София. Ден след като аналоговата телевизия отиде в музея, държавата все още не знае колко души остават с празен екран. В същия ден и германският посланик Матиас Хьопфнер намери за нужно да скастри България, че свободата на словото у нас е само симулирана. Дали цифровизацията може да върне медийната свобода и колко струва това на хората, чийто достъп до безплатен ефир е отрязан, "Стандарт" потърси за коментар доц. Георги Лозанов - не само като председател на Съвета за електронни медии, а и като медиен експерт.
- Г-н Лозанов, допреди дни се говореше за 100 000 души, които ще останат без телевизия след цифровизацията, а сега се твърди за около 350 000. Не е ли странно държавата до последно да не знае колко души остават с празен екран?
- България най-сетне влезе в цифровата ера и излезе категорично от аналоговата, което е част от модернизацията на страната. А тези перипетии и начинът, по който се провежда цифровизацията, започват да обръщат отношението към нея и тя да се преживява като някакъв проблем, а не като някаква привилегия на хората. Хората са лишени от достъп до безплатна телевизия, а това е част от правата им. Затова, въпреки че нормативната уредба изисква 95% покритие, ми се струва, че държавата заедно със собствениците на мултиплексите трябва да продължат да работят, докато постигнат максимално покритие, каквото имаше БНТ в аналоговия период - 98-99%. Да не спират в този момент, независимо че законът не ги задължава пряко да увеличават покритието. Трябва много ясна преценка на ситуацията - да се види най-напред къде и кой няма достъп до свободен ефир и дали има други форми, чрез които да приема телевизия. Но тази оценка е необходима само за да може след това да се намерят решения.
- Какво е решението, въпреки че СЕМ не е органът, който отговаря за това?
- Цялата технология на процеса е извън правомощията на СЕМ и до голяма степен извън моите компетентности. Но това, което си мисля, е, че на тези места с помощта и на държавата могат да се намерят форми, да речем, сателитен пренос. За да може там, където програмите не достигат до населението през цифровия ефир, да стигнат по друг начин. Това не е нито толкова невъзможно да се реши, нито е толкова скъпо.
- Кога ще усетим реалните последици от цифровизацията?
- Реалните последици са далечни. Още повече, че 80% от хората в страната не приемат по този начин тв програми, а чрез кабел и сателит. Така че шансът да усетят веднага последиците е малък. Но цифровизацията е базата, на която в крайна сметка телевизията и телевизионното съдържание се приближават и конвергират с интернет. А това вече е качествена промяна, по-значима дори от прехода от черно-бяла към цветна телевизия. Защото съвсем друг тип свобода е тази, която всички познаваме в интернет пространството. В някакъв смисъл телевизионното пространство и интернет ще се слеят. Това постепенно започва, минава и през поколенчески различия. Въпросът е, че така едно поколение, което сега вече е в новите медии, постепенно, макар и от друг вход, ще се върне към телевизията. Макар че пък самата тя все по-малко ще бъде това, което в момента наричаме телевизия.
- Интернет създаде и съвсем нов тип потребители, това се видя особено ясно при организацията на протестите.
- Интернет създаде една граждански активна аудитория, която в един период даже влезе във война с аудиторията на традиционните медии. Цифровизацията е път, по който гражданската енергия, генерирана от новите медии, може да се прелее към традиционните. Ще се смени социалният профил на аудиторията, нейният комуникативен рефлекс. Това е голяма културна промяна, която обаче няма как да се прогнозира лесно във времето.
- Това ще създаде и възможности и за по-голяма свобода на словото...
- Няма съмнение, че интернет е едно друго като тип свобода пространство. Там свободата е много по-гарантирана, по-голяма и е свързана с личната активност на всеки. За разлика от традиционните медии, които в класическия си вариант възпитаваха една по-скоро пасивна, включително и в гражданско отношение аудитория.
Затова аз и друг път съм казвал, че цифровизацията е една от гаранциите за свободата на медиите. Не само заради връзката с интернет, но дори заради това, че имаш свободен достъп до повече програми. Ние много говорим за хората, до които в момента цифровият ефир не достига, но пък другите 95% от населението още отсега могат да гледат два пъти повече програми.
- Посланик Матиас Хьопфнер ни критикува, че медийната свобода у нас била по-скоро симулирана, как гледате на него?
- Посланик Хьопфнер даде едно определение, което е свързано с тревогата и в България, че са необходими нови гаранции за свободата на словото. Само че той по-скоро описа ситуацията, а очакването е да се създадат реално тези гаранции. Те могат да бъдат свързани със законовите промени, за които все говорим. Също и с граждански организации и връщането на интереса им към медиите, който до голяма степен след 2007 година изчезна. И те да подложат медиите на граждански контрол и форма на натиск. Такава форма е и създаването на по-мощни синдикати, които да се грижат не само за социално-битови въпроси, а да вкарат в договорите си и професионални стандарти. Такава възможност е и саморегулацията, която засега е неефективна и не дава резултат. Гаранция за свобода е и развитието в единия край на пространството на новите медии много по-свободно, което започва да диктува поведението и на другите, защото иначе ще отпаднат от конкурентната борба. Много са възможностите и заслужава по-скоро в тази посока да се мисли. Описването на една картина в черни краски е нещо, което минава от дебат в дебат през всичките тези години. Това явно не дава резултат, защото продължаваме да падаме в класацията за свободата на словото. Аз се опитах поне да разширя дебата по посока на това, че след протестите в медиите се чувства един нов тип гражданска енергия. Те започнаха да ги отразяват, да ги припознават като важен процес, което е свързано включително и с начина, по който медиите работят, с поведението им. Струва ми се, че в това отношение има някаква перспектива да спре това падане на България все по-надолу по скалата за свободата на словото.
- Неотдавна прехвърчаха искри между вас и управляващите...
- Това се е случвало неведнъж през годините - управляващите, когато дойдат на власт, да смятат, че могат да диктуват поведение на медиите. И особено на регулатора. На мен ми се струва, че това зависи изцяло от регулатора - дали ще се поддаде на такъв тип заръки. Мисля, че СЕМ в тези мандати, в които съм председател, не стана проводник на никаква форма на натиск. В някакъв смисъл и заради това политиците малко ни се караха, ако мога да кажа така, че съветът не е овладял положението в медиите. А аз мисля, че СЕМ не бива в никакъв случай да овладява медиите, той трябва да осъществява една регулация само според това, което е разписано в закона. Аз дори изпитах някакво самочувствие заради това, че в тази среда, в която има всякакви форми на зависимост, те по никакъв начин не минават през регулатора, обратно - опитваме се да ги прекъсваме, доколкото това е в правомощията ни.
- Гледахте ли първата серия на "Четвърта власт"?
- Гледах го. Според мен той е направен по един драматургично интересен начин, освен това отваря възможност да се погледне в медийното задкулисие. Филмът е направен и като слово, и като визия естестки, даже в това отношение ми напомня малко "Черните ангели" на Въло Радев. Там се разказваха едни много драматични събития, почти като любовна история. Сега се появи един нов Радев - Стоян Радев, който разказва за насилието, но по един естетически начин.
- Има ли според вас ренесанс на политическото токшоу? Измести ли политическото риалити останалите?
- Категорично има. Това започна именно след протестите, когато въобще се върна интересът към публицистиката, към политическата журналистика. Защото благодарение и на новите медии все повече гражданите се чувстват преки участници в политическите събития. И това е интерес, който следва собственото ти поведение. Преди масовият човек гледаше на политическия свят като на нещо, което се случва далеч от него. Нещо непристъпно. Сега се вижда, че лесно може да се организираш вътре в новата медия по пътя на солидарността. И всяко отделно мнение започва да тежи политически повече.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
