- Днешната агресия към България е отговор на зле криптираната болка
- Време е да осъзнаят, че национализмът, който се мотивира от ненавист, не е европейска ценност
Големи бронзови коне и велики мраморни царе препускат вихрено из колективното несъзнавано на македонските държавници. Конете и царете би трябвало да са символи на нетленна слава, но всъщност са симптоми на криптирана травма. През последаните десетилетия на ХIХ и през ХХ век различни държави и всевъзможни политически субекти водят "семинари" по идентичност на територията на Македония. Българи, сърби, гърци, турци, четници, армии, учени и недоучени, Коминтернът, служби за сигурност, публицисти, ловки манипулатори и закоравели предатели... работят на терен дълго и упорито.
Записките в тези семинари са водени не само с мастило, но и с кръв. Последвалата драма на българите в Македония е, че няколко поколения израстват и се възпитават в "утробата" на Кралството на сърби, хървати и словенци, после в Кралство Югославия и в Социалистическа федеративна република Югославия. През всички тези години това население става обект на специални разработки, на сърбизиране, македонизиране, пренаписване на историята, преформатиране на паметта.
В настоящия момент Северна Македония е под въздействието на мощен синдром на идентификационна недостатъчност.
Когато се създава държава, тя се нуждае от народ. Подчертаваме - не от население, а от народ. Държавата има нужда и от останалите атрибути на колективната идентичност: име, територия, история, памет, език, символи, пантеон на героите... Проблемът на държавата Северна Македония е, че повечето от тези атрибути са оспорвани. Името, историята, символите бяха оспорени от Гърция. Историята, езикът, пантеонът на героите са предмет на дебат с България.
В отговор на всички претенции македонците предприемат решителен поход във времето.
Те навлизат дълбоко в елинистичната епоха, за да завземат Александър Македонски. Препускат из Средновековието, за да приобщят цар Самуил и ослепените му войници. Преминават през зората на модернизацията и националноосвободителните борби, за да се припознаят чрез Гоце Делчев, Васил Чекаларов и пр.
Много народи са тършували в "долапите" на историята. Търсели са герои, подвизи, статуси, символни блага. Така и Северна Македония обикаля из "долапите", за да разпише по свое усмотрение и в своя изгода тежките идентификационни сблъсъци на Балканите през XIX и XX век. Колкото повече императори и царе си отмъкнем, толкова по-величествени ще станем - тази е вярата. Наивна, разбира се.
Големият проблем на този разказ е, че трябва по един непротиворечив начин да съедини в себе си посочените по-горе идентичности. Поради очевидните трудности в тази посока македонският разказ се основава на фикции, произволни интерпретации, егоидентификации.
Фикционалният разказ създава македонци навсякъде, където стъпи въображението на пишещите. Печално и комично следствие от всичко това е образът на една хипертрофирана трансисторична Македония, на една велика нация, родена от превъзбудено въображение.
В продължение на почти век сърбите и македонската политическа върхушка са създали идентификационна норма и са я обезпечили по всевъзможни начини. Няма място за българи в така натрапената норма, цената за отстояване на подобна идентичност е огромна. Плаща се със страдания, социален статус, живот.
Вторият начин за валидиране на нормата са измислените разкази. Това е вековната процедура по пренаписване на историята, фалшификациите на идентичността. През годините нормата се обезпечава с национален език, с "необятна" памет и пр.
Третият важен момент е идентификацията с господаря, с доминантния етнос. Тази идентификация може да минава през страха, но нейната сила е в корумпирането на колективното самосъзнание. Ефектът е сърбизирането на Македония, самочувствието, получено в рамките на Титова Югославия.
Разпадът на Югославия роди не само нови национални държави и югоносталгията, но и многобройни идентификационни травми. Там, където има колективни болки, те следва да се лекуват. Но понякога само се прикриват и преименуват.
Защо са нужни обектите на ненавист? Защото имат специфичен "лечебен" ефект. Те спомагат да се преживеят и превъзмогнат собствените проблеми. Нарцистичното фантазиране на себе си върви редом с демонизиране на Лошия, Другия, Врага. Враждебният друг е традиционен обект на ненавист. По принцип приоритетни обекти на негативна фиксация не са далечните и чуждите, а близките и своите. Демоничният образ на българите не е само идеологически мотивиран акт на модераторите на македонската идентичност, той е съставка в една сложна автотерапевтична процедура.
Враждебният друг е важен регулатор и при нравствени кризи. Знаем, че вината прави Едип автоагресивен - той избожда очите си.
Именно тази дебнеща опасност от автоагресия укрепва образа на Враждебния друг и прави македонците щастливи, че са открили лошите българи. Ако ги нямаше тях, щяха да си измислят някой друг виновник. Или да си избодат очите.
Няколко ключови травматични момента оформят македонската идентичност.
Първият е свързан с насилието и разрухата - ти си разрушил българското самосъзнание на поколения наред. Вторият е едипов - ти си предал и заровил дедите си (убил си символичния баща). Третият е лъжата - непрестанното и сляпо конфронтиране с фактите. Неуспехът по пътя към съкровената цел води до разочарования, а те на свой ред се превръщат в ненавист. Днешната агресия на македонците към България е отговор на зле криптираната болка. Тя извира от въображаемата идентификационна рана, която българите са причинили на македонците.
Българите и македонците имат общ родов дом. За днешните македонци той е опасно студен, за българите все още е сантиментално топъл.
Печален резултат от драматичното вековно разделение са два народа, които слабо се познават. По силата на ред обстоятелства единият ненавижда другия и иска да се измъкне.
Днешната република Северна Македония е дом на една невротизирана, идентификационно травмирана нация. Държава със сменено име, със зле съшита биография, със спешно конструиран национален език, с натрупан гняв и разбираеми фрустрации.
"Европейците" не разбирали българските претенции към Северна Македония! Българите използвали некоректно историята като политически аргумент! Отричали правото на народите на самоопределение! Посягали необосновано към "идентитетот"!
Време е да осъзнаят, че национализмът, който се мотивира от ненавист към другия, не е европейска ценност. И няма място в европейския дом. Време е в Северна Македония да се сключи обществен договор, основан не на лъжата, а на истината в нейната документна достъпност. Лъжата, призована да обоснове мнимото величие на "древната" македонска идентичност, не е европейска ценност.
На пътя към европейското бъдеще на Северна Македония не са застанали българите, а самите македонци. Те трябва спешно да напуснат своя закъснял, романтически приповдигнат и агресивен XIX век и да се озоват в XXI век, каквото и да ги чака там.
Със съкращения от "Епицентър"
Заглавията са на "Стандарт"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
