Лилия Маравиля напълно заслужено спечели тазгодишния "Икар" за главна роля - за "Госпожа министершата" от Бранислав Нушич в театър "София". Родената във Варна под знака на Козирога красавица се появи на церемонията в Народния с малка и къса черна рокля и за пореден път събра очите на мъжете. Нейният съпруг, банковият консултант Лука Маравиля, и дъщеря им Паола отдавна са свикнали с възхитените погледи, вперени в тяхната Лили.
Ученичката на Коко Азарян обаче не се взима чак толкова на сериозно, въпреки че има защо - играла е в десетки представления в Младежкия, "Сълза и смях", Армията, Сатирата. Сред най-значителните й персонажи са госпожица Д'Олбак в "Развратникът", госпожа Турвел в "Опасни връзки", Лулу в "Лулу или кутията на Пандора", Ирина в "Три сестри", дойката в "Ромео и Жулиета", Албена по Йовков... Камерите също обичат Лили - в "Индиански игри", "Гори, гори, огънче", "Пътят към върха", Magna Aura, Love.net. Не случайно спечели наградата и за най-добра актриса на фестивала "Златната роза" и беше номинирана за номер едно от списание "Грация". Ослепителната блондинка е фатална жена и в "Под прикритие".
Днес Лили блести още в "Тирамису", "Коварство и любов" и "Ревизор" на театър "София". Хубавата жена казва: "Играя на сцената почти всяка вечер - всевъзможни животи и винаги съм много различна. В действителността обаче знам коя съм и към какво се стремя".
- Лили, честит "Икар". Какво означаваше твоята реплика на церемонията: "Не бъдете като госпожа министершата"?
- И продължих: "Нека не допускаме хора като нея в политиката. Това зависи от нас!". Мисля, че е съвсем ясно. Ние сме отговорни на кого даваме доверието си. Не може само да мрънкаме. Трябва да изискваме! Къде е уважението към нас, които работим в тази държава? Някой от политиците интересува ли се дали в страната, която управлява, живеят здрави, образовани, културни и щастливи хора? Защо облагодетелстването на наши и близки е единствената цел на докопалите се до власт? Ето такива въпроси си задаваме всички, но на "онези другите" не им пука. А аз вече ги познавам - моята министерша е една от тях!
- Няма как да играеш само готини героини - кои повече ти харесват: добрите или лошите?
- Радвам се на ролите си. Те ме намират. И аз ги обичам.
Еднакво трудно е да играеш "лош" или "добър"
Първите обикновено са по-атрактивни, дори по-симпатични, по-благодарни за работа.
Добрите в този смисъл са по-скучни, но пък точно те са любими на публиката, особено в театъра. Ако си истински актьор, и в двата случая печелиш.
- Какво е театърът за теб - два часа мъка или два часа щастие?
- Той е моят друг живот. Сцената е паралелната реалност - онази, в която всичко е възможно. Да се ожениш, да се разведеш, да се влюбиш, да убиеш... За два часа се раждаш и умираш, за да заживееш отново. Магия, радост, вдъхновение, любов. Вълшебството на театъра е в това, че представлението не се повтаря никога. Всеки път играеш пред различни хора - с различни натрупвания, които променят и теб. Понякога си тъжен, а трябва да играеш комедия, или пък си щастлив, а на сцената си длъжен да изживееш най-голямата трагедия. Шизофреници сме ние, актьорите... Но след аплаузите на публиката сме най-щастливите! Когато усещаш, че даряваш разум и чувства, имаш усещане за изпълнена мисия.
- Към какво се стремиш?
- Към усъвършенстване, почтеност в отношенията, достойнство, чест, смирение, любов... Все неща, които се възпитават и сега на тях уча дъщеря ми. Чувствам се спокойна, уверена и обичана - това е най-важното. Това е перманентното ми състояние от няколко години насам. Знам, че всичко зависи от мен, от отношението ми към хората и към света, от любовта, която раздавам. Истината е, че за да получиш, трябва да дадеш. А това не съм го измислила аз.
- Какво искаш да се случи с теб отсега нататък?
- Искам всички да сме здрави. А
каквото трябва да ми се случи, ще стане
Нека не си правим планове. Знаем кой "отговаря" за тях.
- Липсват ли ти Варна и морето?
- Много! Все пак съм русалка. Сега разбрах, че сме поканени на "Варненско лято" с "Госпожа министершата"! Не само ще се прибера, но ще играя на морската сцена!
- Приказките имат ли край?
- Да, за съжаление. Всяко нещо има край. Една от любимите ми реплики на моята Лора от "Хотел между този и онзи свят" е: "На Земята аз нямам бъдеще. Там всички живеят като безсмъртни - не обичат, а инвестират." Но пък нека си пожелаем да живеем като в приказка! Само от нас зависи!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
