Отиде си още една легенда на световното кино и театър. Големият ирландски бунтар и бонвиван Питър О'Тул почина на 81, съобщи неговият лондонски агент Стив Кенис. Актьорът е затворил очи завинаги в събота след дълго боледуване - в болницата "Уелингтън" в британската столица. "Той бе единствен в добрия смисъл на думата и гений в професията си", добави Кенис.
Малко след като новината за смъртта на О'Тул стана известна, дъщеря му Кейт каза: "Семейството високо оценява и е напълно зешеметено от любовта и съпричастността, които бяха изразени към него и към нас в този нещастен момент. Благодарим на всички ви от цялото си сърце".
Президентът на Ирландия Майкъл Хигинс беше сред първите, които отдадоха почит на актьора. "Ирландия и светът изгубиха един от гигантите в изкуството", написа Хигинс, който е дългогодишен приятел на Питър.
Фамилията обяви, че ще изпрати легендата с церемония, "изпълнена с песни и наздравици, както той пожела". Но най-близките призоваха да ги оставят да оплачат покойника на спокойствие.
Питър О'Тул
оставя трима наследници
- дъщерите си Пат и Кейт от брака с уелската актриса Сиан Филипс и син Лоркан от Карън Браун.
Питър О'Тул държи рекорда за най-много номинации за "Оскар" - осем, без нито една победа. Четири пъти печели "Златен глобус" и "Еми". Почетният "Оскар" му е връчен през 2003 г. за многобройните паметни роли. Седмица след като Академията взе решение по този начин да отбележи 70-годишнината на актьора, той й отговори с открито писмо, че е очарован от великодушния жест, но смята, че е рано да го пращат в запаса.
През юли 2012-а Питър заяви, че се пенсионира. "Време ми е да хвърля кърпата, да се отдалеча от сцената и киното. Нямам повече сърце да правя това, то няма да се върне. Професионалният ми живот на актьор - на екрана и в театъра, ми донесе подкрепата на публиката, емоционално процъфтяване и материален комфорт. До контакти с чудесни хора, с добри партньори, с които споделих неизбежната съдба на всички актьори - провалите и успехите. Но всеки трябва да решава сам кога е време да спре. Ето защо казвам "сбогом" на професията със сухи очи и дълбока благодарност", написа той тогава. В началото на декември обаче бе обявено, че Питър О'Тул ще снима римски оратор в историческата драма "Катерина Александрийска" .
Мъжът с неотразимия син поглед прекарва младостта си в северната част на Англия. Баща му е ирландец, а майка му - шотландка. Възпитаван е в католическите традиции, но години по-късно се описва като
"пенсиониран християнин"
Детството му минава в Кери, Дъблин и Лийдс. Като малък се запалва по конните състезания. Години по-късно ще признае, че тогава у него избухва интересът към човешките характери и фобии. Първата му работа е момче за всичко във вечерните новини на Йоркшир. След това става и репортер, но е призован да служи в кралския флот, където го разпределят на подводница. После влиза в Кралската академия по изкуства. През студентските си години активно се включва в протестите срещу участието на Великобритания във войната в Корея. Дебютът му на сцената е на 17 и първите си роли играе в театъра на Бристол.
Днес О'Тул има дълъг списък с филмови роли, който е "писал" в продължение на повече от 60 години. Една от тях обаче остава негова визитка пред киноманиаците и извиква неизбежна асоциация с името му. Това е британският офицер Т. Е. Лорънс в шедьовъра на Дейвид Лиън от 1962-ра "Лорънс Арабски". Викат го, защото Албърт Фини и Марлон Брандо отказват ролята. По време на едногодишните снимки той отслабва с 14 килограма, чупи глезен и размества прешлени на гърба си. Но усилията си заслужават резултата. За това си изпълнение Питър получава първата си номинация за "Оскар" и печели наградата на британската филмова академия. След легендарния успех на филма кариерата на О'Тул тръгва главоломно нагоре. Той започва да си създава имидж на човек с бунтарско поведение. Тогава обаче се появяват и личните му проблеми, включващи и злоупотреба с алкохол. В интервю за този смутен период самият Питър разказва: "Аз, Ричард Бъртън и Ричард Харис доведохме 60-те. На публични места правехме това, което другите правеха насаме - пиехме, бяхме на "ти" с марихуаната". Може би за това вчера "Дейли мейл" написа: "Често беше дефиниран като човек, който прахосва гениалния си талант с вино, жени и песни." Неслучайно съпругата му Филипс, с която се разделят през 1979-а, в автобиографията си го обвинява в агресивно поведение, алкохолна зависимост и изключителна ревност.
През 1975-а лекарите откриват злокачествено образувание в стомаха, което обръща целия му живот. Тогава актьорът мислел, че ще умре. Докторите му казват, че
за да оцелее, трябва да приключи с алкохола
По-късно се оказва, че диагнозата е грешна, но при операцията му махат панкреаса и част от стомаха.
През ранната си кариера О'Тул има няколко ключови роли в постановки по Шекспир, докато се прочува с филмите "Довиждане, господин Чипс", "Бекет","Лъвът през зимата", "Да накладеш огъня", "Управляващата класа", "Живот на карта", "Моята последна година" и "Венера". Едни от взривно емблематичните му роли са в "Калигула" от 1979-а и "Последният император" през 1987-а. Сред последните му известни превъплъщения са в "Троя", "Звезден плах" и "Мария, Майка на Христос".
Ролите му са изключително разнообразни - от комични до драматични. "Той притежаваше невероятен заряд и именно това го превърна в звезда. Искаш да го виждаш, независимо какво прави на сцената или екрана. А и беше много забавен. Нямаше търпение да те разсмее, независимо дали става въпрос за спектакъл или ситуация от бита. Беше удоволствие да се работи с него", казва пред Би Би Си неговият дългогодишен приятел и колега Джон Стендинг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
