Изпитаната рецепта отново проработи: във Франция съюзът между социалисти и консерватори осуети нов изборен успех на Националния фронт. Тъкмо в двата най-силни негови региона - в Северна и Южна Франция - консерваторите успяха да се наложат на балотажа и измъкнаха победата изпод носа на Марин Льо Пен и племенницата й Марион Марешал Льо Пен, смятана от тях двете за сигурна. Истинските победи обаче изглеждат по друг начин.
Реакцията на победителите в тези избори бе скромна. Нямаше дори и следа от каквито и да било жестове на триумф. Всъщност на този втори тур на регионалните избори двете популярни кандидатки на Националния фронт събраха над 40 на сто от гласовете. Особеностите на френското избирателно право обаче, което позволява обединения срещу най-силния кандидат, осуетиха пълния им триумф. Това обаче не е политическа концепция за траен успех. След дуела между Жан-Мари Льо Пен и Жак Ширак на президентските избори през 2002, Марин Льо Пен успя до голяма степен да неутрализира радикалния имидж на партията и я поведе към постоянен възход. След тези регионални избори стана ясно, че във Франция на практика е възникнала трипартийна система. А социалистите и консерваторите са толкова шокирани и смразени от успехите на Льо Пен и сие, че са застинали като зайче пред змия. Човек се изкушава да им извика: "Изправете се най-сетне и се борете!". Защото Националният фронт със сигурност не е политическа еднодневка.
Успехът на десните екстремисти се дължи на техния краен популизъм. А те наистина умеят майсторски да се възползват от настроенията на обикновените хора във френската провинция. Голяма част от електората там се чувства пренебрегнат и незачетен от парижкия властови елит. Нещо повече: абсолвентите на елитните училища, измежду които се набират функционерите на утвърдените партии, гледат отвисоко на хората от народа. А прекаленият централизъм във Франция допълнително засилва отчуждението между управляващи и граждани. Това е благодатната почва, върху която вирее Националният фронт. Успехите му се дължат не само на високата безработица, а и на усещането на мнозина, че са изцяло пренебрегнати и без право на глас. Освен това десните екстремисти привличат тъкмо онези, които са губещи от икономическата и културна модернизация на обществото. Подобен феномен се наблюдава и на други места в Европа. И тъй като страната е силно социално разединена, приказките за нация и идентичност, за "Франция - на французите" намират одобрение тъкмо сред онези, които се смятат застрашени отвън и от чужденците. Най-лошото в момента е опитът на бъдещия кандидат за президент Никола Саркози да се позиционира още по-дясно и от Националния фронт. Подобно нещо никога не е успявало, а и защо избирателите да предпочетат едно копие, след като разполагат с оригинала?
Крайно време е гражданските партии да се вслушат в гласа на отчаяните французи от провинцията и малките градчета. Срещу Националния фронт трябва да бъде поведена идеологическа битка. Не е достатъчно само да демонстрираш отвращение към демагозите. Както консерваторите, така и социалистите са длъжни да атакуват ксенофобската, антиевропейска, националистическа идеология на Националния фронт и да разкрият нейната същност. На тези регионални избори Франция за пореден път отърва кожата в последния миг. Мечтите на Марин Льо Пен за Елисейския дворец засега ще останат неосъществени. Само че партията й има силна поддръжка сред масите. А това е сериозен повод да апелираме към френската политика: "Събудете се най-сетне!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
