- Г-н Дянков, какви са слабостите на бюджет 2016? Какъв бюджетен дефицит очаквате през настоящата година?
- Основните теми с бюджет 2016 са две. Първата е макрорамката: заложеният дефицит от 2% и покриването му с нов дълг. Втората е структурата на разходите. Тук се запазват 2 тенденции: поддържане на нереформираните сектори и повече пари за държавни поръчки.
Събираемостта върви добре най-вече благодарение на Ваньо Танов и митниците. Приходите оттам вече са над 8 млрд. лв. за година, а само при акцизите ръстът е 12% спрямо 2014 г. Този ресурс можеше да се използва при по-дисциплинирана разходна част.
Вижте как се движи процентът на преразпределяне през бюджета за последните 5 години. Расте. Събираме повече и харчим повече. През 2011 г. бяхме успели да свалим разходите под 34% от БВП, докато през миналата и тази година се очаква те да са около 40%. Процентът на преразпределяне през бюджета е мярка за отговорност или за липсата на такава.
- Някои икономисти заговориха за повишаване на данъци и/или въвеждане на нови такива. Смятате ли, че е необходимо?
- Въпросът е да не стане неизбежно. Продължаваме с политиката на дефицити и финансирането им с дълг. През 2012 г., на третата година от тенденцията за намаляване на дефицита насред кризата, успяхме да го свием до 0.45%. И после беше изпуснат.
През същата 2012 г. дългът ни беше 13.7 млрд. лв., тази година ще е двойно по-висок. Ако сте глава на семейство и вече имате задължения, които погасявате с лихвите - ипотека за апартамента и лизинг за колата, дали ще си позволите да влезете в още толкова задължения само за 3-4 години? Удвояването на дълга за 4 години, при хроничен дефицит, вече ни изважда от страните, за които се смяташе, че са фискално стабилни.
Поддържането на дефицит и покриването му със заеми не може да продължава дълго. Така идва темата с повишаване на данъците. Решението е едно и то се знае от самото начало: намаляване на разходите и преструктурирането им. Което означава реформи.
- Кой е икономическият сектор, който има най-голяма нужда от реформа през 2016 г.?
- Същите, за които продължаваме да си говорим: енергетика, здравеопазване, вътрешни работи. И съдебна система. Тя не е в икономическата категория, но дава цялото усещане дали страната, в която живеем, е демократична и правилата работят. От това зависи доверието на инвеститорите, доверието на младите да виждат бъдещето си тук и всичко останало.
В реформите сме по-назад, отколкото бяхме в края на 2014 г. Бях изненадан, че най-успешната реформа, макар и частична, беше прокарана от министъра, за който се предполагаше да е най-левият в правителството. Калфин направи в социалния сектор това, което се очакваше да направят министрите реформатори в своите - икономика, здравеопазване, образование.
- Българската икономика е силно зависима от еврофондовете. Безвъзмездното финансиране обаче постепенно намалява. Какво може да го компенсира и да влее свеж капитал в икономиката ни?
- През 2010 г., след като бяха размразени плащанията по оперативните програми, еврофондовете даваха около 8% от инвестициите в икономиката. През 2015 г. този дял вече е 25%. Това е тенденция, макар че през миналата година го имаше и ефекта от приключване на първия програмен период. Такова ударно усвояване ще има отново през 2021-2022 г., когато ще се изчистват плащанията от сегашния програмен период. И после?
Смисълът на еврофондовете е не да налееш парите еднократно, а така, че да дадат тласък за устойчиво развитие нататък. За какво са ни магистралите, ако около тях не се развива икономика? За какво ни е водна реформа някъде, ако след 20 години там няма да е останал да живее никой? Сега е моментът да се мисли как да се използва изградената пътна инфраструктура не само да ходим по-бързо до морето, но около нея да се изгражда икономическа инфраструктура - мрежа от индустриални зони и логистични центрове. Затова трябва икономическа политика. Не виждам да имаме такава.
Иначе се оказва, че еврофондовете дават растеж, но той е временен и непазарен. В началото си говорихме за структурата на бюджетните разходи и продължаване на тенденцията за повече пари в държавни поръчки. Държавните поръчки, финансирането на проекти през бюджета, има същия ефект - дава непазарна част в растежа. Ето защо продължавам да смятам, че този вид икономически стимули повече вреди, отколкото помага.
Това е създаване на наркозависима икономика, където с всяка година дозата трябва да расте, за да я поддържаш. Пътят е точно в обратната посока: повече свобода за пазара и по-малко икономика, дрогирана с публични средства.
- Мнозина чертаят черни сценарии за разпадане на ЕС, еврото и еврозоната. Съществува ли подобна реална заплаха?
- Не смятам, че съществува реална заплаха. Това, което наблюдаваме, е резултат от наслагване на 2 процеса. Първият е вълната от евроскептицизъм и популизъм по места. Вторият е бежанската вълна. Резонансът на тези 2 вълни води до предсказанията за разпад на Европа, включително и от по-сериозни анализатори.
Неподготвеността на централните власти в Брюксел с трайно решение подсилва усещането, че вече всеки гледа да се спасява сам. От една страна, опитите за еманципация в Централна Европа - Вишеградската четворка и Словения, включително с идеята да строим стена по гръцката граница, от друга - вълненията преди референдума във Великобритания, значи центърът вече го няма. Това не е така. Защото всеки е наясно, че няма как да се справи сам. Така че изграждането на нови стени вътре в Европа не е решение. Краят на Римската империя е започнал със строежа на стени. Трайното решение е извън Европа. Местните играчи в Близкия изток ще имат все по-голяма роля по темата. Нека не мислим, че частичното падане на санкциите срещу Иран е само заради Русия. ЕС няма да се разпадне дори и Шенген да бъде временно замразен. Което също не вярвам да стане.
Иначе и без бежанската криза популизмът по места щеше да расте. Но даже и да се доберат до власт, радикалните популистки партии - независимо дали крайнодесни или крайнолеви - нямат трайно бъдеще. Тук Гърция е добър пример. "Сириза" вече е приемана като партия от статуквото, седи на власт и не дава решението, което обеща на избирателите си. Ясно е, че нямаше как да го даде.
Въпросът за разпад на еврозоната винаги е свързан с Гърция. По стечение на обстоятелствата сега Германия и Гърция имат общ интерес, свързан с бежанците. Гърция ще остане в еврозоната.
- България отдавна се стреми към членство във валутния и банковия съюз на ЕС. Предвид сложната геополитическа и икономическа обстановка, трябва ли да се ангажираме за по-бързо присъединяване към тях, или е по-добре да почакаме?
- За валутния съюз така или иначе ще трябва да почакаме. През 2014 г. надхвърлихме с почти 3% Маастрихтския лимит за дефицита заради КТБ. Не покриваме критериите за влизане в чакалнята. Дори и при добри прогнози за бюджета и дълга в следващите години, а не виждам ясна политика в тази посока, ще сме в ERM II към 2022 г. най-рано. За банковия съюз - мястото ни е там.
/Economic.bg/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
