Киното с качества винаги побеждава, казва известната режисьорка дни преди старта на "Златната липа" в Стара Загора
Магдалена Ралчева е в предстартова треска. Режисьорката, която спечели уважението на гилдията и публиката още с първия си пълнометражен игрален филм "Още нещо за любовта", превърнал в екранни звезди Калин Врачански и Симеон Лютаков много преди тв истерията около тях, ще открие на 31 май фестивала за ново европейско кино "Златната липа". Мястото не се променя - Стара Загора. Там, в града на своето детство, Ралчева ще посрещне родни и международни знаменитости. Второто издание на престижния форум ще бъде открит с "Комарджията, който няма да умре" на Джанкарло Джанини. Легендарният ас на седмото изкуство пък ще приеме голямата награда от Магдалена на церемония след прожекцията. Той ще посади ритуално и новата липа в Алеята на славата пред Операта, където до 4 юни при вход свободен ще се въртят лентите от конкурсната и извънконкурсната програма. Публиката ще се наслади и на две изложби - с платна на Иван Андонов и с фотоси на Симеон Лютаков. Още събития от съпътстващия афиш ще напълнят душата на познавачите и лаиците.
- Госпожо Ралчева, има ли според вас противопоставяне между седмото изкуство на Стария континент и това в Америка? Върви ли зад кадър студена война между Холивуд и европейските продуценти?
- Не бих искала да противопоставям киното между континенти или държави, защото доброто рано или късно се оценява и винаги ще вдъхновява своите зрители. Европейското кино е безценно -
заради многообразието на вкусове
заради своя искрен и реалистичен киноезик. За съжаление през последните години то не се радва на голяма популярност. Това е така, защото дистрибуторите се дистанцират от него. Ето защо фестивалът "Златната липа" цели не само да популяризира европейското седмо изкуство, но и да запознава и възпитава вкус към кино, което отдавна сме отвикнали да гледаме. То е различно, невинаги с щастлив край, разкрива по убедителен начин значимите и болезнени теми на нашето всекидневие. Холивуд е фабриката за мечти, затова реализацията на някои европейски звезди там е световен успех. Това никой не може да го оспори.
- Разкажете за най-любопитните моменти от подготовката на форума.
- Особено вълнуваща беше първата ми среща с Джанкарло Джанини. Изключителен интелектуалец. Той снима много активно и единствените му свободни дни са през уикенда, така че откриването на фестивала съвпада с тях.
Няма съмнение, че присъствието на актьор от неговата величина е от голямо значение за форума. Гости на фестивала ще бъдат още режисьорът от Чехия Тереза Коваржова, която ще представи свой филм, режисьорът художник от Франция Зигфрид, младата руска актриса Елена Радевич и много други.
- Как се роди идеята за Алеята на липите?
- Искаше ми се да създадем място, което да напомня на града за гостите и фестивалните дни и същевременно да избягаме от клишетата. Има нещо много хубаво и символично в това да посадиш дърво и да се любуваш на неговото израстване. Първа липа посади Мария Статулова, първата носителка на голямата награда.
Тя има специално отношение към цветята
Гледа ги с любов и те й отвръщат със същото. Затова съм спокойна, че алеята ще съществува, защото именно тази страхотна жена положи началото.
Първото издание на фестивала мина на един дъх и някак леко - въпреки тежката организация. Но сега си давам сметка, че онова, което ни завладя в петте дни, беше емоцията. И може би това е причината отново да искаме да бъдем заедно.
- Как избирате филмите, съществува ли "конфликт" между професионалния режисьор и зрителя у вас?
- Подобен "конфликт" е неизбежен, но е истинско удоволствие да гледаш творби, които не го пораждат.
- Какво означава за вас качествен филм?
- Киното е симбиоза от различни изкуства и те трябва да бъдат на необходимата висота, за да се създаде стойностен филм. Но преди всичко това зависи от режисьора, от неговата индивидуалност, енергия и светоусещане. Истинските, качествени филми никога не се забравят.
- В съпътстващата програма публиката ще се наслади на живописните платна на Иван Андонов...
- За съжаление не познавах лично Иван Андонов, но за известно време живеехме в непосредствена близост на улица "Аспарух". Спомням си, че
редовно ги виждах със съпругата му Люба хванати за ръка
Бяха много красива двойка. Естествено, бях чувала суперлативи за неговите платна. Когато Люба представи книгата, посветена на него, имах възможност да се убедя отблизо в техния магнетизъм. Трудно ми е да определя дали Иван Андонов е по-талантлив като актьор, режисьор или като художник, но познавайки Люба, мога да кажа, че е имал истинско вдъхновение. Защото тя е възхитителна жена.
- Другата изложба е на Симеон Лютаков - какво харесвате в неговите фотоси? Има ли разлика между актьора и визионера в него - вие го снимахте в "Още нещо за любовта", още преди той да стане тв звезда.
- Много харесвам неговите портрети - особено на бедуините и на момичетата в пустинята. Допада ми начина, по който прави композициите си.
Знаех, че Симеон се занимава с фотография, но не очаквах, че хобито му е толкова сериозно. Един ден, докато снимахме "Още нещо за любовта", той показа невероятни фотоси от Сахара. Целият ни екип се захласна по тях. Симеон е много добър психолог и това със сигурност допринася за големия му успех не само като актьор, но и като фотограф.
- Логистиката, стратегията, организацията и продуцирането на подобен елитен международен форум обикновено се смята за мъжка работа - а както знаем, кинобизнесът е доста консервативен. Всъщност вие откровено хвърляте ръкавицата на силния пол в занаята...
- Не обичам да деля работата на мъжка или женска.
Хората са можещи или неможещи
Създаването на подобен фестивал - от раждането на идеята до този завършен вид - зависи от общите усилия и добрата воля на много хора, които са обединени от идеята да създадат нещо стойностно и полезно за обществото. Екипът ми от млади, добре образовани и интелигентни хора е още едно доказателство, че нацията ни има бъдеще. И че Терминал 2 невинаги е най-доброто решение за тях.
- Вашите детски спомени от Стара Загора?
- Всичко си спомням - задължителните разходки по Аязмото, ожулените ми от ролковите кънки колене, вкуса на алтай, който по-късно беше заменен с швепс, уроците по акордеон и солфеж, от които бягах системно, локумените вафли... И, разбира се, аромата на липи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
