Димитър Илиев е осемкратен шампион в българския рали шампионат. Той е един от тримата българи, печелили най-престижното автомобилно състезание в страната - "Рали България" през 2007 г. Илиев е двукратен носител на източноевропейската купа на Международната автомобилна федерация (ФИА). Роден е на 2 август 1975 г. в София. Завършва средното си образование в Професионална гимназия по транспорт, а през 1998 г. и висше в Националната спортна академия, специалност автомобилизъм. Стартира успешната си кариера през 1994 г., като още през 1995 г. става шампион в родния рали шампионат. "Стандарт" го потърси с въпроса - как да спрем войната по пътищата.
Да направим като в Германия - 1 г. караш с мама и тате
Дано не съм лош пророк, но ще става по-страшно, казва шампионът Димитър Илиев
- Г-н Илиев, войната по пътищата се разраства. Достатъчен ли е контролът и нужни ли са още мерки в борбата срещу нея?
- Смятам, че контролът е дори прекалено засилен. Шофьорите са най-проверяваните от органите на реда хора у нас. Именно на тях винаги се налагат най-високи държавни такси - плащат за винетки, задължителни застраховки, изобщо за куп неща. За мен обаче не е правилно говоренето, че все шофьорите са виновни за катастрофите. Проблемът е цялостен, в културата на населението. Дано не съм лош пророк, но сега идва едно поколение без ценностна система. А именно липсата й ще изиграе лоша шега и през следващите години ще има сериозни проблеми по пътищата. Защото това е поколение без морал, без страх от никого, израснало във време на криворазбрана свободия.
- Как според вас трябва да се работи с тези младежи?
- Първо, трябва да се научат на дисциплина. Ние живеем в град, в който има всякакви хора и когато се спазват определени правила, всичко върви безпроблемно. В един момент обаче, щом се открои някой с агресивно поведение на пътя - кара бързо, засича и провокира останалите, се случват трагедиите на пътя. Непрекъснато работя с млади хора - те са поколение, което не е имало контрол от страна на родители, учители.
- Нужна ли е промяна при провеждането на шофьорските курсове - да се увеличи броят за учебните часове и да се върне полигонът например?
- Естествено, че да. Но не само това. За да станете журналист, вие например сте учили с години - четете и пишете, още от началното училище, после в средното, накрая във висшето. И то - за нещо, което не е толкова страшно и непоправимо. Ако сбъркаш дума или изречение - ще я изтриеш, но пак учиш с години. А за може би най-опасното нещо, което правиш в живота си - да караш автомобил, колко учиш? Излиза, че шофьорите са неподготвени. Затова нека има камери на всеки километър, както е в Англия например. Там обаче глобите после се плащат. А у нас едва ли има и 40% събираемост. Да не говорим колко са ни камерите, а и че всички знаем точно къде са разположени, защото не са местени с години. Те си снимат, но глобите не се събират. По-сериозно обаче трябва да се работи не върху контрола, а за промяна в културата и отношението към шофирането. Трябва да мислим, като караме, да не пием преди това, да не летим с високи скорости. Отделно шофьорските курсове трябва да дават възможност на водачите да се усъвършенстват. Защо не се даде възможност на младежите да карат с родителите си? Например 1 г. след взимането на книжка. В Германия е така - още на 17 г. се взима книжка, но после без мама и тате в колата не може. Не може с 32 часа да станеш шофьор, иска се време и трупане на опит.
- Премиерът Борисов призова да обявим война на джигитите на пътя, като ги снимаме и сигнализираме на 112. Какво мислите за тази идея?
- Излезе едно клипче как депутат "хвърчи" със 160 км/ч по магистралата. Този, който го е снимал, с колко е карал? За да уличим някого, и ние трябва да станем нарушители. A и не сме ние тези, които да раздават правосъдие. Можем да покажем несъгласие с нарушенията - под формата на звуков сигнал или жест, но не и да ставаме нарушители. Освен това няма безгрешни хора. Тези, които карат с превишена скорост, не са непременно лоши хора. И аз също правя много грешки, докато управлявам автомобила си. В градски условия просто трябва да се кара бавно, защото колата няма как да се спре с магическа пръчка. Проблемът с пешеходците също е сериозен. На ден близо около 10 души биват ударени с кола, което за малка България е много.
- Защо се случва така - пресичат неправилно или шофьорите не осигуряват предимство?
- Никой не иска да става убиец и не блъска нарочно човек. Но живее в някакъв негов си стрес, кара разсеяно и му изскача пешеходец. И ето го инцидента.
- Немалко от джигитите са с луксозни автомобили и висок стандарт. Мислите ли, че по-богатите българи се чувстват недосегаеми на пътя?
- Във Финландия е платена най-скъпата глоба за пътно нарушение и санкционираният бил изпълнителният директор на "Нокиа". Там обаче се плаща според това кой колко пари има. Ако заплатата ти е 1000 лв., примерно глобата за висока скорост е 10 лв. Ако взимаш 10 000 лв., ща платиш 100 лв. Може би и у нас трябва да се помисли в тази насока.
- Доколко вина за трагедията на пътя имат и катаджиите, които взимат рушвети?
- За проблема с рушветите в последно време се заговори доста. Бяха уловени няколко катаджии и се вдигна шум. От тогава не знам някой да е взимал рушвети, но имаше период, в който това беше епидемия. Но виждате ли за какви неща говорим - които се случват в страни от третия свят. Срам ме е дори, че говоря за това нещо!
- Да очакваме ли покрай абитуриентските балове и старта на лятото войната по пътищата да стане по-жестока?
- Винаги съм казвал, че най-опасният сезон за шофиране е летният - защото условията са идеални. През зимата, пролетта и есента хората внимават и карат лекичко. Но лятото се отпускат, разсейват, вдигат скоростта, бързат за море. Нека всеки да осъзнае, че и на него може да се случи. Не да цъка, виждайки поредната катастрофа, и да мисли, че не може да го сполети. Не трябва да се надценяват и възможностите на автомобила. И най-хубавите коли могат да катастрофират.
- Дадохте примери от Германия и Финландия. Не трябва ли да се поучим от чуждия опит?
- Не трябва да се сравняваме с чужбина. Първо, нашите пътища като тези навън ли са? Не са. По-добри ли са обаче от тези в Индия? Да. Затова не е хубаво да се взима модел от друга страна, защото условията, дори климатът, са различни. За да глобяваме джигитите на пътя според доходите им като във Финландия например, трябва да имаме добра администрация, която да осъществява този контрол.
- Подкрепяте ли идеята шофьорите с повече нарушения да плащат по-скъпа застраховка "Гражданска отговорност"?
- Да, идеята е много добра. Нека при катастрофи таксите да се завишават.
- Говорите за промяна в културата - как да се случи?
- Няма да стане за един ден. На израсналите през 90-те сега им предстои да станат родители. Положението е доста тежко и не съм оптимист. Не може да се разчита само на училищното възпитание. Родителите трябва да дават личен пример. Изумява ме това, което виждам по пътищата. По светофарите - родителите отпред с колани, а детето е отзад право и танцува. При челна катастрофа например то излита с главата напред през предното стъкло. Толкова ли са зле тези хора, че не могат да се сетят?! Трябва да се направи масова образователна програма. Държавата не само да строи нови пътища, а и да контролира качеството им на изпълнение. Асфалтът, който се полага, е под всякаква критика. На пътища от Бай-Тошово време има 5 пъти по-голямо сцепление, отколкото по новите. Защото тогава е имало БДС, а сега няма и се слага най-евтиният чакъл, с малко асфалт, замазват се очите и после излиза солено. Така е и за градинките, строежите, за всичко.
- Но лошите пътища не обясняват агресията. Какво я провокира тогава?
- Нямам реално обяснение. Има теория, че зад волана ставаме много по-агресивни. Когато отсрещният човек ни гледа в очите, много трудно може да ни предизвика да го атакуваме. Ако обаче ни засече с колата си на пътя, не го виждаме, а заплахата за живота ни провокира към агресия. Затова хората реагират бурно при спречквания на пътя.
- А може би се чувстват недосегаеми и защитени в автомобила си?
- Да, това също. Защото колата превъзхожда в стотици пъти човешката сила. Не всички шофьори са склонни да отдадат предимството си и ако им бъде отнето, вдигат кръвно дори. Винаги приветствам хората да бъдат готови да го направят. В крайна сметка - по-добре жив с отнето предимство, отколкото умрял с предимство. Не бива да забравяме, че утре и ние можем да сгрешим на пътя.
- Какво ще посъветвате шофьорите?
- Да се качват в автомобила си с настройката, че не са сами на пътя - има малки деца, възрастни и трудноподвижни хора, дори луди шофьори. Не знаем с кого ще си имаме работа. Но не трябва да тръгваме и с нагласата, че шофирането е много опасна дейност. Просто да знаем, че е много отговорна. Не го ли приемем, вече става много опасно. За мен и най-слабият шофьор, ако е внимателен, е безопасен. Катастрофите не са въпрос на лош късмет, а на незнание, недобра подготовка на автомобила и лоша преценка. Факторите са много, но не и лош късмет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
