Маестро Мориконе: Аз съм младeж на 85

* Притежател е на "Златен лъв" и "Оскар" за цялостно творчество.
* Има три награди "Златен глобус", едно "Грами" и отличие на Европейския филмов фестивал. Притежава десет Nastri D'argento, пет награди БАФТА.
* Има пет номинации за "Оскар", девет номинации за "Давид на Донатело".
* През 2009 г. френският президент Никола Саркози подписва указ, обявяващ маестро Мориконе за Рицар на Ордена на Легиона на Честта.
* Има 27 златни албума, 7 платинени, 3 златни плочи;

- Г-н Мориконе, вярно ли е, че се чувствате в България като у дома си?

- Бил съм у вас и заради работата ми по четири-пет филма. Виктор Чучков неведнъж е свирил в записи на мои произведения. Той е много скъп мой приятел - както и съпругата му Елена. Професорът е пианист на високо ниво, а като човек е почтен и добър. Радвам се, че имам шанса да го прегърна отново. Днес или утре ще се видим и с госпожа Елена. Досега не бях получавал покана да изнеса концерт в София. Признавам, че това леко ме огорчаваше. В една от пиесите ще звучи и кавал. Отново поканих Теодосий Спасов да изпълни соловата партия, която той свири преди това за запис.
- Кой е изворът, от който неуморно черпите вдъхновение?
- Обикновено ставам в 4 часа сутринта. Лягам си рано - понякога дори към 18 часа, но не по-късно от 22. Преди да започна работа, правя гимнастика и се разхождам. В 7 излизам да си купя вестници и изчитам пресата. И след това започвам да композирам. Младите хора са пълни с енергия - да не би да намеквате, че аз не съм! Защото наистина съм млад - само над 85. Не чувствам годините, дявол да го вземе. Докато чувствам страст и удоволствие да пиша музика, ще продължа. Концертите са различни от истинската ми професия. Те са обусловени до голяма степен от композиторската ми дейност.
- Доволен ли сте от музикантите, с които ще излезете на сцената?
- Абсолютно. Те влязоха в режим след първоначалното си смущение и притеснение от мен. И се справят отлично. Чух и хора. Стискам палци всичко да мине много добре. Все нещо може и да не потръгне. Публиката може и да не забележи нещо, но аз ще се нервирам.
- Когато пишете музика за филми, искало ли ви се е да промените героите в сюжета?
- О, не. Изричното условие е музиката да съответства на историята. Когато пиша, персонажите са на втори план. В моята интерпретация те навлизат по-късно.
- Подкрепяте кандидатурата на София за европейска столица на културата...
- При моите посещения тук съм опознал подробно културната история на вашия град. Оценявам и факта, че заема спокойна позиция в Европа - както и цялата ви държава. Безспорно това трябва да бъде поощрявано. Донякъде съм и задължен на София.
- Какво е усещането да държите "Оскар" в ръцете си - при това за цялостно творчество?
- Хубаво е, но съм получавал и много други награди. Не знам защо всички споменават на първо място оскара. Може би заради голямата му реклама. Всички други отличия са също толкова важни и ценни.
- Имате ли любима награда?
- Не виждам смисъл в подобно разграничаване. Може би най-скъпи са почетните отличия и звания, които са ми връчвали президентите на Италия през годините. Академия "Санта Чичилия" ме направи почетен член. Това също е важно. Всички останали са свързани с рекламната индустрия, фокусирани върху киното.
- Треперила ли ви е ръката по време на изпълнение?
- Аз съм преди всичко композитор. Като диригент изисквам единствено музикантите да следят всеки мой жест, защото интерпретирам това, което е нотирано.
- Ами тогава при по-емоционални житейски моменти...
- Пиша музиката си вкъщи. Когато дирижирам, съм извън дома си. А ако жена ми трябва да роди, просто отменям професионалния ангажимент. Вижте, изкуството ми е сложно. Първо изливам на хартия музиката, която чувам в главата си. След това идва работата с оркестрантите. Понякога се чудя как би реагирал Бетовен, ако имаше слух и чуеше как диригентите интерпретират неговите ноти. Музиката прилича на луксозен ластик, който може да се разтяга в различни посоки и да се адаптира според изискванията.
- Казват, че операта не би била същата без италианците, а киното не би било същото без Енио Мориконе. Така ли е?
- Подобни слова са много приятни, но нека да се уточним. Те биха били по-подходящи, ако аз вече не бях сред живите.
- Имате привилегията да творите в два века. Каква е разликата между тяхната музика?
- Не съм единственият. А и това не е качество, с което може да се хвали човек. В края на миналия век бяхме повлияни от новостите и възможностите за запознанство с различно фолклорно изкуство от всички кътчета на земята. Информацията беше толкова голяма, че трябваше да се осмисли в по-зряла интерпретация, каквато ни дават Шьонберг и Вебер. Всичко това се отрази и на филмовата музика. Но аз съм автор и на редица произведения за сериозни концерти. Писал съм музика, която аз наричам абсолютна - за специално образовани хора. Имам над сто композиции в този стил. Сред тях е първият ми концерт за оркестър. Беше изпълнен преди няколко години в София, а аз дойдох да го чуя.