Александър Костадинов триумфира със златото в кат. до 59 кг на европейското първенство по борба във Финландия. Класикът, роден на 28 юли 1988 г. в Кюстендил, помете като торнадо на финала Виктор Чебану. Той направи невероятно шоу за публиката в "Трио арена" и бе определен за най-зрелищния шампион в надпреварата. Костадинов има две световни титли при юношите, а от шампионати на Стария континент при мъжете на два пъти е достигал до бронза. Тази година започна щастливо за Сашо, а за читателите на "Стандарт" той разказа някои неща за себе си.
- Кой те запали по борбата?
- Бях мъничък, нисичък. Един ден ме срещна Димчо Загоров и ми каза "От теб, запъртък, ще стане идеално борче". И така се започна.
- Занимавал ли си се с други спортове?
- През какви ли не съм минал. Искаха да ме правят плувец. Скачал съм и на батут.
- Какво ти хареса в борбата?
- За мен това не е само спорт, а страст. В нея няма еднообразие. Тренира се комплексно. Когато се подготвяме, включваме баскетбол, щанги, бягане. Това много ми допада.
- На европейското първенство във Финландия те обявиха за най-зрелищния борец. Какво означава това за теб?
- На финала не беше лесно, но победих бързо с технически туш.
- Можеш ли да определиш себе си като атрактивен и нетрадиционен. Борец, който грабва публиката с показаното на тепиха?
- Винаги може да се импровизира. Треньорите упорито работят с нас за това. Всеки състезател притежава различни качества. Някои са гъвкави, други експлозивни, трети емоционални. Има и такива, които рядко показват каквито и да било чувства. Армен Назарян ни нахъсва. Той казва така: "Излизай със сърце и се бори. Дори и да губиш и да има последни секунди, давай всичко от себе си, за да достигнеш успеха и да ти вдигнат ръката".
- А твоята сила в какво се крие?
- Може би притежавам експлозивна сила. С годините постепенно съм трупал различни качества, усъвършенствал съм други. И така съм ставал все по-добър. (Смее се)
- След спечеленото злато на европейското каза, че си усещал успеха и че това ще бъде твоят ден. Защо?
- Преди среща емоцията те грабва, изпитваш предстартова треска. Притесняваш се. Но в този ден се чувствах много добре. Не усещах страх. Въпреки тежкия жребий и струпването на всички яки борци в потока успях да преодолея напрежението.
- Имаш ли ритуал преди състезание?
- Не. Суеверен съм по мой си начин, но не отдавам чак особено значение на такива неща.
- Как сваляш килограми? Това проблем ли е за теб?
- Доста голям. Състезанието започва именно от кантара. Първо трябва да свалиш килограмите, да се наспиш, да се възстановиш хубаво и тогава вече идва надпреварата на тепиха.
- Имаш ли трикове при смъкването на килата?
- И при свалянето на килограмите си има стил. Някои смъкват със сауна, други с глад. Всичко е до нагласа. Аз
спирам яденето и обичам да тичам
на пътеката, а не да се натоварвам на тепиха много-много, за да запазя сили за състезанието. Стремя се да се съхраня за битката. Да имам сили да се боря.
- Как те посрещнаха у дома? Имаше ли купон за златото?
- Още не мога да осъзная, че съм европейски шампион. Мислите са ми объркани. Но съм щастлив и горд. Приятелите и семейството ми също са страшно радостни. Получих много пожелания. Сега се моля само да съм жив и здрав и да няма контузии. Предстои ни с отбора да се съберем, да обсъдим как ще вървим напред и да се почерпим за медалите.
- Разкажи нещо за семейството си?
- Родителите ми са много скромни и дори срамежливи хора. Когато се прибрах, видях блясъка в очите им от радостта. Разбрах, че се гордеят с мен. Аз също съм щастлив, че съм успял да ги зарадвам, че съм разнообразил по някакъв начин живота им, който е само работа и пак работа. Имам три години по-голям брат, който винаги е плътно до мен. Доволен съм, че зарадвах треньорите, българите. Нека тази малка държава се гордее с големи постижения. Конкуренцията е убийствена. Руснаците имат по 500 борци, а ние сме по двама в категория.
- Какъв е животът в Кюстендил през твоя поглед?
- Не стоя много в родния си град. Не ми остава време от лагери. Виждам се с нашите обикновено събота и неделя.
Имам виличка с хубав изглед
и обичам там да си почивам. Това е любимото ми място.
- Ще ти спомена името на един човек, който е означавал много за теб - Валентин Крумов. С него печелиш два пъти световната титла при юношите, но той си отива рано от този свят. Как преживя смъртта му?
- Много трудно преодолях тази загуба, защото той не беше само треньор за мен, чувствах го като баща. Добър, разумен, разбран. Водеше ме по правилния път. Само като го погледнех и в най-трудните моменти, събирах сила и си казвах: "Трябва да го направя". Винаги успяваше да ме развесели. След него не успявах да се нагодя към никого. Сега съм щастлив, че Армен Назарян пое националния. Той знае много за борбата и е голямо име. Истински човек за целия ни състав.
- Има ли жена до теб?
- Отскоро си имам приятелка.
- Имаш ли хоби, нещо, с което се занимаваш, когато не си в залата?
- Обичам да си почивам, да ходя на реки, на палатка, да ловя риба.
- Каква музика слушаш?
- Всякаква - хаус, поп, рок.
- Коя е любимото ти ястие от кухнята на мама?
- При нас татко е готвачът. Той има ресторантче в Кюстендил и прави най-вкусните пържоли и люти кюфтета в околността. Когато съм на лагер и свалям килограми, винаги се сещам за него и колко вкусно ще си хапна, като се прибера. Той обаче не издава рецептите си.
- Мислил ли си някога да продължиш този семеен бизнес?
- Какво ли не ми е минавало през ума. И това включително. Имал съм много трудни моменти в спорта - контузии, психически сривове. Казвал съм си
зарязвам всичко и ставам бензинджия
- Докъде се простират мечтите ти?
- С евротитлата сбъднах една мечта. Искам да създам нормално семейство. Работлив съм и никога не отлагам днешната работа за утре. В спорта си пожелавам да стигна олимпийския връх. Дано да стане!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
