* Той е умеел да вижда страданията на хората и да ги накара да му повярват и да се обединят
* Левски и днес щеше да се бори за чиста и свята република
В момента, в който се е отдал на революционното движение, се е отказал и от духовния, и от светския живот, казва Христина Богданова
Христина Богданова е една от пра-правнучките на Яна, сестрата на Васил Левски. Тя е родена е в София, завършва ловешката езикова гимназия с английски език и Американския университет в България – бакалавър по „Журналистика и масови комуникации“. Магистър по „Психология и психопатология на развитието“ от ВСУ „Черноризец Храбър“.
- Госпожо Богданова, отбелязахме 150 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Вие сте негова потомка, как във Вашето семейство чествате тази годишнина?
- Аз съм една от 27-те живи родственици на Апостола по линия на сестра му Яна. Обикновено за мен това е много активна част от годината, с множество пътувания, срещи в различни градове с различни хора, с които да поговорим за него в една по-човешка перспектива. Как е започнал животът му, какви са били факторите, които подпомагат да се формира личността му и да стане титан на българщината и на човечността, какъвто е той. Моето отбелязване на годишнината преминава по този начин – в множество срещи, разговори, споделяния. Много са вълнуващи тези събития. Разбира се, това е повод и да се чуем с други родственици. Винаги, когато можем, на този ден се срещаме някъде. Ако с една дума трябва да кажа, това е ден за споделеност.
- Колко голяма е отговорността, която вие имате като кръвни родственици на личност от такава величина?
- Отговорността е огромна. Много пъти сме си говорили и с другите родственици, че ние нямаме практически заслуга за това, че сме родственици и това е стечение на обстоятелствата, категорично е дар от съдбата, че в нашите вени тече и неговата кръв. Това със сигурност върви с отговорността как живеем, как работим, какви послания отправяме към социума.
И понеже виждам как Левски ни обединява по един толкова категоричен и безспорен начин като българи и като народ, това осмисля да разказваме за него, да предадем родовата памет.
Защото ние това можем да направим – да предадем родовата памет не само за Левски, но и за неговите братя, които също са с немалък принос в подготовката на освободителното движение. За неговото семейство въобще като култура, като ценности и така да съхраним паметта за делото. Да вдъхновим хората с тези ценности, в които Левски е вярвал и се надявам да запалим в другите този плам, за да следват те принципите, които той е изповядвал.
- Има ли нещо в публичния образ на Васил Левски, което да се отклонява от истината? Неговият образ е издигнат на висок пиедестал и е нормално да се появяват истории около него и образът му в една или друга степен да се преекспонира. Има ли нещо около изградения образ на Апостола, с което Вие като родственица не сте съгласна?
- Една от темите, които понякога ме смущават, когато ги слушам в дискусии и обсъждане, е голямата тема за предателството и по-скоро интерпретацията, че българите, видите ли, сме народ, който предава своите герои. Всъщност не бих казала, че това е характеристиката на българите и много лесно се хулим сами себе си, а това е нещо, което е в противоречие с разбиранията на самия Левски, който наистина дълбоко е
вярвал във възможностите, потенциала, човечността на българите, в техния кураж, в тяхната смелост.
Разбира се, че е имало предателство в случая, но е имало и толкова много хора, които до последно са го подкрепяли. Има няколко опита например /това също е тема, която е доста дискусионна/, да бъде освободен след залавянето му, но просто трябва да си даваме сметка и за някои реалности в онова време. Месеци преди да бъде заловен, цялата мощна структура на Османската империя - полиция, войска дори в някои моменти, е мобилизирана да го търси. Знае много добре кого търси. Много други неща се случват в революционната организация по това време, които имат своя отзвук и водят до това да се стигне до залавянето му, но това не означава, че не са направени опити да бъде спасен. Друга голяма тема, с която често се спекулира, е свързана с жените в живота му. Напоследък почти като мода се появяват писания, свързани с това коя е била жената в живота му и т.н.
Смятам, че един от големите завети на Левски е това как се правят избори. В момента, в който той решава да се отдаде на революционното движение и това става много емблематично – на Великден през 1864 г., той всъщност се отказва изцяло и на сто процента както от духовния си живот като йеродякон, така и от светския си живот. Той повече не прекрачва прага на родния си дом, например. Това прави, за да пази делото, но и да пази близките си.
Той е направил избор да не създаде свое семейство въпреки че много обичал децата и е бил млад, жизнен и харесван.
Със сигурност е имал своите трепети. Запазени са такива истории, но не в контекста, в който в момента се говори. В момента, в който се отдава на делото, за него всичко останало става невъзможно. Друга спекулация, която често се появява в публичното пространство, е за гроба му – къде точно се намира и отново в посока на хулене как е възможно да не сме го запазили и т.н. Това е реалността. Въпросът е не да има място, на което задължително ритуално да се поставят цветя и да се палят свещи, а в това как и какво правим, за да следваме тези негови завети, изконни човешки ценности. Това за мен и за нас като родственици е опазването жива паметта на един човек – следвайки това, което той ни е завещал. Като се грижим то да пребъде във времето напред.
- Вие казвате, че той се е отказал и от духовния живот, но буквално преди обесването си, когато се изповядва за последен път пред свещеник, казва той да го споменава в молитвите си като йеродякон Игнатий, т.е. има отношение към монашеското звание, което е приел.
- Да, той има отношение към монашеското звание и към вярата като такава. Това никога не се е променило за него, но невъзможността да съчетава организацията на революционното движение с изпълнението на задълженията си и ролята си на дякон е това, от което се отказва. До последно и вярата му, и свързването му с тази му роля, са непоклатими и непоколебими.
- Образът на Левски и борбата му за свобода. Как можем в днешно време, което е размирно и трудно, да запазим неговия идеал за чиста държава, свободен народ? Как изглежда борбата на Левски 150 години по-късно?
- Днес нещата, за съжаление, изглеждат доста различно, защото като че ли много от ценностите, в които той е вярвал и изповядвал и благодарение на това е станало възможно да се случат нещата по начина, по който той ги е организирал, всъщност не се следват. Да, като думи звучат в публичното пространство, но нямат съдържание, в което е проблемът. Тук говорим за отговорност, състрадателност, свързване един с друг, обединяване.
Левски е вярвал в принципи като това, че ние всички сме ценни заради своето многообразие.
Уважавал е човешкия живот и принос в общото. Къде в момента това го има? Има едно делене. Усещането, което получаваме от посланията на политиците е, че се грижат за собственото си съществуване. От години аз не съм чувала политики, идеи, които да вдъхновят, нещо, което да обедини. Което да накара, ако не цялото, то поне голяма част от населението да повярва, да последва. Левски е умеел да чува, да вижда, да разпознава страданието на хората и оттам насетне да измисли как да се направи така, че да се случи, както и да ги увлече и да му повярват. До ден днешен българите вярват на този герой, на този човек и това ги обединява. За съжаление нещото, за което той, а и не само, се е борил - за чиста и свята република, в която всички да живеем свободно и достойно, освен република другото не съществува. И в този смисъл ако той, а и много други наши национални герои бяха живи днес, най-вероятно биха продължили своята борба за това тази република да стане и чиста, и свята.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
