на малките хора, здравните и социални грижи. Скоро те ще стигнат до властта.
- Големи ли са проблемите на малките хора?
- Въпреки ръста ни, проблемите ни не са никак малки. Като започнем от архитектурната среда, стигнем до образованието, липсата на работа, лошото отношение в ТЕЛК и изключително лошото здравеопазване.
- Какво е посланието ви?
- Нека държавата да се вземе в ръце и изпълнява задълженията си към гражданите. Нека загърбим омразата, агресията. Искам да кажа на малките хора в България, че е крайно време да излязат с високо вдигната глава и да променят живота си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
