Идейната мъгла и липсата на харизматични водачи бавят социалистическото чудо у нас
Преди близо месец гръм удари гръцката и европейската политическа сцена, а у нас ехото заглъхва с нова приказка за възрастни - "Коя е нашенската СИРИЗА?" Претендентите за високото звание "българският Ципрас" вече започнаха опасно да се приближават до броя на децата на лейтенант Шмид от романа на Илф и Петров "Златният телец".
Доскоро фабриката за илюзии на прехода произведе единствено влиятелните десни полумесиански проекти на Костов, Сакскобургготски и Борисов. В течение на прехода БСП успя да запази монопола си върху лявото поле, като изключим недъгавия опит през 90-те с Евролевицата, бързо потопена от особения чар на Александър Томов. Най-бедната страна на Европа досега така и не успя да акушира автентична социалистическа партия, а номиналната червена сила - БСП, стана родител на поредица от ултралиберални политики - приватизация за свои, плосък данък, пазарен фундаментализъм и обслужване на едрия капитал. Работниците, селяните, пенсионерите и безработните, които са естествената база на всяка левица, останаха
да чакат на перона идването на митологичния червен влак
Довчера българските социалисти и социалдемократи търсеха философския камък в дебрите на друг идеализиран конгломерат в южната ни съседка - ПАСОК. През последните 15 години беше обичайно на партийно събрание на някоя от червените партии виден деец да се прокашля дълбокомислено и да рече: "Трябва да предприемем еди-какво си, за да се превърнем най-сетне в българския ПАСОК". Залата винаги кимаше одобрително и се надяваше, но на парламентарните избори през януари ПАСОК се отшумя като приказка. На всички им стана безжалостно ясно, че техният срок за годност като пътеводна светлина е изтекъл.
Триумфът на Алексис Ципрас и компания бе посрещнат с възторг от редовите социалисти и доста резервирано от ръководството на БСП. Дори сравниха новия премиер в Атина с тукашния си враг номер 1.
ГЕРБ се родиха като своеобразна дясна СИРИЗА - с харизматичен лидер, популистко говорене, алтернатива на статуквото. Но днес ГЕРБ е статуквото", отсече бившият лидер на соцпартията и настоящ президент на ПЕС Сергей Станишев. Неговият наследник Михаил Миков обаче прати топло писмо до Ципрас, в което го поздравява за куража да поведе страната в друга посока: "тази на икономическото развитие и растеж, в противовес на неолибералната политика на болезнени строги икономии и антикризисни ограничения".
На "Позитано" 20 дебатите придобиха неочаквана посока, след като известни социалисти като икономическия корифей проф. Иван Ангелов директно предложиха социалистическата партия да скъса с деснеещата и обезличаваща се Партия на европейските социалисти и да премине в лоното на Европейската лява партия /ЕЛП/, където членува както СИРИЗА, така и очакващата се нова лява сензация в Испания - движението "Подемос". Социологът проф. Михаил Мирчев пък предупреди, че ако БСП не олевее и не заеме нишата на СИРИЗА, я чака летален изход.
Изглеждащият отстрани схоластичен спор в най-голямата лява партия у нас се води на фона на задълбочаваща се тежка вътрешна криза. "Позитано" 20 се мъчи с тежкото наследство - загубили доверие,
затънали до уши в дългове
скарани с бившия си съюзник ДПС и имащи подръка за общи действия единствено непредвидимата "Атака". Отделно в червените редици почнаха да си късат ризите русофили срещу западници, което подронва крехкото им единство.
От слабостите на "Позитано" 20 умело се възползват доскорошните им другари от АБВ. Партията на Първанов подкрепи правителството и в замяна получи малко, но изгодни позиции в изпълнителната власт, най-силната от които е социалното министерство. При прагматично използване на огромните ресурси на ведомството - /служби, социални програми, еврофондове/ от страна на Ивайло Калфин АБВ може да се окаже изненадата на наближаващите местни избори.
Именно вотът за кметове и общински съветници е най-важната битка за политическото лидерство в левицата. Първанов изпреварващо предложи на БСП да издигнат общи кандидати, но протегнатата ръка бе отхвърлена рязко от позитанци. Очакваният ефект е левите наесен
да играят "всяка коза за свой крак"
социалистическият вот да се разцепи и да облагодетелства допълнително десницата и най-вече ГЕРБ. Забележителното е, че Първанов и неговият отбор единствени не примряха от вълнение по СИРИЗА, а се насочват към умерената социалдемокрация, с идеята да изпълнят убедително ролята на вътрешен социален коректив на правителството.
Докато БСП и АБВ взаимно си кроят шапките, с летящ старт в играта влезе Велизар Енчев. С влизането си в парламента той тутакси скъса пъпната връв с Патриотичния фронт и пое курс към нова левица. Дългогодишният журналист и дипломат заяви, че новото движение ще има за цел да извърши социални промени у нас и да хуманизира сегашния обществен ред, като ще предложи на българите социална грижа. "Това няма да е копие на СИРИЗА, но ще се копират добрите идеи от нея", уточни Енчев. От първоначалните му заявки стана ясно, че възнамерява да привлече влиятелни обществени фигури, които понастоящем странят от политическия живот. Независимият депутат от години се радва на силна популярност след левите хора, в качеството си на председател на пенсионерските съюзи и човек с последователни възгледи. Не е тайна, че едни от най-яростните му поддръжници са в редиците на БСП. Преди да е ясно с какъв
финансов и организационен ресурс разполага Енчев
е трудно да се предвиди и бъдещето на неродената партия. По всичко личи обаче, че проектът ще бъде прицелен стратегически към президентските избори догодина, а не толкова към местните наесен.
Вчера на първия си конгрес в НДК се събра и "Движение 21" на Татяна Дончева. Прошката с Бойко Борисов остави в сянка посланията на форума и идеологическата матрица на формацията. "Ние сме партия на средната класа, обяви юристката, отказвайки да помести "Движение 21" по скалата ляво - дясно. Нейната рецепта гласи: радикални реформи /първо в съдебната система/ и скъсване с олигархичното статукво, което у нас се крепи и от леви, и от десни. Дончева изначално отказа да бъде сравнявана с Алексис Ципрас. "Проблемите на Гърция са външни /с Тройката и международните кредитори/, за разлика от тези в България, които са вътрешни. В този смисъл не може в България да се търси аналог на СИРИЗА", заяви лидерът на "Движение 21". Харизматичната юристка тепърва ще се развихри на терена, а малцина от нейните опоненти разполагат с нейния остър език и лична обаятелност.
Възходът на СИРИЗА се превърна в "хапче на щастието" за широки обществени среди. Въпросът е дали наркозата ще отмине безславно, или ще вдъхнови левичарите за ново начало.
Другарите на Ципрас се готвят за скок
Несъмнено най-близо до СИРИЗА в идеологически и организационен план у нас стои партия Българската левица, създадена през 2009 г. от покойния Илия Божинов. Един от нейните сегашни лидери - Маргарита Милева, е вицепрезидент на ЕЛП и нейното място на президиума е до това на самия Алексис Ципрас. "Борбата на "СИРИЗА" срещу строгия режим на икономии, за справедлива данъчна система, за демокрация, за увеличаване на публичния сектор, за социална, екологична и демократична Европа е и наша борба. Нашата надежда днес се казва СИРИЗА! Нашата надежда днес се казва Гърция!", заяви в нарочно послание ръководството на БЛ. Макар да не са обременени с греховете на старите червени формации и идеите им да се доближават плътно до тази на гръцката радикална левица, те си остават неголям клуб на чисти и непорочни интелектуалци. В коалиция със Зелената партия на Александър Каракачанов на последния вот спечелиха едва 7 хиляди гласа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
