За пръв път обсъждаме изключването на химиотерапията при лечението на рака
След революцията в онкохематологията пациенти вече живеят по 20-30 г., казва проф. Георги Михайлов
Суперхапче, което да надхитри болестта ни максимално бързо, като ни щади. Това вече не е химера, а обозримо бъдеще. До 10-15 г. ще настъпи ерата на т.нар. персонализирана медицина - терапия, съобразена с генетичните и метаболитни особености на всеки пациент. Около този прогноза се обединиха над 10 000 хематолози, онколози и фармаколози на 19-ия конгрес на Европейската хематологична асоциация (EHA) в Милано. Кои са големите пробиви през последната година? Ще отстъпи ли химиотерапията на таргетната? И ще надхитри ли съвременната медицина рака и смъртта? В Милано "Стандарт" разговаря с националния консултант по клинична хематология проф. Георги Михайлов.
- Проф. Михайлов, какви пробиви в хематологията обсъждахте с колегите си тази година в Милано?
- Обсъждахме две големи концепции. Едната е спиране на лечението, когато е достигнато изключително ниско ниво на остатъчна болест. Дори, когато говорим за прицелна терапия, не бива да забравяме, че всяка молекула, която е чужда на човешкия организъм, има много сериозно въздействие върху него и много странични ефекти, които са нежелани. Втората концепция, която се поставя за пръв път на тази наша годишна среща, е възможността исторически най-големият холдър като значимост в областта на онкологията - химиотерапията, в някои случаи, много прецизно избрани, да бъде избегнат. Може да бъде направена комбинация от средства, изключително ефективни, изключвайки химиотерапията, и да бъде моделирана така, че пациентът да бъде практически излекуван. Третото, което се прокрадва, най-вече в т.нар. политически дискусии в медицината, но ще добие гражданственост в професионалните среди само след 10-15 г., това е персонализацията на медицината. Ние сме преживели времето, в което се създаваха рисковите групи, спрямо които се ориентираше терапията. Впоследствие преживяхме и т.нар. хиперстратификация - разделянето на пациентите във все по-малки групи - за преценка за терапията и бъдещето им. А сега дискутираме вече персонализация на всеки пациент - съобразно генетичните и метаболитните му особености, степента на разпространение на заболяването, за да е максимално ефективна и щадяща терапията за него.
- Имат ли БГ пациентите достъп до най-модерните терапии?
- Пациентите у нас са лекувани много добре. Нивото на медицината в една страна зависи от икономическото й развитие. Независимо от многото критики, които отправяме към себе си и обществото за последните 25 г., трябва като професионалист да призная, че със скромните си възможности държавата е направила огромни усилия, за да доведе нивото на онкологичната медицина на средноевропейското. Безспорно има таргетни терапии, които са изключително скъпи. Например лечение на рецидивиращи пациенти, което
струва по половин милион за всеки само за 6 месеца
Те не са по възможностите на нашето общество. Затова като специалисти настояваме да бъде създадена агенция за оценка на медицинските технологии.
- Каква ще е ролята й?
- Агенцията ще се занимава не само с антитуморните терапии, а с всички области на клетъчната медицина. Защото има технологии, които дори Великобритания, Франция, Германия или Швейцария не си позволяват да промотират като реимбурсируеми, тъй като биха натоварили финансово обществото по начин, който то не може да понесе. Трябва да признаем, че с успехите на клиничната медицина и онкология броят на живите пациенти нараства логаритмично всяка година. Примерно - революцията в онкохематологията, извършена в началото на XXI в., с помощта на тирозин-киназа инхибиторите (ТКИ) доведе до рязко увеличаване на броя на живите пациенти. Левкемиите станаха съизмерими със заболяване като захарния диабет. Пациентите живеят 15-20-25-30 г. И в това няма никаква доза преувеличение. Но броят им в такава степен се променя в ЕС, че нашата прогноза е, че
към 2025 г. хроничната миелоидна левкемия (ХМЛ) няма да е рядко заболяване
защото ще има много голям брой живи, успешно лекувани пациенти. Затова амбицията е да проследяваме минимална резидуална болест, за да имаме възможност да спрем лечението и, контролирайки пациента, да не натоварваме финансово обществото. Безспорно съвременната медицина е много, много скъпа.
- Каква част от пациентите успяват да се излекуват от ХМЛ?
- Според пилотни проучвания в Австралия и Франция при успешен модел на терапия и спирането й около 50% от пациентите биха могли наистина да бъдат лишени, по-скоро облекчени, от лечение. Други 50% обаче се връщат към заболяването. Облекчението за нас е, че много успешно те могат отново да бъдат третирани със същите средства, с които да лекувани и преди. Но всичко това е въпрос на проследяване в следващите 2-3 г., както и на дискусии в обществото.
Няма да скрия, че се интересуваме от използването на ембрионални стволови клетки, което в момента е забранено в ЕС по етични причини. Но и на това ще му дойде исторически краят. Защото в моделирането им - това, което обикновени хора наричат "клониране", се крие бъдещето на медицината изобщо. За радост, това е и бъдещето на човечеството - преследването на мечтата да се обезсмъртим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
