- Той е искал да ги научи, че страхът и липсата на самочувствие ни правят роби, казва прапраплеменницата на Апостола ХРИСТИНА БОГДАНОВА
- Днес Дякона би се гордял, че живеем в свободна държава, но би се срамувал от онези, които се опитват да превърнат свободата в слободия
- Не мисля, че политиците се научиха да следват заветите му
- Не е ясно как снимката на Апостола, по която е издирван, попада в ръцете на властите
- Учениците му питат какво дете е бил Левски и имал ли е домашен любимец
- Благодаря му за искрицата плам, която продължава да грее в националното ни самосъзнание
Христина Богданова е прапраплеменница на Васил Левски от рода на сестра му Яна и зет му Андрей Начов. Към днешния ден има 29 живи родственици, които продължават семействата на три от деветте им деца – Гина, София и Елена.
Христина е от София, където живее със съпруга си и двете им деца – Михаил и Яна, които вече са студенти. Тя е журналист и психолог по образование и понастоящем работи като психотерапевт.
- Г-жо Богданова, излязоха нови документи за издирването на Васил Левски и следствието срещу него, както и за участниците в Арабаконашкия обир. От каква важност са те и какво променят в досегашните ни знания за залавянето на Апостола на свободата?
- Откритите документи в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция, чието установяване, дигитализиране и публикуване е заслуга на Виктор Комбов и Дора Чаушева от Национален музей „Васил Левски“ в Карлово, безспорно са безценни исторически източници. Те разкриват нови факти и допълват вече известни, но фрагментирани такива, за периода след обира на турската поща при Арабаконашкия проход – следствените действия срещу задържаните участници в обира, както и срещу задържаните впоследствие комитетски дейци от Тетевен, Орхание, Голям извор и Видраре. Те разкриват и предприетите действия за залавянето на Васил Левски и във връзка с неговото издирване. Показателни са за работата на полицията и агентурния апарат на Османската империя. Сред тях е и снимката на Апостола, по която е издирван, заедно с описание на физическите му белези.
- Замесени ли са и румънци в предателството на Левски, както сочат новите документите?
- Не бих могла да ви отговоря на този въпрос. Доколкото разбирам от изданието, в което са публикувани новооткритите документи, има още неизяснени на този етап въпроси по тази тема. Към момента не е ясно как точно фотографията на Апостола, по която е издирван, попада в ръцете на властите, дали това е дело на тайни агенти и полицейски служители или се случва със съучастието на българи или румънци.
- Годишнината от гибелта на най-великия българин отново разпали стария спор предател или не е поп Кръстьо. Вашето мнение?
- Едва ли предателството на Левски е толкова еднопластово. И новооткритите документи като че ли повдигат въпроси, отговорите на които биха могли да разкрият нови възможни предателства, допринесли за залавянето на Апостола.
- С какво би се гордял и от какво би се срамувал днес Апостола?
- Би се гордял, че живеем в свободна държава, в която има възможности да се развиваме и реализираме пълноценно. Че има много достойни българи, които водят смислен и съдържателен живот. Че мнозина са целеустремени, създават, а не само консумират, блага, творчество, знание.
Би се срамувал от онези, които се опитват да превърнат свободата в слободия. От онези, които се опитват да насаждат страх и несигурност, за които човекът сам по себе си няма стойност. От онези, които в преследване на личния си интерес причиняват щети в локален или по-голям мащаб. От това, че допускаме несправедливостта в обществото ни да се превърне в норма.
- Почти няма политик, който да не държи портрет на Васил Левски на стената зад гърба си. Научиха ли се обаче българските политици да следват заветите на Апостола?
- Не мисля.
- Непрекъснато обикаляте страната, за да преподавате уроци по родолюбие за Дякона на учениците в страната. Какво най-често Ви питат децата?
- Децата са вдъхновени от образа на Левски и се вълнуват за най-различни неща. Често питат какво дете е бил, на какво е обичал да си играе, имал ли е домашен любимец, като какъв се е дегизирал, как е прескочил рова, защо не са успели да го освободят и още десетки въпроси. Винаги са много развълнувани и искат също така да споделят какво те знаят за него. Пеят песни и рецитират стихотворения за Левски, рисуват образа му, така както го виждат и усещат. Запалени са и искрено се надявам, че ще запазят тази родолюбивост и преклонение пред големите ни исторически фигури и занапред.
- На какво искате да ги научите?
- На ценностите, в които Левски не само е вярвал, но е и следвал неотклонно в делата си.
Той обичал много децата и всячески се мъчел да ги научи, че страхът е най-големият бич, че страхът и липсата на самочувствие ни правят роби. При една среща със свой съратник по време на една от обиколките му из България, докато двамата се разбирали по делата си, стопанката на дома постоянно гълчала децата да не вдигат толкова шум, за да не пречат. Те не й обръщали внимание, улисани в играта си. По едно време тя им извикала, че ще ги даде на страшните турци и те се укротили. Щом свършил срещата си, Левски се приближил към жената и с благ, но твърд тон, й казал да не плаши децата. Повикал ги при себе си и им заръчал да не се страхуват, че турците не са страшни и непобедими, а те един ден ще видят свободата.
Това е едно от нещата, които им разказвам. Освен смелостта и решителността, иска ми се още да съхраняват и подхранват в себе си любопитството и любознателността си, защото познанието разширява хоризонти, надскача дребнотемието и развива. Опитвам се да им предам важността на това да приемаме, уважаваме и ценим различността на другите, защото така можем взаимно да се допълваме и със съвместни усилия да изграждаме по-добър живот. Човещината, уважението и почитта между хората, вярата в българите и българщината, отговорността и готовността да се правят избори и да се отстояват независимо от цената също са много важни аспекти, на които обръщам внимание.
- Кой е най-интересният разказ, който се пази в рода Ви за Васил Левски?
- Многобройни са спомените за отношенията и атмосферата в дома на Гина и Иван Гунчеви, за детството на Яна, Васил, Христо и Петър, за училищните дни и страстта към знанието и справедливостта на бъдещия Апостол, за годините му на служба при вуйчо му Василий, за даскалуването му във Войнягово, както и за други етапи от живота му. И всеки разказ е интересен, защото рисува различни щрихи от неговата пълнокръвна завладяваща и обаятелна личност.
Но тъй като през седмицата отбелязахме годишнина от гибелта на Левски, не мога да не си спомня разказа за последната среща между него и майка му. Тя е описана в спомените на Бочо Загорски, внук на Яна и Андрей Начови от дъщеря им Гина и зет им Христо Загорски. Преди да тръгне за Къкрина, Левски отседнал в Сопот. Баба Гина решила на всяка цена да го види. За да не буди съмнение сред властите, взела внучка си София, все едно че отиват на гости при роднини. След като свършил комитетските си дела, Васил взел племенницата си в скута си, накарал я да му попее, след което я разцелувал и похвалил за хубавото пеене. Разменил и няколко думи с майка си, но трябвало да тръгва. Когато се разделяла с Васил, силата на баба Гина изведнъж се прекършила и от очите й потекли сълзи. Смутен, Левски я попитал защо. Тя успяла да се овладее и да се усмихне. Тихо му казала: „От радост, синко!“
И, когато по-късно научила, че синът й е заловен, баба Гина отново събрала сили, втъкнала китка цвете в кърпата си, откъснала цветя от саксиите в къщата си и бавно, гордо вдигнала глава, тръгнала по чаршията към дома на дъщеря си Яна. Никой не разбрал голямата й мъка. Тя прегърнала внучетата си и кротко им казала: „Елате, деца, да ви накича. Днес е голям празник...“ Но пред дъщеря си се разплакала. Съсипани, двете не можели да се примирят, че нищо не могат да направят. По идея на позната на Яна, която била в дома й по същото време, трите се отправили към една жена в съседно село, която знаела да прави магии. Тя им казала да въртят чекръка три денонощия на обратно без да спират, изричайки постоянно: „Васил тук, та тук. Турци да немеят, да слепеят.“ И те го направили, но от време на време гайтанът се късал, та те спирали. „Белким щото се късаше гайтана, затова не можа да се хване магията“, обвинявали се по-късно майка и дъщеря.
И отново, по-късно, когато Левски вече е обесен, в Карлово се ширели всякакви слухове, но никой не смеел да каже на баба Гина. Тя, обаче, като че ли усещала със сърцето си. Един ден отишла в църквата и помолила свещеника да й каже истината. Той не можел да излъже в храма и й казал тихо: „Син ви Васил е между мъртвите... Бог да го прости... Той е обесен в София още на 6 февруарий...“. Баба Гина останала неподвижна за малко, изправила се и, без да отрони дума, се прибрала у дома си. Извадила от сандъка косите на сина си, които пазела вече девет години, и се върнала в храма. Архимандритът опял косите, така, както самият Левски заръчал, но сърце не й дало да ги погребе. После прибрала отново косите му в сандъка, където те останали до 1907 г. Тогава Яна, с нарочно писмо до тогавашния министър на просвещението, дарила косите му, за да напомнят на идните поколения за каузата и делото на Апостола. В писмото си Яна пише: „Нека тя спомнювя на младото поколение за онзи герой - мъченикь, който увисна на бесилката въ този същия градь, който днес е столица на оная България, за която той даде живота си, безь да можа да я види свободна. Нека поколението черпи поука оть това и непрестава да мисли за поробената още часть оть българския народь и за запазването на скъпо изкупената – свободна и независима България!“
- Имал ли е Апостола любима, както говорят някои, или е бил напълно отдаден на революционното дело?
- Бил е напълно отдаден на революционното дело. С акта на отрязването на косите си на Великден 1864 г. Дякона се отказва не само от духовната си длъжност, но и от личен живот. Не прекрачил прага на родния си дом повече, за да не застраши дейността и изграждащата се в района организация, нито свидните на сърцето му хора. И въпреки силната връзка със своята майка, която безрезервно подкрепяла волнодумството и дръзките му постъпки, срещите помежду им били редки, често извън Карлово. Рядко виждал и сестра си, и своите племенници. Панайот Хитов разказвал за него: „Той беше човек неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничко нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец.“ Нямало място за друга страст в сърцето му.
- Какво бихте казала днес на Васил Левски, ако можехте?
- Единственото, което мога да му кажа, е благодаря. С начина си на живот и мислене той се превърна в пример и вдъхновение приживе за мнозина, увлече ги за каузата свободна България. Но и днес, 147 години след неговата гибел, Левски продължава да обединява българите по начин, по който не съм виждала друг да съумява да го направи. Благодаря му за искрицата плам, която продължава да грее в националното ни самосъзнание, запалена и поддържана от Апостола.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
