Плащаме дълговете си, не сме във фалит, категорични са управляващите
Родината на тангото - Аржентина, преживя миналата седмица драматичен челен сблъсък с хедж фондовете, притежаващи част от държавните й облигации за погасяване на външния дълг. Отново след 13-годишен период на икономическо възстановяване и подем богатата на ресурси и трета по икономическа мощ в Латинска Америка страна се оказа на прага на банкрута. Този път обаче "аржентинското танго" боксува не заради Аржентина, а заради международните й кредитори в процеса на решаването на проблемите с външния й дълг.
Аржентина от десетилетия се развива циклично от подем към криза. През 2001 г. дълбока рецесия я разтърси и предизвика икономически финансов колапс с тежки социални последици. Повече от половината аржентинци рязко обедняха. Последваха бурни протести и бунтове с тропане на тенджери, насилие и жертви. За две седмици на власт се изредиха петима президенти. През следващите години държавата започна да се бори с финансовия фалит и външния дълг. От 130 милиарда обаче той нарасна на 200 милиарда долара в момента. 11 години след тази най-остра в аржентинската история криза, страната отново е изправена пред банкрут. Този път предизвикан от външни играчи и фактори - натискът на хедж фондове, притежаващи държавни облигации, с които Аржентина си помага за икономическото възстановяване и за изплащането на външния дълг. "Фондове лешояди" изнудват държавата ни, гневно коментира финансовият министър Алекс Кисилов. А президентът Кристина Кирхнер не призна "частичния фалит", който рейтинговите агенции "Фич" и "Стандарт енд Руърс" приписаха миналия четвъртък на Аржентина. "Не отхвърляме диалога с кредиторите. Готови сме да изплащаме лихвите на притежатели на наши облигации", увери Кирхнер. Тя посочи, че преструктурираните облигации на Аржентина са на стойност 30 милиарда долара и страната разполага с 539 милиона долара за изплащане на лихвите по тях. Аржентина няма да изпадне в дефолт, дори крайният срок за плащанията изтече, увери Кирхнер. Защото
правителството вече е превело 539-те милиона долара в попечителска банка
с цел те да не бъдат блокирани от очакваното миналата седмица решение на съда в Ню Йорк в полза на хедж фондовете.
Как Аржентина попадна в лапите на "фондове лешояди"?
През 2001 г. банкрутът бе класически. Той бе предизвикан от невъзможността на държавата да погасява лихвите и плащанията по основната сума на тогавашния външен дълг от 130 милиарда. Това бе не само класически дефолт, но и най-големият в световната финансова история държавен банкрут.
След острата криза в Аржентина в началото на новото хилядолетие страната започна да се възстановява. Буенос Айрес успя чрез преговори с държателите на части от външния й дълга да го преструкторира. Голяма част от кредиторите се съгласиха да се зачеркнат 75 % от задълженията на Аржентина, както и на изменения на условията за погасяване на остатъка от дълга. Реструктуриранията бяха две - през 2003 г. и през 2010 г. Всичко вървеше добре, но част от хедж фондовете, начело с Elliott Managment Corp. на милиардера Пол Сингър, които владеят 4 милиарда от дълга, не приеха този подход и през последните години започнаха все по-силно да притискат Буенос Айрес. Практиката на тези фондове е да купуват дългове на намиращи се на границата на фалита или обявили вече фалит държави. След това те подават съдебен иск за изплащане на 100 % от дълговите инструменти на съответната държава, а съдът удовлетворява иска.
Държави-длъжници нарекоха "юридически империализъм"
този механизъм за натиск, който може да се превърне в модел в бъдеще. В случая с Аржентина подобно решение бе взето миналата седмица от съд в Ню Йорк. То задължава Буенос Айрес до 31 юли да изплати в пълен размер дълга си към хедж фондовете без право на преструктуриране на сумата. Така Аржентина се оказа заложник на нюйоркския съд, защото нейните международни облигации са издадени по законодателството на щата Ню Йорк в САЩ. Фактически съдът в Ню Йорк постави кръст на договореностите за преструктуриране на задълженията на Аржентина.
Буенос Айрес яростно се защитава от съдебното решение, защото има голяма опасност то да активизира и други притежатели на нейния дълг да поискат изплащане на 100 % от дължимите суми.
Драмата на поставената под натиск от хедж фондовете Аржентина предизвика вълнение и тревога не само там, но и сред много други, чиито дългови инструменти са в ръцете на хедж фондове. Президентът Кристина Фернандес е права, че решението на Нюйоркския съд е брутално и че то създава голям финансов проблем в опит да се разреши не толкова голям финансов спор, коментира "Икономист". Авторитетното британското издание смята, че все още не е късно Аржентина и притежателите на облигации за външния й дълг да намерят компромис и да се споразумеят. Това ще открие нова възможност за Буенос Айрес да получава международно кредитиране, смята "Икономист". По този начин ще се ускори подема на петролния и газовия сектор в аржентинската икономика, което пък ще осигури пари за облекчаване на финансовата ситуация на страната, смятат експерти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
