- Не можеш да се покатериш на снагата на великия българин Христо Ботев и да мислиш, че ще станеш по-голям, казва председателят на Общонародната фондация Боян Ботйов
Боян Ботйов е единственият наследник на рода на даскал Ботьо Петков. Неговият прадядо - ген. Кирил Ботйов, е брат на Христо Ботев. Боян Ботйов е завършил история в Софийския университет. Родовата памет той предава днес и на тримата си синове - Боян, Чавдар и Александър. Боян Ботйов е и председател на Общонародна фондация "Христо Ботйов".
- Г-н Ботйов,как си обяснявате, че далеч по-шумно и помпозно винаги отбелязваме годишнината от гибелта на Христо Ботев, помена за него, така да се каже, а не рождената му дата, неговото рождество?
- Това вероятно се дължи на вкоренената народопсихология на българина. Но със създаването на Общонародната фондация "Хр. Ботев" преди близо 25 години ние наложихме една традиция, която вече доби широка популярност - денят на рождението на всички големи творци и герои като Христо Ботев, Васил Левски и др. да се чества, както е в цивилизована Европа,със същата почит и признание. Разбира се, традицията на 2 юни, не може да се промени, защото на този ден ние отдаваме почит на всички заслужили българи, отдали живота си за свободата и независимостта на България. Но така или иначе рождения ден на всеки един национален герой е достатъчно важен и значим, за да бъде честван подобаващо. През 2018-та,ние чествахме 170 години от рождението на Ботев. Тя бе обявена за Ботева година, националната програма включваше множество прояви на фондацията, на други обществени организации, на културни институти и училища.
- Бихте ли ги припомнили?
- Това бяха преиздаването на личното тефтерче на Христо Ботев и на автентичната му поезия, такава, каквато я е писал той, без редакторски намеси. Издадохме и избрано от неговата гениална публицистика. В народната библиотека "Св.Св. Кирил Методий" беше представен и електронен вариант на неговото лично тефтерче. В Народното събрание с председателя на парламента г-жа Цвета Караянчева, под чиито патронаж бе годината на Ботев, открихме една художествена изложба с картини на Ботев от известни български художници. В деня на будителите - 1 ноември, в град Левски открихме поредния паметник на Христо Ботев. Нашата фондация подписа договор с футболния клуб "Ботев" - Пловдив за една съвместна обществена дейност, така както е било още при създаването на клуба през 1912 г. И се надявам това настина да бъде едно полезно сътрудничество, най-вече за младите хора.Фондацията връчи и ежегодните си награди - националната награда "Ботьо Петков" заслужи преподавателка по български език в Бургас в училище "Св. св. Кирил и Методий". Като финал на годината бе една интересна историческа конференция във Варна, организирана от общината, регионалното управление на образованието и Първа френска гимназия в града. В един мразовит ден в края на ноември в морската столица бяха дошли деца от 50 града в страната. Те представиха реферати, есета, стихове, филми за Ботев и всичко, свързано с него, което ги вълнува.Такива прояви според мен дават смисъл на бележитите годишнини, а не някакви кухи, втръснали ни слова, които чуваме при подобни поводи. Такъв смисъл имат и провежданите повече от 20 години общински работнически игри за купата "Хр. Ботев" в Пазарджик, под наш патронаж съвместно с общината.
- Кои са по-значимите прояви на вашата фондация през тази година?
- Ще довършим всички онези неща, които не успяхме да направим през юбилейната 2018-та. Ще издадем един алманах с всичко най-добро, писано за Ботев като поет и публицист. Ще преиздадем и един албум за живота му в снимки и документи, който се е изчерпал и има голям интерес. И най-приятната част, разбира се е съорганизаторството ни във всички прояви на младото поколение - детски и ученически конкурси,конференции,викторини и др.
- Как ще бъде отбелязан тазгодишният 6 януари?
- В Калофер, София, Козлодуй, Враца и още десетки български градове ще честват 171 години от рождението на Ботев. В София тържеството ще бъде от 13 ч. пред паметника на поета-революционер в Борисовата градина.Слово ще произнесе вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, както и зам.-кметът на София Тодор Чобанов.
- За рождения ден на Ботев тази година ще бъде показан един нов документален филм за него "На прощаване".Призивът на неговите създатели е "да гледаме на Ботев и неговата епоха с отворени очи, без предразсъдъци". Кои са според вас най-устойчивите митове и клишета за Ботев, които все още битуват и в учебниците и сред нас?
- Прочетох интервюто във в. "Стандарт" със сценариста на филма Атанас Янев, напълно съм съгласен с него и с интерес ще гледам филма, тъй като рядко се получават добри ленти и в документалистиката, да не говорим за игралното кино.Поет-революционер наистина донякъде е устойчиво клише, защото Ботев е толкова широко скроена личност, такъв гений и талант, че не се побира във всичко, което знаем за него - той е публицист и сатирик, преводач и оратор, полемист, автор, на математически правила, на гатанки и др. По-добрите определения за него може би са национален герой, геният на България, но така или иначе в един момент и те се превръщат в клишета. Според мен достатъчно е да се каже Христо Ботев и за всеки от нас е ясно, че става дума за символа, за еманацията на българското Възраждане, за човека, посветил живота си на великата кауза - свободата на Отечеството.
- Преди време, в един друг, макар и провокативен видеофилм Ботев бе наречен идиот, в контекста на днешния ден...
- Ще припомня една мисъл, която Ботев споделя в едно писмо: "...Лилипути са се покачили на кокили и с къситет си умове се опитват да уловят месеца за рогата..." Това е отговорът на всички, които считат, че на снагата на една велика личност могат да се покатерят и да станат по-големи, да напишат някакво безсмислено творение, да преоткрият някакви стари истини, да заложат на жълтото и сензационното, което в нашата преса е прекалено много. И оттук нататък да попаднат в канала на историята, да ги запомнят.Такива примери има достатъчно, но не си заслужава да ги припомняме, защото важно е делото и творчеството на този национален гений.
- Защо 171 години след раждането на Ботев продължаваме да гадаем и да даваме ухо на различните версии за смъртта му. Според вас от турски куршум ли е загинал войводата или е прострелуян от свой четник?
- Истината е тази, която е установена от историческата наука - че черкезинът Джамбулет прострелва смъртоносно в сърцето войводата около 20 часа вечерта на 20 май 1876 – (1 юни нов стил). Ботев пада и издъхва без да каже нито дума. Това са спомените на четниците. Това са установили няколко комисии от историци,общественици, които посещават лобното място на войводата във Врачанския Балкан, в онези години след 1900 -та. Това е истината като теза, защото 100 процента не може да се каже, че нещо се е случило, когато няма документи за това. Иначе всеки може да си съставя свои версии и хипотези. Това зависи и от психологията на хората, и от настройката им и отношението им към историята ни - да има ли повече предателства в нея, да няма ли и т.н. За мен Христо Ботев е убит от вражески куршум.
- Могат ли според вас турските архиви, които все още са недостъпни за нашите историци, да дадат повече светлина по този въпрос?
- Да, вероятно. Никой не може да каже със сигурност какво има в тях за смъртта на Христо Ботев- може да няма нищо, а може и да има. Както беше открита наскоро неизвестна снимка на Левски от колега от Карловския музей.Дори и в румънските архиви, които са сравнително по-достъпни за нашите учени, също има неща които биха могли да осветлят не само този въпрос, но и други факти от нашата история.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
