Народът е гладен за хубави емоции, но само лудият тим ги носи
Насред поредната порция брадъри и сървайвъри, омесени с разпенени политици, лудите нощи на "Лудогорец" си остават най-голямата тръпка за народа. Шоуто на митичния стадион "Анфийлд Роуд" във вторник бе поредният епизод. Който направи излишна избухналата дискусия трябва ли европейският поход на разградския тим да се приема като национална кауза. Не е задължително, разбира се.
Но пък какво друго хубаво се случи в България тази есен ? Наводнения, банкови кризи и политическа говорилня, втръснала на всички. Даже любимият ни волейбол яде бой като тъпан на селска сватба.
Какво друго се случва в тази държава? Абсолютно нищо. Освен шантавите мачове на "Лудогорец". Като че ли
има някаква карма, свързана с името
на този отбор. Всичките важни срещи на разградчани минават през луди, луди финали. Направо инфарктни. Като се почне с късния гол срещу "Лацио", мине се през дузпите със "Стяуа" и се стигне до "Анфийлд роуд".
Да, този път късметът даде на "Ливърпул" онова, което преди се полагаше на "Лудогорец". Но в спорта винаги е така. Извън целувките на Фортуна не може да не похвалим тима на Кирил Домусчиев по няколко причини.
Първо, "Лудогорец" е доказателството, че и в България може да бъде създаден успешен проект. Стига да се инвестира правилно и търпеливо, а не на принципа давам два лева днес, за да спечеля 10 веднага.
Второ, български отбор може да играе успешно в Шампионската лига, без да се разтреперва от фланелките на "Ливърпул" или който и да е друг гранд. Похвалите заваляха от цял свят, нямаше нужда да се бием сами по гърдите. Нашите си я подаваха, пресираха, опитваха удари при всяка възможност. Нищо общо с обичайното селско ниво при българските визити срещу големи отбори, преминаващи в блъскане на топката далеч от вратата. Но това самочувствие не дойде изведнъж на "Анфийлд Роуд". То беше трупано три години поред. За този период Кирил Домусчиев
не продаде нито един важен футболист
И след първия горчив опит с "Динамо" (Загреб) дойде втори успешен в Лига Европа, който послужи като отлична школовка за Шампионската лига. Нервите на Домусчиев просто издържаха, защото по тези ширини след първата неудача обикновено правим трагедия и почваме всичко наново.
Третият извод, българите може да се радваме заедно на хубавото, а не само да се клепаме един друг. Близо 2000 наши момчета и момичета бяха феноменални на митичния стадион и заглушиха дори легендарната трибуна "Коп". И бъдете сигурни, тези емигранти до преди 3 години не са и чували за "Лудогорец". Тя бяха в града на "Бийтълс" като българи. Да, "Лудогорец" загуби по възможно най-болезнения начин, но да не изпадаме в крайности. Нито вратарят Борян и защитникът Александров трябва да бъдат съсипвани за глупостта си, нито да се търси някаква съдийска конспирация. Глупава е и другата крайност: да обясняваме как ще съсипем "Реал", защото "белите" наистина са от друга галактика. Припомняне: Роналдо и компания биха при последното си гостуване в Шампионската лига "Байерн" с 4:0! Няма как да искаме чудо в София.
Първото място е за "Реал", битката е между останалите
Просто трябва още малко търпение и в Разград го знаят. В момента "Лудогорец" е много добър отбор от средно европейско ниво. Кога ще скочи на следващото ниво, господ знае. Може да го направи с една-две победи още този сезон. Може би да е следващият. Домусчиев подсказа, че е готов да чака още година. Отборът му се нуждае от още малко качество и ще го натрупа, както го прави във всеки един сезон от развитието си.
Лошото е, че шампионът остава самотен бегач в България. Дори когато губи от "Хасково" и прави равен с "Берое". И ако другите не дръпнат напред, съществува реален риск да повлекат "орлите" надолу, както става с всичко и всички в тази държава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
