Лешек Хенсел, който приключи мандата си в България като посланик на Полша, познава страната ни повече от 50 години.
За първи път идва у нас като дете с баща си, който е учен и работи по археологически проучвания в Северна България. Пан Лешек е искрен приятел на родината ни, който се стремеше да прави всичко възможно за развитието на историческите връзки между страните ни в съвременните условия. Той е изключително интересен, приятен и непринуден събеседник. Особено се интересува и вдъхновява от забележителностите в културата и археологията ни.
Влюбен съм във вашите църкви, казва дипломатът, който доскоро беше посланик на Варшава в София
- Господин Хенсел, имахте ли спомени от предишни посещения в България, или се запознахте със страната след пристигането си тук като посланик на Полша?
- Невероятно е какви неща се записват в паметта на човек. От моето първо посещение в България съм запомнил фразата "Не пипай!". Това се случи в Археологическия музей във Варна, който посетих през 1961 година. В паметта ми е останал и паметникът на полския астронавт Коперник, който е поставен пред варненската обсерватория. Вероятно това е резултат на факта, че когато посещаваме нови места, се опитваме някак да се приспособим към тях. А това е най-лесно, когато можем да свържем новото с нещо, което вече познаваме. Между другото
и до днес смятам, че това е един от най-хубавите паметници на Коперник на света
На подобен принцип в паметта ми се е записал музеят на Владислав Варненчик - а по-конкретно изключително характерният вход на кургана, където се намира копие от неговата надгробна плоча, чийто оригинал е в гробницата на полските крале в Краков - в замъка Вавел.
- Какво остана трайно и какво се промени в отношението ви към България през изтеклите четири години?
- Преди свързвах България преди всичко с едно много добро място за лятна ваканция. Сега разбрах, че това не е всичко, че има чудесни условия за каране на ски, за преходи. България е изключително богата държава - на минерални извори, на исторически забележителности, особено от тракийско време и античността.
- Нормално ли се развива България като страна член на ЕС? Какви са според вас главните ни проблеми?
- Естествено всяка държава се развива със собствено темпо. Струва ми се, че проблемът на България се състои в това, че някои промени, които са настъпили тук, не са стигнали до край или са били проведени не особено успешно. Например в земеделието. Очевидно е, че земята е била върната на нейните собственици, но може би преди това е трябвало да настъпи комасация на обработваемата площ. Трябвало е да бъдат създадени условия за по-успешно земеделие от това, което наблюдаваме в момента. Собственикът на полската фирма Катаржина, която произвежда чудесни вина, ми разказа, че преди да пристъпи към гледане на лозя, е трябвало да изкупи земя, разделена на много части. Трябвало е да подпише над 100 нотариални акта с досегашните собственици. Жалко, че не е помислено за това в началото на 90-те години. Може би днес българското земеделие щеше да бъде в много по-добро състояние.
- Как общувахте с българите? Кои черти от нашия национален характер ви харесват и кои не?
- Вие сте
топли славяни, отворени за контакти с различните от тях
Много пъти съм имал възможността да се убедя в това по време на пътуванията ми из страната. С общуването също не съм имал проблеми, защото въпреки че не знам български идеално, знам дотолкова, че да общувам директно, без помощта на преводач. Най-важното е желанието да се разбереш с някого. Ако то присъства и от двете страни, винаги се постига разбиране. Преди няколко месеца имах преживяване - като голям любител на българските икони отидох да посетя поредната църква. Когато стигнах на място, срещнах двама зографи, които консервираха фреските над входа. Когато започнах разговор с тях, ми казаха, че църквата е затворена и през този ден няма да мога да я разгледам, но че с удоволствие ще ми покажат църкви с много по-интересни стенописи. Така започна моята чудесна тричасова екскурзия по околните храмове, прекъсвана от разкази за живота в Полша и България, за нашата и вашата музика. Със сигурност ми харесва отвореността на българите към хората, с които се запознават. Поне аз изпитах подобно отношение. Харесвам търпението ви, но в случая не знам дали това е позитивна черта. Ние поляците сме, както се казва при нас, "къпани в гореща вода". Ако нещо не ни харесва, се опитваме да го променим.
- Дружбата и връзките ни са от векове. На какво се дължи взаимната симпатия?
- В България се говори малко за това. Но например през XIX век, когато Българияе била под османско владичество, именно тук са пребивавали поляци, които след неуспешните въстания срещу руските власти, русифицирали полските територии, са търсили по българските земи убежище от преследванията и заточението в Сибир. Тук са търсили място за живот в мир, но и съюзници за борбата с царска Русия, които са намирали сред османските власти.
- Какво още им липсва на двустранните връзки, за да бъдат още по-добри и ползотворни?
- Парадоксално - но ни липсва по-добро опознаване. Казвам "парадоксално", защото годишно в България идват на почивка около 200 хиляди полски туристи. Въпреки това все още не познаваме достатъчно добре силните и по-слабите страни на нашите икономики. В тях се крие огромен потенциал за развитие, но бизнесмените ни трябва по-често да се срещат, да реализират общи проекти.
- Едно от хобитата ви е да рисувате авангардни компютърни графики. Изложбата ви в София предизвика сериозен интерес. Какви други арт страсти имате?
- Музиката. Много съм впечатлен от българското православно изкуство. Опитвах се да посвещавам всеки свободен уикенд на откриването на вашите църкви, манастири, прекрасни фрески, икони.
Историята също е сред хобитата ми
Тук научих много за полско-българските отношения.
- Какво ще отнесете от София във Варшава освен спомените? Ще поддържате ли връзка и българи след приключването на манадата ви?
- Със сигурност ще искам да задълбоча познанията си за историята на България и общото минало на нашите държави. Със сигурност ще се опитам да направя нещо за България в Полша.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
