След 20 години в Щатите нашенецът разработва проекти за инвестиции в родината
Жан Маринов, който от години е гражданин на света, написа и изпълни песен, вдъхновена от стиховете на Николай Лилиев, неговият любим поет. "Защо забрави този дар като жерава да изгасне...", пее живеещият в Швейцария българин в посветената на родината си "Ти си в мен". Поп рок парчето е продуцирано от Теодор Янков, барабанистът на Силвия и Теди Кацарови и на Буги Барабата. Аранжиментът е на китариста Наско Копчев и на Теодор Янков. На баса е Иво Звездомиров, Атанас Атанасов е бек вокал, а на клавира е Ясен Велчев.
"След над 20 години като емигрант и след общуването ми с много българи в САЩ и Швейцария, осъзнавам, че хора като нас не са избягали от една действителност - те я продължават. Ние продължаваме България отвъд границите й, и то по достоен начин. Независимо от личните си истории, сме обединени от идентична съдба, от майчин език. Тази връзка е неразделна - ако се вслушаме в словото на кръвта си. Защото какво друго остава, ако не езикът, който ни държи в единение," казва Маринов, който днес е IT специалист в Базел. Работи върху много аутсоурсинг проекти, с които цели да привлече чуждестранни инвестиции в България.
Роденият в София Жан израства в семейство на музиканти и художници. Знаково за отношението му към звуците се оказва приятелството с Неделчо Чипилов, по-късно китарист на "Подуяне блус бенд". Дечо е основна фигура в родния блус и рок през 90-те и началото на новия век.
"Баба ми е родена в къщата на Петя Дубарова в Бургас. Вуйчо ми, Иван Кожухаров, също е израснал там. След това продават дома си на родителите на поетесата. Рисунките на вуйчо ми бяха винаги около мен през пролетните и летните ваканции в Боженци и в Бургас. Беше пълно с приятели художници.
Крали сме картофи от ТКЗС-то с Доньо Донев
Слушал съм до късно историите за приключенията на известни писатели, приятели на нашите. Тези спомени остават завинаги. Те са поезия, те са ядрото, в дъното на сърцето ми. Израснах и с песните на "Щурците" и "Бийтълс". Покрай мен винаги имаше музика за душата. И цветовете на един перфектен младежки свят. Бях на 11, когато научих първите си акорди на китара. На 13 вече композирах. Бях самоук. Четях книжки с упражнения и заучавах скали. Стараех се да ги свиря бързо. Това бяха времената на "Бон Джоуви" и "Деф Лепард", на Алис Купър и "Пойзън". По цял ден дрънках на стара електрическа китара, на която екшънът и беше толкова висок, че пръстите ми кървяха. През 1987 година срещнах Неделчо. Той беше различен от китаристите от екрана. Беше истински. От него лъхаше човечност и младежка самоувереност. И като човек, и като музикант ме впечатли много. Осъзнах, че в музиката най-важното е да бъдеш себе си.... Тенденциите отминават - и един ден оставаш сам зад това, за което се бориш. Това е твоята същност като поет и музикант. В тази паметна 1987-ма срещнах и Васко Кръпката. Неделчо и баща ми Любомир свиреха в група "Сатурн". По това време нямаха барабанист и на едно шоу излязоха без барабани - само китари и вокал. След първата песен, за изненада на всички, се включиха и барабани. Зад тях беше застанал Васко", разказва Жан.
После той влиза в Английската гимназия, където приятелите му пак са музиканти. С Наско Янкулов от бъдещите "Бейбифейс клан" пеят в хора на даскалото, с тях е и Пърси от "Огнен Звук".
"Беше 1992-ра. "Нирвана" беше хит. Матурата по български и казармата летяха към мен с пълна скорост. Усещах напрежение и неяснота. Но въпреки това, всичко беше много вълнуващо. Имаше купони и концерти. Повечето ми приятели и познати бяха в групи. Трудно се учеше на фона на този бекграунд. Баща ми получи покана за работа в Колумбийския университет в Ню Йорк. Той беше и е рядко интелигентен човек. Нищо в този свят не е случайно, но наистина нещата се подредиха така, че заминахме за САЩ. (Няма да говорим за усложненията и редицата притеснения, през които мина майка ми, за да ни пуснат). Всичко се случи толкова бързо, че не се осъзнах напълно. Никога не бях планувал да напускам България, но се случи. Бях на 17", връща лентата българинът.
Първият дом на семейството е в Хакенсак, Ню Джърси, на 25 мили от Манхатън. Месец по-късно Жан се явява на прослушване. И до днес си спомня как е
тичал 40 улици нагоре по "Бродуей",
за да стигне навреме - нямал пари за метро и автобус. Човекът харесва гласа му, но му иска 2000 долара за аранжимент, продукция, реклама и хонорар като агент. Изключителна сума по онова време при положение, че е без работа и без идея как да изкара тези пари. Отказът му е предизвестен.
По това време го приемат в колеж в Ню Джърси със специалност биология, но успоредно учи в курсове по пеене и звукозапис. Там се запознава с други музиканти и започва да свири по шоута в училището и наоколо из местни барове. Но пари няма - колежанските групи излизат за удоволствие, безплатна бира и малко внимание.
"Как се пробива в Ню Йорк? Не зная. Няма точна формула за успех. Важно е да имаш контакти, да си приятен за разговор, да си талантлив, да си симпатичен.... И да имаш пари да си платиш 100 билета, които си купил, за да получиш правото да загряваш на местната група в Елбоу руум. Слушал съм и познавам невероятни музиканти. Не мисля, че биха се сметнали за "пробили", но имат редовни гигове и изкарват парите си с музика. И са щастливи. Всъщност това е начин на живот в САЩ - само 0, 5 процента пробиват, а много други талантливи хора се опитват да свързват двата края и да чакат своя шанс. За някои този ден наистина идва, за други не", е разносметката на Жан след 20 години в Щатите, десетки прослушвания и работа с над 15 групи - от кавър формации до готик банди. Докато в един момент Маринов прекратява активно да свири и се концентрира върху менажиране на информационни системи. Така през 2011-та заминава за Швейцария. Междувременно среща съпругата си, цигуларката Теодора Димитрова, свирила в "Карнеги хол" в Ню Йорк, в Санкт Гален, Цюрих, Берн. Имат една дъщеря.
България обаче винаги е в мислите и чувствата на Жан Маринов. Колкото и да обикаля света, все намира начин да се върне в родината. Музиката е един от тях. В Швейцария отново е хванал китарата и понякога качва свои песни в профила си. Така стига и до "Ти си в мен" - и до мъдростта, че не е важно дали ще се останеш за по-дълго в България, а е съществено да възобновиш връзките с другите емигранти и да възродиш вярата в отношенията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
