Скандалът надмина представите ни какво може да се случи у нас
Защо всички да плащаме за лакомията на група хора, пита Любомир Дацов
Любомир Дацов е икономист. Завършва в УНСС специалноста планиране и прогнозиране на икономическите системи. Заместник-министър на финансите в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Пред "Стандарт" той коментира плюсовете и минусите на възможните решения за казуса КТБ.
- Господин Дацов, трябва ли да има специален закон за КТБ?
- Зависи какви са политическите цели. Ако трябва да се реши въпросът с всички вложители в КТБ, би трябвало да има такъв закон. Сегашният закон установява рамка, според която се защитават вложителите с депозити до 100 000 евро. Всички останали се третират по различен начин. Рискът, който те поемат, съответно се отразява в условията и договорите, които сключват с банката. Смятам, че проблемът и действията са възникнали в рамките на съществуващия закон и не разбирам защо в случая трябва да има нови правила. Ако е имало други правила обаче, сигурно някой друг е щял да взема едни други решения и рискът и взаимоотношенията са щели да бъдат други. Всъщност проблемът с КТБ е многопластов. Това, което се набива на очи е, че въпреки всички усилия, никой не може да докаже, че има икономически причини за фалита на банката или каквото и да е моментното състояние, защото тя беше под особен надзор. Това означава, че причините са, както някои казват - политико-криминални. Въпреки че аз не виждам нищо криминално, тъй като глупостта никъде не е криминализирана. А и ако беше криминализирана глупостта, светът ще изглежда доста по-различен. Но с изключение на случая с КТБ, защото някои решения ми изглеждат по-скоро взети некомпетентно. А и, както казва един мой приятел, след случая с КТБ представите на много хора за ограниченията и какво може и какво не може да се случи вече са съвсем други. Много хора в последните 10 години не можеха да си представят, че една такава банка може да фалира и че това ще бъде допуснато. Това е прецедент.
- Защо се стигна дотук? Каква е вашата версия?
- Нека да не гадаем! Можем само да предполагаме. Вероятно става дума за неща, които са случвали отпреди години - взаимоотношения, връзки. Има толкова много натрупване. Как изведнъж се появиха слуховете и защо бяха толкова бързо разпространени? Защо прокуратурата и съдът действаха по този начин? Защо правителството си траеше? При толкова много въпроси можем само да си говорим, да се досещаме, но не и да узнаем истинския отговор. Като няма икономически причини за сегашното състояние на банката, става ясно, че не всичко може да се управлява с политически решения.
- Според европейската практика, при закъсали банки в повечето случаи са се спасявали депозитите на всички вложители. Имало е подобна практика и в Германия, и в Испания, и в Ирландия.....
- Не мисля, че някой в случая трябва да плаща на хора, които съзнателно са си вложили парите в търсене на печалба. Нито вие, нито аз трябва да плащаме на хора, които са си държали парите в КТБ, защо са били давани по-изгодни условия от другите банки. Така че, ако има специален закон за КТБ, оттук нататък означава друг модел на поведение. Това ще означава, че всички трябва да плащат за глупостта, или по-скоро за лакомията на един тесен кръг хора. На мен това ми се вижда неприемливо и несправедливо.
Има леко непазарно поведение на самите вложители, които не са били възхитени от банката, а са били привлечени от много по-добрите условия по депозитите. За физическите лица знаем, че голямата част от лихвите бяха почти до 50% над лихвите в другите банки. Това говори, че тези хора са отишли в тази банка на собствен риск и с цел реализиране на печалба. В пазарната икономика има принцип, според който, щом имаш амбиция за по-голяма възвръщаемост и печалба, трябва да си носиш последиците от тази амбиция. Това действие определено си е по-рисково. Става дума за въпрос на принципи. Не можеш да поемеш изцяло риска на хора, които са рискували. Според кипърския вариант, властите и държателите на сметки станаха собственици в съответните банки чрез определена редукция на депозитите. В нашия вариант сумата, която държавата харчи на ден, е 30%-35% от депозитната база в банката.
- БНБ каза, че на ход са политиците. Каква е вашата прогноза за техните действия?
- Единствените хора, които са адекватни, продължават да бъдат в БНБ. Прави ми впечатление, че има едно много свободно тълкуване на думите на управителя Иван Искров и на останалите членове в БНБ по случая. Много внимателно трябва да се гледа кой какво е казал и как го е казал. Твърди се, че някой изнесъл 200 млн. и това, че липсват 3,5 млрд. лева. Никой в от БНБ не е казвал такова нещо. В случая е важно внушението, което се прави. Политическо е решението, дали да бъдат спасени всички депозити, влогове и сметки, или да не бъдат. Това не е решение на БНБ. Но според мен, в БНБ има някои неща, които ние не знаем. Те са наясно кой си е държал парите, кой е имал големи сметки, какви са интересите, които се смесват в цялата тази ситуация. Преплитането на интереси е от самото начало. Банката беше подложена на всички тези спекулации заради взаимоотношенията между собствениците и политиците.
- Ако се вземе решение да бъдат спасени всички влогове в КТБ, кой трябва да се погрижи за тях - фондът, правителство, БНБ?
- Не са много възможностите и затова се казва, че политиците са на ход. Ако вземеш решение да бъде покрита цялата дупка, която се очертава, няма как правителството да не реагира. Средствата от Фонда за гарантиране депозитите на гражданите няма да стигнат за цялостно обновяване и решение на схемата. В края на краищата правителството ще трябва да извади пари от държавния бюджет и фискалния резерв. Това действително е решение на правителството и на парламента, защото в текущата обстановка тези пари не могат да дойдат от някъде другаде, а от помощ. Парламентът трябва да вземе решение за увеличаване на дефицита, като по правилата на Европейския съюз една такава помощ ще се третира като дефицит, като допълнителни разходи. Съответно след като дадеш право да се увеличи дефицитът, трябва да вземеш решение за емитирането на дълг, който да финансира дефицита.
- Смятате ли, че в КТБ е имало пране на пари?
- След като банката винаги е била редовна в плащанията си, това означава, че тя винаги е била в добро ликвидно състояние. Преведено на обичаен език това означава, че ако загубите, в които ги обвиняват, са съществували, значи отнякъде са идвали нерегистрирани пари. Можем да си правим догадки как един човек получава едни пари, които изважда от банката, пак ги връща обратно, но междувременно е дал назаем или пък е решил проблема на някой друг. Тези връзки трябва да се изследват, защото някои действия не са логични. Във финансовия свят няма глупави хора или пък незнаещи и неможещи. Предполагам, че няма действие, което да не е логично оправдано.
- Как си обяснявате липсата на кредитни досиета?
- Никъде никой не е казал, че липсват цели досиета. Няма такива думи на управителя на БНБ, на които всички се опитват да базират твърденията. Това, което беше казано, е, че липсва достатъчно информация на базата на която одиторите да се наемат да правят заключения. Как си представяте тази информация като цяло да липсва? Може да липсват отделни части от някои досиета. След след проверка в кредитните регистри тази информация може да бъде възстановена.
- Очаквате ли съдебни дела?
- Трудно е да се каже, но според мен няма да се размине. Историята с КТБ ще ни занимава още дълго време.
- А какво ще е влиянието в дългосрочен план?
- Най-негативното в случая е преминаването на границите в човешките представи, че подобни неща могат да се случат в тази сфера. Раните трудно ще зараснат и върху физиономията на банковата система, и върху поведението на хората, и върху политическия имидж на държавата ни. Отраженията няма да са сериозни толкова върху банковата стабилност, колкото върху това каква държава сме и какво може да се случи. Струва ми се, че последиците в политически аспект ще се по-големи от финансовите. Когато има опасност или предизвикателство, северните народи се обединяват, а южните народи повече говорят, отколкото действат. При северните народи трудностите винаги са обединявали хората, което пък им дава силата като държави. При нас за съжаление случаят не е такъв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
