Македонците търгуват историята и с нас,и с гърците

Ако Скопие угоди на София и Атина, в западната ни съседка трябва да имат два различни учебника по история Денят Х е 17 октомври, когато общата комисия трябва да пребори препъникамъка Гоце Делчев

Двоен стандарт прилага Скопие в преговорите за миналото. Македонците водят паралелни пазарлъци и с гърците, и с нас за историята. Това разкри български член на междуведомствената комисия между нас и Северна Македония, като уточни, че информацията е неофициална.
В преговорите с Гърция западните ни съседи се съгласили да приемат, че на територията на България и Македония е живяло славянско население. В същото време Северна Македония спори с нас за това, дали в учебниците могат да фигурират факти, че населението на тази територия, е българско. "Излиза, че в Македония на практика трябва да има два комплекта учебници - съобразно споразуменията с двете държави", каза пред "Стандарт" представителят на комисията.
Сред най-големите споровете са тези във връзка със Средновековието, като македонските историци са отказали да приемат, че обитателите на нашите и техни земи през ХV-ХІV век са имали етническото самосъзнание на българи. В този период славяните от Охрид до Черно море са назовавали себе си българи, съгласно историческите извори. Вместо да се позовават на тях, македонските историци предпочитат да предлагат съвременни теории за неясното самосъзнание на хората в този период и да твърдят, че след нахлуването на османските войски етническото самосъзнание изчезва и се превръща в локално.
В документацията по споразумението ни със Скопие съществуват общо 14 точки, като част от тях са свързани с други теми между двете страни. Едната от тях е медиите, а БНР и БНТ още нямат кореспонденти в Скопие, както и Македония няма свой кореспондент у нас. Не са оправени и пътищата, което е основна част в графата "свързаност".
След като българските власти предупредиха Скопие, че може и да не подкрепят напъна на Северна Македония да започне преговори за влизане в Европейския съюз, управляващите в бившата югорепублика сериозно са притеснени.
Причината е, че остават само две седмици до Европейския съвет на 17 октомври. На него се очаква лидерите на ЕС да вземат решение за старт на преговори за членство на Македония и Албания. То обаче може да бъде взето само ако абсолютно всички страни членки се съгласят.
Досега оглавяваното от лидера на завърналата се на власт партия Нова демокрация в Гърция Кириакос Мицотакис няколко пъти намекна, че не приема много от споразуменията със Скопие, залегнали в Преспанския договор, парафиран от бившия премиер Алексис Ципрас.
Сега македонският премиер Зоран Заев трябва да гаси и огъня по спорните въпроси със София, което впрочем той категорично обеща.
Дали това ще се случи ще стане ясно на 14 и 15 октомври. Само два дни преди заседанието на Европейския съвет ще бъде проведено поредната сбирка на съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси.
Домакин е Скопие, а на масата отново ще бъде поставен болният въпрос за Гоце Делчев. Спорът за делото на войводата се оказа големият препъникамък на предишното заседание в София.
Няма съгласие и на трактовката за Средновековието, където също вървят скандали .
Логиката им е да отричат всичко наше, призна тогава шефът на комисията от българска страна проф. Ангел Димитров.
Сега обаче македонските учени вероятно ще трябва да чуят какво ги съветват политиците в Скопие, защото иначе западната ни съседка може сама да се спъне по пътя към ЕС.