Днес се навършват 40 години от откриването на първата асамблея "Знаме на мира" по инициатива на Людмила Живкова. "Стандарт" потърси по повод дъщеря й Евгения Живкова, който продължава делото на майки чрез фондация "Знаме на мира". Г-жа Живкова предостави и непубликувани досега снимки от асамблеите от личния си архив. На една от тях сред най-малките участници в асамблеята е Тодор Славков.
- Госпожо Живкова, колко камбани има в момента в „Знаме на мира“?
- 113. Последната е дарение от папа Франциск – лята е в България и струва ми се, че тежи приблизително около 4 килограма.
ВИЖ ОЩЕ: Две папски камбани бият край София
При неотдавнашното си посещение у нас той разбра, че една от камбаните е от папа Йоан Павел Втори и пожела да направи същия жест. Гласът й прозвуча по време на литургията за мир, която Светият отец отслужи на площад „Батемберг“. Има камбани от Израел, от Бангок, от Индонезия, от НАТО, от Италианския лицей, от неправителствени организации, от Валентина Терешкова, от първите космонавти на бившите соцстрани...
- Какви са спомените ви от първата асамблея?
- Спомням си, че през 1979-а построиха монумента за месец. Самата аз пък
рисувах с другите върху асфалта
пред Народната библиотека. Не съм се делила от децата – нито на събитията, нито в общежитията, където бяха настанени всички участници. Създадох няколко мили приятелства. Тогава написах музикално произведение, което излезе в книжките за асамблеята. През 1980-а пък бях в щаба и помагах за организацията. В самото начало камбаните бяха 76 – от първите държави, които изпратиха деца. Асамблеята беше оценена толкова високо, че след първото издание инициативният комитет реши да се провежда на всеки три години. До 1989-а имаше 4 асамблеи и 5 международни детски срещи. Никъде по света е нямало и няма подобно събитие. ООН награди асамблеята със званието „Вестител на мира“. А първото издание беше под патронажа на генералния секретар на ЮНЕСКО. Идваха поздравления от Курт Валдхайм, Роналад Рейгън, Горбачов, премиери и президенти, гостуваха Джани Родари, Сергей Михалков, Рьорих...
Всички те бяха съпричастни не по протокол
или заради майка ми. Бяха убедени, че асамблеята наистина може да работи за международните отношения. Традицията беше прекъсната през 1990-а - тогава закриха Центъра „Знаме на мира“. Така се сложи край на всички международни връзки, които бяха създадени до тогава. Загубиха се, а представете си как биха могли да бъдат използвани. В доста страни – не само социалистически - имаше центрове „Знаме на мира“. Те също бяха затворени. Сега, на честванията на 40-годишнината през юни, няколко високопоставени дипломати от различни държави – на около 50-55, споделиха, че като деца са участвали в „Знаме на мира“.
- Вашата майка как формулираше намеренията си при старта на „Знаме на мира“?
- Чрез асамблеите да бъдат създадени контакти, които да доведат до нова форма на сътрудничество в световен мащаб, а децата да се превърнат в посланици на народите си. Без каквито и да било идеологии. Майка ми настояваше децата от социалистическите страни да бъдат на събитията без пионерски връзки. Но не успя да се пребори. Дори пред мен чух дядо ми да й казва: „Моля те, нека поне тези пионерски връзки да останат
Иначе може да имаме проблеми
Днес повечето от участниците в някогашните асамблеи са личности, които са постигнали много в своята сфера и в своята държава. Това беше идеята на майка ми – в бъдеще България да използва „връзките“ си от всички тези издания, в които се включваха стотици момчета и момичета от десетки националности.
- Кога ще бъде следващата асамблея?
- Все още не мога да кажа. Организацията е много сложна. Сигурното е, че от 12 до 26 ноември в столичната галерия „Сезони“ ще бъдат представени рисунки на деца, които са участвали в асамблеите преди промените. Пак тогава ще открием изложба и в градинката на „Кристал“. - Оценява ли се по достойнство това, което правите?
- Да, оценява се. Илияна Йотова беше патрон на юбилейните чествания, получиха се поздравителни писма - мога да кажа, че морално съм удовлетворена. Имаше и много участници. Наградихме гимнастичките от двата национални отбора по художествена гимнастика, носителките на бронзовите медали от 2016-а, индивидуалните шампионки Боряна Боряна Калейн, Невяна Владинова и Катрин Тасева - за високи спортни постижения. Отличихме Григор Димитров, Крисия Тодорова за изключителното й участие в детската „Евровизия“, Кристиан Костов за блестящото му представяне на „Евровизия“... На концерта пяха деца от училищата по култура и от различни школи по изкуствата. Тази година нямаше рисунка върху асфалт – и това много липсваше.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
