Който не се труди здраво и качествено в Младежкия, да му мисли - Владимир Люцканов отново оглави някогашната многострадална, а сега гонеща върха трупа. Всъщност това е явната и тайната мечта на сдържано-саркастичния мъж - да възроди славата на Младежкия от времето на родителите си, на Николай Бинев и Домна Ганева, на Димитър Буйнозов и Мирослава Стоянова, на "Амадеус" и "Еквус", на "Варвари" и "Двамата веронци"... "Не съм от най-приятните характери - строг съм и гоня целите си. За мен хората са можещи и неможещи, работещи и неработещи - всичко е в името на театъра, изкуството и публиката, която трябва да изтеглим от блатото", казва едновремешният Бате Влади.
Когато го разпознаваха по улиците и го гонеха за автографи, вършееше в "Телефеерия" и "Измислици премислици" и пееше философски текстове от сорта на "Честно се надлъгвай в този шарен свят, иначе в живота става лошо, брат!" По-късно подхвана "Умно село" за БНТ в компанията на жена си Антоанета Бачурова - представиха сума ти интелектуалци, някои от които забравени от "модерните" медии. Стана и продуцент на култовото предаване "Пътеводител на историческия стопаджия".
"За мен режисурата е свобода. Театърът е извън действителността", не крие актьорът, който поставя на родна сцена - в Театър 199, в "Сълза и смях". Но излиза пред публиката само по желание - не само защото е шеф, а и защото е чепат и никой не може да му се налага. Дори в Армията отказва образи, които не са му на кеф - още се чуди как не са го уволнили тогава. Сега обаче, вече като директор, понякога влиза в чужда кожа на пожар - когато Стефан Мавродиев се разболя, се показа вместо него като гол и черен танцьор в "Страхотни момчета".
Не се изживява като знаменитост. "България е прекалено малка, а и в нея няма достатъчно пари за "звездите", не се колебае Влади. Той се включи в доста спорния сериал "Къде е Маги?" - там с колегите си от сой спасиха безумния сценарий, но надали ще се подлъже втори път за подобен проект. Още повече че досега е отказвал и други неприлични предложения.
Люцканов, който като истински франкофон завършва столичната 9-а гимназия "Алфонс дьо Ламартин" и пее най-великите парчета на Жо Дасен, се опива от арт опиума още като малък - баща му е големият режисьор Николай Люцканов, майка му е актрисата Александра Игнатиева. Приемат го във ВИТИЗ, защото си го може. Едва след това започва да се колебае - дали пък не е трябвало да избере нещо друго, дали не е трябвало да стане лекар. Така взима втората тапия - да командва актьорите. Въпреки че е връзкар по кръв и фамилия, Люцканов си отива като поп по разпределение в Пазарджик. После се озовава в Народния - до нежната революция. Най-дълго играе в Армията - от 10 ноември до 2005-а. Но и досега режисира някои от "Аскеерите" там - чувства се като в роден дом. Усвоява тънкостите на занаята дори в Рим - оттогава хваща микрофона и за канцонети, не само за шансони.
Влади е като шило, което не стои в торба. Повече от седмица не издържа без работа. Играе волейбол - като юноша дори се подвизава в "Левски".
Трудно се помирява с океана, който е между него и сина му Николай. Затова пък дъщеря му Мила се прибра в родината и даже учи актьорско майсторство, въпреки че вече има и друга тапия. Тони, съпругата на Люцканов, е особено наясно с още една черта от неговия характер - упорит като магаре. Запознават се, когато тя е на 19. В началото Тони не мисли за сериозна връзка, но само няколко месеца по-късно се женят. "Бяхме неприлично млади. Той беше изключително настоятелен, дори досаден, но в крайна сметка ме победи. Аз се предадох", спомня си тя. Обединява ги идентична житейска философия - няма нищо по-важно от семейството, няма нищо по-важно от това да печелиш пари с удоволствие. Люцканов рядко говори за дереджето на обществото, защото побеснява от нравите на някои герои на съвременна България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
