Дори да няма виновни учители за Ана-Мария, гузното потулване на скандала взриви обществото
Скандалът с 13-годишната Ана-Мария, който взриви медии и социални мрежи, вероятно ще завърши без виновни. Може би не защото някой не иска да си свърши работата. А защото е изключително деликатен, труден за доказване, при това - останал без проверка повече от десет дни. Време, в което можеше да бъде установено дали в едно помощно училище има човек, блудстващ безнаказано с беззащитни деца, и той да понесе наказанието си, без това да довежда до медийна истерия. Време, в което малката Ана-Мария да бъде заведена на психолог, успокоена и записана в друго училище, вместо родителите й да дават израз на толкова дълбоко интимни проблеми пред социалните мрежи. Фактът, че са прибягнали до споделяне на подобни преживявания на детето си във Фейсбук, както и масовата реакция на проблема, са само още един знак
колко много не работят институциите у нас
И се задействат май само тогава, когато проблемът заплаши да излезе от "коловоза" и да стане публично достояние. Стигнахме дотам Фейсбук да бъде последното бюро "Жалби" на обезверените, и да приемаме това за нормално. За съжаление от това губят всички.
Разбирам родителите на Ана-Мария, които са травмирани от реакцията на детето си, а то дори не може да обясни какво се е случило. В същото време разбирам и колко ужасно е да лепнеш на някого етикета "педофил" възоснова на недоказани обвинения - дори и след като оправдаят този човек, петното ще си остане заедно с обяснението "абе оправдаха го, ама имаше там нещо". Деветимата мъже учители в 4-то помощно училище в момента са в положение на мишени, и поне осем от тях със сигурност са напълно невинни. А може би и деветимата - защото детето поради спецификата на проблема си трудно ли се ориентирало в това дали човекът, който му е посегнал, е учител, портиер или външен човек например. Те вече са виновни до доказване на противното, поне според социалните мрежи. И това също можеше да им се спести.
Проблемът е, че вече всички ние по инерция подозираме, че институциите имат какво да крият. Особено когато говорят твърде дълго, без да казват нищо. Защото и персоналът на училището се държи гузно, и просветното министерство се забави прекалено дълго с реакцията си. При това, дори и започвайки проверката, МОН открито демонстрира, че Четвърто помощно е неговото училище фаворит, в което са изсипани маса европейски пари и е планирано то да се превърне в еталон за останалите - поради което
върху него не бива да падне и капчица кал
Макар че, ако се съди по оплакванията и на други родители, основания за безпокойство има. Защото, за разлика от брюкселските пари, персоналът е български.
Не това трябваше да бъде отговорът на МОН. Той трябваше да бъде проверка още на 29-ти - когато е подадена първата жалба от родителите. Същото важи и за останалите институции, до които е подадена жалбата. Ако това бе направено, дори и историята да бе придобила публичност, институциите вече щяха да имат готови отговори за това какво е станало, вместо едва тогава да изпратят цяла рота чиновници да събират показания със задна дата. Вместо това се оказа, че едва в понеделник някой извън училището е склонил да изслуша историята на родителите. Записите от камерите в училището се проверяват от ден-два, а детето дори още не е разговаряло с психолог. Колко месеца след инцидента трябва да се случи това, като имаме предвид, че става дума за дете аутист? Имало 60-дневен срок за подобни проверки - дали след три месеца това дете въобще ще си спомни каква е причината да сънува кошмари?
На практика мълчанието и мотаенето на всички институции, от които зависи нещо, доведе до другата крайност - лов на вещици в социалните мрежи и ефира. Някои от реакциите са направо изумителни - едва ли не разстрел без съд и присъда, по възможност и без доказателство на целия персонал в училището, защото там "със сигурност има нещо" и "няма дим без огън". В момента институциите са в положение да намерят виновен на всяка цена, за да отклонят огъня от себе си. Каквото и да решат, ще имат срещу себе си вълна от недоволство, просто защото това е вече нормалната ни реакция срещу всяка институция - изконна и дълбока съпротива до дупка. Интересно ми е в този ред на мисли как ли текат проверките по останалите пет жалби дневно за насилие срещу деца, които всеки ден получавала прокуратурата. Колко дни минават, преди някой да попита потърпевшите какво са преживели. Или и тези жалби трябва да се изпращат през Фейсбук?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
