Лондон сваля знамената си пред ген. Владимир Вазов

Да победим или да умрем – друг избор няма!, командва героят от Дойран
Англия записа името му в националната си история, у нас „народната власт“ го нарича „фашист“ и го прокужда от София

Хиляди българи от цялата страна сведоха преди дни глави в знак на почит пред героите от Дойран. В центъра на Плевен миналата събота бе открит грандиозният паметник в прослава на подвига на Девета Плевенска пехотна дивизия. Мемориалът представлява архитектурно художествена композиция от пет скулптури - ген. Владимир Вазов и четирима от войниците му. Това е първият паметник от такъв мащаб, издиган у нас през последните 75 години. Посветен е на една от най-големите победи на Българската армия през Първата световна война – битката при Дойран. Фигурата на ген. Владимир Вазов гледа на Запад към Македония, а идеята за изграждане на монумента е на големия родолюбец, който ни напусна пред февруари, Красимир Узунов.

„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“ Тези думи на лорд Милн, който като фелдмаршал командва британските сили при Дойран през септември 1918 г. и губи сражението от войниците на ген. Владимир Вазов, ще останат завинаги в световната история. Защото са може би единственият пример за уважение на победения към победителя, надвил с храброст, чест и всеотдайност за родината си в пъти по многоброен и силен враг. Лорд Милн ги изрича през юни 1936 г., когато ген. Вазов минава покрай строения почетен легион на парада в чест на победата на Имперската армия през Първата световна война.
В парада участват 3000 военни и 200 знамена. Когато пристига българската делегация, начело с ген. Вазов, предружадащият ги генерал Хамилтън командва: „За почест, мирно!”, а лорд Милн разпорежда сваляне на знамената в знак на почит и признание.
Дълбокото уважение към героя от Дойран Англия засвидетелства още на 10 май, кагато в Лондон пристига българската делегация за конгреса на Британския легион в чест на победата в Първата световна война. На гара Виктория българите са посрещнати от кмета на Лондон и от бившия командир на британските сили при Дойран фелдмаршал Милн. Когато българският пълномощен министир във Великобритания Симеон Радев му изказва благодарност, че посреща нашата делегация, лордът отвръща: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските войни, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени.” Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи.
На 1 юни, когато се открива конгресът на Британския легион, председателят майор Годли казва на присъстващите: „Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в националната ни история.” По-късно Вазов пише в спомените си: „И при много други случаи бях предмет на голямо уважение и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не! В мое лице англичаните отдаваха заслужена почит към Девета пехотна плевенска дивизия!” Скромен, отдаден на родината си, на дълга и честта към нея, ген. Владимир Вазов остава един от най-ярките примери за български военачалници. Името му е записано със златни букви в страниците на бойната ни слава защото от 17 годишен службата в защита на Отечеството е на първо място в живота му.
Роден е 14 май 1868 г. в Сопот и е осмото дете в семейството на Минчо и Съба Вазови. Негови по-големи братя са писателят Иван Вазов, героят от Балканската война, победителят от Одрин генерал Георги Вазов и бележитият общественик Борис Вазов. По време на Руско-турската освободителна война Сопот е освободен от Предния отряд на генерал Гурко. Но, впоследствие се налага градът да бъде отстъпен, при което турски войски го опожаряват. Част от цивилното население, включително и семейство Вазови,
напуска града, за да се спаси. При бягството бащата Минчо Вазов е съсечен пред очите на семейството си от застигналия ги башибозук. Съба и децата заминават за Пловдив. Османските власти не ги оставят на мира и ги изпращат на заточение в Араповския манастир край Асеновград. След Освобождението се завръщат за кратко в Сопот, където вдигат наново опожарения си дом, а по-късно Съба и Владимир се заселват в Стара Загора. Година след това се установяват в Пловдив при Иван Вазов. При избухването на Сръбско-българската война през 1885 г. Владимир се явява пред наборната комисия, за да се запише като доброволец. Отказват му, защото четирима негови братя вече са в армията, а и защото още е само на 17 години.
Въпреки това Владимир взима коня на брат си Георги и се отправя към сръбската граница. След победата при Сливница Владимир е във възторг и в този момент решава да се посвети на военното дело. Кандидатства във Военното училище и на следващата година е зачислен като юнкер. На 20 април 1887 г. е произведен в чин подпуручик и тъй като е сред първенците по успех има привилегията да избере род войски и гарнизон, където да служи. Насочва се към артилерията и заминава да служи във Втори артилерийски
полк в Шумен.
През 1893 г. е съставена комисия за приемане на новите германски оръдия, които постъпват на въоръжение в българската армия. В състава и е включен и проручик Вазов като е командирован в заводите на „Круп” в град Есен, Германия. На следващата година е произведен в чин капитан и е вече на служба в столицата. През 1903 г. вече майор е командирован в Руската артилерийска школа в Царское село, която завършва с отличие. На следващата година е избран за член на специална комисия която ще прави сравнителни изпитания в Германия и Франция. Преди да замине той обявява годежа си с Мария Горанова и след завръщането си сключва брак с нея. През 1905г. завършва курс по артилерийска стрелба в Поатие, Франция, а на следващата година вече подполковник е назначен за помощник-началник на новосъздадената Артилерийска
школа.
Началото на Балканската война заварва полковник Вазов като командир на Четвърти скорострелен артилерийски полк на Първа софийска дивизия. Участва в боевете при Гечкенли и овладяването на Люлебургас. По време на Междусъюзническата война участва в боевете при Градоман, Цариброд и Пирот.
Но, най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война. В началото на войната е командир на Пета артилерийска бригада, част от Пета дунавска дивизия. Изпратен е към македонското направление през Куманово, Велес, Скопие и Прилеп. В Прилеп местните посрещат българската войска с възгласи „Христос Воскресе” въпреки че е месец ноември. През 1916 г. е ранен в дясното рамо, но съвсем скоро се завръща в строя с още незаздравяла рана и поема командването на Пети пехотен полк, с който получава назначение при завоя на река Черна. Противниковата атака продължава четири дни, но накрая е сломена и отбита. Следва и повишение - Генералният щаб му поверява командването на Девета плевенска дивизия, с която заема участъка от река Вардар на изток до Дойранското езеро. Още с пристигането си започва проучвателни и укрепителни дейности. Под ръководството му се създава дълбокоешелониран район за отбрана.
Изгражда се система от окопи и тунели с обща дължина над 100 км., оградени с телени мрежи. Прокопани са подземни скривалища, подсилени от стоманобетон за по-голяма сигурност. Тези усилия не са напразни – между 22 и 26 април 1917 г. 160 противникови оръдия изстрелват над 100 000 снаряда срещу българските позиции. Под прикритието на нощта 12 английски батальона нападат позициите на Тридесет и трети свищовски и Тридесет и четвърти троянски полкове. Атаките са отблъснати като англичаните дават над 1000 жертви. На 8 май противникът отново атакува. Дни по-късно войниците на Тридесет и четвърти троянски полк погребват повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май Владимир Вазов е произведен в чин генерал. Същият ден германският генерал-лейтенант фон дер Еш го награждава с Железен кръст І –ва степен На 14 септември 1918 г. започва ново настъпление на противника. Френският генерал Франше д`Еспере планира да направи два пробива – при Добро поле той насочва пет френски и сръбски дивизии, а при Дойран пет на англичани и гърци, както и френски спомагателни части. Превъзходството на противника е мнократно. В този момент генерал Вазов се обръща към войниците и офицерите с думите: „Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!” На 16 септември започва истинската битка със усилена артилерийска подготовка – изстреляни са над 70 000 снаряда, но нито едно скривалище не е разрушено а жертвите са само девет. На следващият ден огненият ад продължава, включени са и газови снаряди и българите слагат противогазите. На 18 септември започва нова атака. В един момент първите български позиции са завзети, но след като генерал Вазов изпраща резерва, дивизията си възвръща позициите. На следващия ден е последната отчаяна атака ръководена от генерал Милн. В края на деня силите на Антантата претърпяват пълен разгром като дават над 10 000 жертви.
След подписване на Солунското примирие, генерал Вазов е назначен за началник на Втора инспекционна област, а по-късно става Главен инспектор на артилерията. В началото на 1920г. е произведен в генерал-лейтенант, преминава в запас и е назначен за председател на Съюза на запасните офицери, като на този пост остава 10 години – най-дълго в историята на организацията. През 1922 г. заедно с други висши офицери от запаса основава Български народен съюз „Кубрат” с цел противопоставяне на следвоенните революционни заплахи и съпротива срещу земеделския режим. До Деветоюнския преврат 1923 г. съюз „Кубрат” е в нелегалност, след което участва в Народния сговор.
През 1926 г. Владимир Вазов е избран за кмет на София По време на шестгодишния си мандат в града се строят много нови обекти посветени на благополучието на столичани. По негово време се слага началото на строителството на Рилския водопровод и Софийската кланица.
След Деветосептемврийския преврат 1944г. семейство Вазови са принудени от „народната власт” да напуснат София с клеймото „фашист” и брат на поета „шовинист” Иван Вазов. Заселват се в тетевенското село Рибарица където на 20 май 1945г. умира.