Антон Касабов не е спирал да гледа към хълмовете на Холивуд с упоритост и надежда и мечтата му да се снима с асовете в седмото изкуство е на път да се сбъдне. Преди да заживее в Ел Ей до звездите, световният ни шампион по таекуондо е минал през много изпитания и приключения. Затова някои продуценти там му предлагат да направят филм за неговия живот, който със сигурност би привлякъл много хора в салоните. За американската мечта, как съчетава в себе си актьорството, моделството и бойните изкуства, го разпита "Стандарт".
- Антоне, душата на емигранта не е ли някак оксиморонна - хем за нищо на света не иска да се завръща, хем тъгува за родината?
- Там си емигрант, защото не си американец. Тук не си българин, защото си емигрант. Все едно нямаш никъде дом. Това е лошото. Но пък взимаш най-доброто от двете култури. Отидох там с хилядолетната ни история - в контраст с тяхната. Това ме кара да се гордея. Когато си идвам, нося със себе си новото мислене на Америка и позитивността на хората. И нагласата, че за тях няма нищо невъзможно за постигане. Ние сме малко по-песимисти. Щом кацнеш, го усещаш - хората все едно носят на раменете си товар. Вижда се, че у нас животът не е много добър.
- Как ти се случи Америка?
- Едно време беше събитие да гледаш филм на видео. Имаше го само една съученичка - Моника. Тогава съм бил на 8 години. Веднъж отидохме у тях и тя, понеже имаше двама братя, ни пусна "Големият бос" на Брус Лий. От този момент вече имах различно светоусещане. Знаех какво искам да правя с живота си. Исках да бъда най-добрият в бойните изкуства и да съм актьор, който да играе в подобни филми. Спортувах дотогава борба, волейбол, плуване, но нищо не задържаше особено вниманието ми. И така - превъртам следващите няколко години. В националния отбор по таекуондо съм, Слави Бинев ни е треньор. Бяхме на състезание по бойни изкуства в Австрия, за първи път български отбор беше поканен. Бях на 19. Спечелих първата европейска титла за България и два златни медала. Върнах се, продължих да се състезавам, станах пет пъти европейски. Имах братовчед, който ми беше като по-голям брат, който беше в специалните сили тук. И изведнъж му дадоха служба в Ню Йорк, в ООН, да бъде охрана на посланика ни. Той ми изпрати покана. Навърших 21 и на другия ден заминах за града, който никога не спи.
- Имаше ли колебания, вашите не те ли спираха?
- Притесняваха се.
Питаха Ванга дали да замина
Тя им беше казала, че там ми е успехът, да вървя. В самолета пътувах с вратовръзка на Супермен, с младежката мечта да покоря света. Кацнах в Ню Йорк, братовчед ми ме чакаше. Изживях шок - като погледнеш нагоре, няма небе, толкова са огромни небостъргачите, че се сливат. Живях в служебния апартамент на братовчед ми няколко месеца. Имах туристическа виза за 6 месеца. Но трябваше да се издържам. Работех всичко. Първо боядисвах детска градина в едно градче Янкърс. Записах се в школа по таекуондо, но нивото беше доста ниско и като видяха уменията ми, предложиха аз да водя групи. Звучи нескромно, но нашата школа е от най-добрите в света. Спортът, музиката - имаме големи таланти.
- Да не говорим за актьорите!
- Калин Врачански ме покани на негово представление и просто онемях. Такава игра не съм виждал и на Бродуей.
- Там какво си гледал?
- "Клетниците" с Джерард Бътлър, "Фантомът на операта". Но ние имаме уникален театър. Ако се случваше на английски и американците имаха възможност да гледат, направо ще се смаят.
- И започна с школата...
- Там не ми плащаха много, но се поддържах във форма. Пътувах сутрин до Янкърс, град с много афроамериканци, малко като гето, боядисвах тази градина по 12 часа на ден. Цял месец отне. То беше люта зима, минус 30 градуса и боята замръзваше. Влизах в строителния комплекс да я загрявам и излизах пак да мажа. Много каляващо преживяване. Вечер се връщах и тренирах деца в школата. През уикенда ходех на състезания, на щатски, национални. После бях касапин в магазин на месо.
- Този ти талант откъде се появи?
- Уредиха ме познати в школата. Тренирах момче от италиански произход, баща му май беше от мафията в Ню Йорк. Та магазинът за месо беше негов. Играех си с ножа, правех се на нинджа и веднъж си порязах пръста. После бях бавачка на децата на супермоделка от Бразилия за 6 месеца. Свърза ме пак родител на дете от таекуондото. Хлапетата бяха момче и момиче, на три и пет. Аз обичам малчуганите, в България имах школа, в залата на Нешка Робева. Тренирах 300, имам подход към тях, много ме кефят. И майката, манекенката, ме попита защо и аз не съм модел. Препоръча ме в нейната агенция, те ме пратиха при фотографи, тестове, снимки. Взеха ме, но в Ню Йорк не ми хареса - нито града, нито хората, нито времето. Изкарах две години там. Тръгнах за Ел Ей много спонтанно. Бях взел от една книжарница карта на града. Винаги съм искал да се установя в Холивуд. Пътувах с два куфара и 700 долара в джоба си. Това беше 1997 г. В центъра на Лос Анджелис имаше само мексиканци и чернокожи, които се водят с много нисък социален статус. Отседнах в хотел в гетото. Беше евтин, а аз бях единственият бял. Един ден минавах край някаква бензиностанция, попривършил парите, когато ме видя възрастен човек. Той си зареждаше колата. Погледа куфарите, мен и попита дали си търся квартира. Каза, че дава стая под наем за 400 долара, а аз имах 450. Божи пръст. В такива моменти се закалява вярата в Господ - когато минаваш през тежки изпитания.
- Що за човек беше това старче?
- Най-странната птица, която някога съм виждал. Не му помня името. Беше професор от чешки произход в най-реномирания колеж в Ел Ей по ядрена физика. И беше клошар.
- Е, как така, като е взимал по 400 долара наем само от теб?
- Доказали са, че понякога клошарството е психическо увреждане. Той имаше голяма къща и даваше много стаи под наем, но събираше от улицата всякакви вехтории. В дома му имаше все възрастни хора и аз делях тоалетната с някаква британска бабка със седем котки. Но когато си изправен пред улицата, избираш покрива над главата.
Хазяинът беше работил над ядрената бомба
Може би са го дръпнали американците след Втората световна война. Имаше библиотека с книги на немски как се правят бомби. При него живях година и половина.
- Как припечели следващите 400 долара за наем?
- В Ню Йорк беше много по-лесно да живееш като емигрант. Там има много европейци преселници и ти подават ръка. В Лос Анджелис е точно обратното. Има много мексиканци, които са евтина работна ръка. Мексико е на три часа от Калифорния, там умират от глад и идват да си търсят работа в Ел Ей. Границата е голяма и трудно я охраняват. В Америка има 15 млн. нелегални мексиканци. Наемат ги все за черната работа. Янките са ОК с това, защото не могат да наемат бял за тези пари. Лошото беше, че трябваше да се състезавам с тези мексиканци тогава, защото и аз бях нелегален. Четири години живеех инкогнито. Но не гонят никого. И отидох в българската църква - те са две в Града на ангелите. Попитах за работа, един нашенец ми предложи в строителството на някаква къща. На втория месец този човек изчезна и не ми плати и стотинка. Имах няколко такива случаи с българи, но се постарах да ги забравя.
От 10 години избягвам сънародници
Виждам евреи, италианци, руснаци как се държат, помагат си. Тъжно е. Мъчно ми е за България, но българите там гледат как да те използват, как да те спънат, да те прецакат. Имаше месеци, в които съм ял само китайски спагети по петдесет цента. Това ме кали, превърна ме в човека, което съм сега. За нищо не съжалявам. И тогава започнах да тренирам при един от най-известните корейски майстори - Хи Ил Чо, който е с девети дан. Той ми беше идол и мечтаех да се срещна с него. Записах се като обикновен ученик и още на първата тренировка той ми предложи да му водя групата с черните колани. Бях много поласкан. Така изкарвах и пари.
- Излиза, че таекуондото винаги те е спасявало...
-Да, така е. То е нещо като международен език. Та си стъпих на краката, въпреки че трябваше да намеря още някоя работа, за да се издържам. Събрах пари за адвокат, да се легализирам и те ми казаха, че за три месеца ще взема зелена карта. Има закон в Америка, според който ако си сред първите трима в света в дадена област - спорт, музика, наука, и можеш да го докажеш с документ, ти дават зелената карта за три месеца. Аз станах световен там, докато боядисвах още къщите. И това ми даваше предимство. Състезавах се за националния отбор по таекуондо, те не знаеха, че нямам документи. И понеже ходехме на първенства из Америка, нямаше проблем. Но когато трябваше да заминем за Австралия, на световно, ми казаха: "Потегляме след седмица, взимай си паспорта!". Попитах ги: "Кой, българския ли?". И те се учудиха, че нямам зелена карта. И така не успях да излетя. Иначе всеки уикенд им печелех на националния по някой трофей. Там няма медали. Това беше още докато живеех в Ню Йорк със съквартирант в апартаментче. В него нямаше място и редях трофеите по стълбището. И хората се чудеха кой живее тук. На един турнир в Пенсилвания, през 1996-а, помолих да поканят българския национален отбор, с които тренирах от дете. Тогава спечелихме доста титли.
- Как успя да вземеш зелената карта?
- Денем продавах кафета в "Старбъкс", следобед преподавах таекуондо при Хи Ил Чо, вечер бях охрана в най-голямата дискотека. Събрах пари за адвокатите. Но имах един период преди това, когато
цял месец бях бездомен
Спях в школата на Хи Ил Чо. Подът беше мекичък и нямах проблем. И без това част от духа ми живееше в това пространство. Един от учениците, също кореец, ми даде стаичка под наем. Взех зелена карта, дойдох в България да видя роднините си. Те не знаеха през какво съм преминал. Много хора по принцип си мислят, че там парите растат по дърветата.
- Ти си се хвърлил в дълбокото - вместо да кандидатстваш във ВИТИЗ тук, си се прицелил направо в Меката на киното. Това не е ли безумно?
- Абсолютен безумец съм. Вървя срещу течението. Колкото по-големи са рисковете, толкова по-голяма е наградата. Не искам да съм голяма риба в малко езеро.
- Къде учи актьорство?
- Бях в двегодишна програма при Джоан Берън и Ди Браун, те преподават теорията на Санфорд Майзнер, известен колкото и Станиславски. По неговата методология са учили Пол Нюман, Робърт Дювал, Уорън Бийти, Даян Кийтън, Стив Макуин, Шон Пен, Деми Мур. В същото време продължавах с моделството в агенция в Лос Анджелис. Една вечер, беше втората ми година в града, ми пишат оттам, че имам ангажимент - да се обадя веднага. Бях толкова уморен, че признавам - постъпих непрофесионално. Не се обадих, легнах си. На другия ден им звъня и те ми крещят: "Къде си, Мадона ни се обади лично. Пита: "Кой е този Антон Касабов?". Видяла ми фотосите, снимала видео в града и спешно й трябвал човек. Искала мен, но... Там, ако мигнеш минута по-късно, край.
- Е, тъкмо си направил услуга на Хесус Лус - един от нейните избраници...
- Да, не искам да звучи нескромно, но наистина е питала за мен. Хората в агенцията бяха в екстаз, защото това щеше да е добре и за техния престиж. Няколко пъти съм минал покрай подобен шанс. Но си казвам, че щом веднъж е имало, пак ще има.
- Разкажи за първия пробив в шоубизнеса?
- Беше с реклама през 2005 г. на фитнес вода. От "Кока-Кола" искаха най-добрия в бойните изкуства. Бюджетът на рекламата беше 2 млн. долара. В едно от студията на "Юнивърсъл" бяха направили огромен басейн и аз трябваше да изскоча с плисъци и с удар да разпръсна хиляди малки капки. Бяха построили трамплин, който да ми помогне за скока. Обаче все не се получаваше. Накрая предложих да си направя моя си скок и се издигнах повече, отколкото с трамплина, и режисьорът направо се смая. Една година излъчваха рекламата по най-големите канали на Америка. В същото време бях и статист във филми с Томи Лий Джонус, в "Бързи и яростни". Наех си жилище, взех си мечтаната кола, сбъдваха ми се нещата. Най-голямата ми роля до момента е в "Текен", който е по компютърна игра и там играех един от петимата екшън герои.
После играх в "Час пик 3"
Имах бойна сцена с Джеки Чан, биехме се около 30 секунди. А това отнема три-четири часа хореография. Аз бях от лошите французи в лентата. Видях, че той е много мил, скромен. Той е това, което излъчва. Платиха му 25 млн. долара за този филм.
- А на теб?
- А на мен достатъчно добре. Дадох му диск с моето портфолио, ако за нещо му потрябвам.
- С кои от звездите се познаваш там?
- Живея в "Хенкок парк" в Лос Анджелис, то е малко кварталче, съседи са ми Антонио Бендерас и Мелани Грифит. Учел съм в школата ми по таекуондо децата на Бекъм, на Розана Аркет, сина на Никълъс Кейдж, Уестън, две години беше при мен.
- Кейдж даде ли ти съвет за актьорството?
- Идваше на състезанията на Уестън и ми каза да изляза от рамката, в която Холивуд винаги иска да те постави. Да кажем моята е в името и че могат да доловят акцент и затова да ме пратят на кастинг за "лошия руснак". Каза да не слушам агентите си и да участвам в комерсиални филми, а да правя такива, които имат позитивно и морално влияние. Трябва да искам да кажа нещо много силно на света и това да води моите избори на роли, не хонорарът.
- Сега по какво работиш?
- Взeх правата на два много добри сценария. Опитвам се да направя копродукция с България. Имам срещи с продуценти тук. И в двата има по малко от бойните изкуства, но са замислени като трилъри и темите са общочовешки. Сега работя по финансирането.
- Като си работел в дискотека, направи ли ти впечатление как се забавляват?
- В Америка не пиянстват, не се качват по масите, не се отпускат. Сковани са, стоят само и си говорят по между си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
