Идеята на д-р Москов е да привлече свежи пари и да спре роенето на клиники
Браншът се бои от сделки за 1 лв., препродажби и доплащане за пациентите
Държавните болници да се приватизират, предложи здравно министерство (МЗ) с последните промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), както "Стандарт" вече писа. Те обаче бяха неочаквани както за лекарите и пациентите, така и за политиците, и дори внесоха напрежение между министъра на финансите Владислав Горанов и на здравеопазването д-р Петър Москов. Какво точно предвиждат промените стана ясно едва тази седмица, когато законопроектът беше качен на сайта на парламента. Затова решихме да ви запознаем с детайлите.
----------------------------
Всички областни и университетски болници ще могат да се приватизират, като предимство ще имат лекарите в тях. Това предвиждат промените на здравния министър, които ще станат факт, ако депутатите ги приемат. Според д-р Петър Москов по този начин ще се налеят свежи пари в здравната система, ще се реновират болниците, а строежът на частни клиники ще спре. Много от лекарите обаче смятат, че по този начин има опасност клиниките да се продадат на безценица, като напълно се съсипе здравната система у нас, а по-бедните хора трудно да намират къде да се лекуват.
Промените
Около 70 са болниците, които са над 50% собственост на държавата. Всички те в момента са част от забранителния списък за приватизация. Идеята на здравното ведомство е да се извадят от там и да се обявяват за продажба с решение на Министерския съвет. Стойността им ще се определя по пазарна оценка и ще се публикува в Държавен вестник. Предимство при покупката ще имат лекарите, работещи в тях, както навремето имаха работниците в предприятията, обявени за продан. Ако се съберат 51% от медиците в тях като купувачи, ще могат да вземат съответната болница или част от нея. Ако не внесат исканата сума до 30 дни след сключването на приватизационния договор, ще губят право на сделката. С предимство да купят кабинетите си ще се ползват и джипитата или специалистите в извънболничната помощ, които са на територията на съответната клиника и имат договор с НЗОК. Ако няма желаещи лекари да купят болницата, тогава тя се приватизира по общия ред - чрез публичен търг или предлагане. Новият собственик ще бъде длъжен да запази всички лечебни дейности, които са правени до момента в клиниката. Постъпленията от продажбата ще се използват от държавата за здравни нужди.
Опасенията
Въпреки че на пръв поглед предложенията не изглеждат скандални, според медиците те крият много опасности. Основният проблем е, че точно тези държавни болници са "гръбнакът" на родното здравеопазване. Само те могат да се задължат от властта да поддържат клиники за лечение на всички заболявания, дори и на непечелившите - като детските или инфекциозните. Само в тях доплащането от пациентите е по-малко или липсва. Така вътре се приемат и бедни хора, които са около 50% от живеещите в страната по различни оценки на синдикати или външни експерти като Световната банка. Единствено на тях държавата може да разчита в случаи на зарази като свинския грип. Точно заради това досега нито една власт не си е позволявала да ги закрие или продаде.
Друг проблем са огромните дългове на тези клиники - над 400 млн. лв., които няма да позволят да се направи нормална пазарна оценка. Така вероятността да последват примера на "Кремиковци" с продажба за 1 лв. е огромна. По този начин обаче няма да влезе и лев в държавната хазна.
Въпреки задължението новите собственици да поддържат същите лечебни дейности, не е ясно дали това ще се случи. Защото те могат да намалят броя на леглата в губещите клиники и да увеличат тези в печелившите. Не е ясно и какво се случва, ако новият собственик не се справи с болницата и реши да я продаде. При покупката ще се запази ли предметът на дейност или не. Пример за това са бившите аптечни управления. За тях при препродажба след приватизация вече нямаше изискване да са отново аптеки.
Под въпрос остава и основната идея на МЗ да спре изграждането на паралелна частна структура от болници. Причината е, че тя вече е факт във всички областни градове, където се намират държавните клиники. Изключение доскоро правеха само две области - Ловеч и Добрич.
Има и голяма опасност да се затрудни достъпът на пациентите до тези болници. Причината е, че новите собственици биха искали да са на печалба, а при недофинансираните пътеки на здравната каса, това означава да се въведе доплащане, опасяват се от бранша. Не всички пациенти обаче могат да си позволят да плащат на ръка или да се осигуряват в допълнителен фонд. Основна част от този контингент са пенсионерите, които в същото време ползват най-много здравни услуги.
За да се избегне рискът от всички тези проблеми, държавата можеше да предложи по-безболезнена промяна - публично-частното партньорство. При него без да се променя собствеността на болниците, би могло да се даде дейността на частни собственици за определен период от време. Най-вероятно обаче от здравното ведомство се опасяват, че така няма скоро да махнат от шията си бремето над 400 млн. лв. дългове.
КАКВО МИСЛЯТ БОЛНИЧНИТЕ МЕНИДЖЪРИ
Никой няма да иска болниците с дългове
Проф. Генчо Начев, директор на университетската болница „Св. Екатерина"
Това, което ме притеснява е, че не знам как след приватизцията на областните и университеските болници държавата ще прокарва политиките си в здравеопазването. Голяма част от тези болници сега изпълняват социални задачи - лекуват хора с ограничени финансови възможности и трупат дългове, защото не искат доплащане за разлика от частните клиники. Никой обаче няма да иска да купи държавните и общински болници в лошо състояние, мисля, че атрактивни ще са тези болници, които са без дългове. По-скоро трябва да се даде възможност за приватизация на дейността.
Сега празни клиники точат държавни пари
Андрей Марков,
зам.-председател на Българската болнична асоциация и частен инвеститор в здравеопазването
Идеята да се приватизират държавните болници е правилна, защото иначе здравният фонд се похабява, а е част от националното ни богатство. Сега съществуват много празни структури, които само точат държавни пари. В същото време се увеличава броя на леглата и болниците в страната, за което търпим критики. Аз съм твърдо против прахосването на сградния фонд на една държавна мрежа. Но смятам, че държавата трябва да запази възможността си да осигури здравето на граждането чрез основния пакет, който разчита да бъде изпълняван най-вече от държавните болници. Според мен това означава, че тя не трябва и няма да разпродаде изцяло болничната мрежа. Тоест, трябва приватизацията да бъде с известни условия и да е регулирана. Мисля, че вариантът, в който се приватизира дейността, а държавата запазва собствеността, е удачен.
Хората в селата ще останат без лечение
Д-р Неделчо Тотев,
председател на Сдружението на общинските болници
За мен е пълен абсурд държавата да пристъпи към приватизация на всички свои болници. Има неща, които само собственикът може да възложи за изпълнение, как тогава ще се гарантира изпълнението им от частните структури. В момента има водопад от нормативни промени с идеята каквото може, да бъде прието, без да се обмисли и да се види какви ще са последствията. Загубили сме всякаква надежда за нормализиране на нещата, а здравеопазването загива. Освен това приватизацията заради натрупаните дългове, може да стане неефективна като на много други предприятия, чиято съдба сме видели. С промените се върви към финализиране на обществените лечебни заведения, а тогава достъпността ще стане химера. Хората по селата ще останат без лечение, държавата не трябва да се оттървава от всички ангажименти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
