София. По 80% от заработените пари ще получат болниците до края на годината от здравната каса. Лекари от София, Варна, Пловдив и други градове вече излязоха на предупредителен протест. В петък те ще вземат решение дали митингите ще продължат. Как работят болниците в условията на недофинансиране, имат ли основание медиците за протести и как може да се подобри здравната система? Попитахме д-р Костадин Ангелов, шеф на Александровска болница в София.
- Д-р Ангелов, получихте ли парите си от касата, колко бяха?
- Да, получихме парите си за септември, бяха 80% от изработените. За нас това са с 600-700 000 лв. по-малко.
- За какво ви стигнаха тези 80%?
- Да платим на 100% трудовите възнаграждения на работещите и задължителни сметки за ток, вода, парно, изотоп. Аз обещавам, че лекарите, сестрите и санитарите ще получат пълните си възнаграждения и за останалите 2 месеца до края на годината, така че спокойно да посрещнат Коледа и Нова година. Не сме платили задълженията си към доставчиците на медикаменти и консумативи.
- Това затруднява ли работата ви?
- Да, дотолкова, доколкото влизаме в ежедневни обяснения с фирмите кога ще им платим. Няма яснота кога ще получим тези 20%. Това ни лиши от възможността да сключим допълнителни споразумения за разсрочване на плащането с падеж. На нас ни е ясно, че няма да получим остатъка тази година и това е много лошо.
- Защо е толкова лошо?
- Защото по Закона за обществените поръчки по всеки договор може да отлагаме плащанията след издаването на фактурата с не повече от 60 дни. Оттам нататък фирмите имат законното право да ни налагат лихви, да намалят количеството на доставките с лекарства, дори да си поискат задълженията по съдебен ред. С диалог трябва да не допуснем да се стигне до нито една от тези неприятни ситуации.
- Срещате ли разбиране от страна на бизнеса?
- Към настоящия момент има разбиране, но не знам докога. Ако знаем, че ще получим парите до 15 януари, ще сключим споразумение, че следващото плащане е тогава и всичко ще е наред.
- Има ли опасност държавата да не плати през януари, защото няма да има достатъчно приходи?
- Януари, февруари и март държавата няма проблем да плаща каквото и да е, защото бюджетът е в самото си начало. Но въпросът е, ако тези остатъчни 20% правят примерно 3 млн. лв., държавата да не каже, че ще ни плати 2,4 млн. лв.
- В проектобюджета на касата пише, че ще се плати всичко за тази година, това не е ли гаранция?
- Да, така е, но ние сме подписали допълнителни споразумения с НЗОК, в които пише, че останалите 20% чакат решение на Надзорния съвет. То може да бъде, че болницата излиза от годишния си лимит и затова няма да получи 3 млн., а 2.4 млн. Но се надявам, че средствата ще се изплатят на 100%.
- Лекарите и сестрите ще имат заплати до края на годината, имат ли тогава основание да протестират?
- Не смятам, че с протестите ще се реши нещо, нито смятам, че българските лекари са стигнали до там да изоставят работата си. Категоричен съм, че нито един пациент няма да бъде оставен на улицата, всеки ще бъде прегледан, лекуван. Но истината е, че и много упражнения се правят върху тази система. Всеки път се стига дотам, че на гърба на лекарите се правят промени. Какъв е проблемът дори сега да се намерят тези пари и до края на годината и всички да бъдат спокойни? Не мисля, че 150 млн. лв. са проблем за държавата.
- Какво решение очаквате да вземат колегите ви на 8 ноември?
- На 8 ноември трябва да се каже кога ще се получат останалите 20%. Ако има яснота за тези пари, не смятам, че ще се стигне до протести.Липсата на яснота обаче изнервя и обезверява хората още повече.
- Много от колегите ви на протестите казаха, че са навън не заради липсващите 20%, а заради проблемите в системата. Какви?
- Липсва стратегия, която да се следва неотклонно и независимо от политиката. Ако се направи стратегия за 10-12 г. напред, няма кой да отрече, че тя няма цвят. Сега има светлина в тунела.
- Къде видяхте светлината?
- Светлината е стратегията за развитие на българското здравеопазване, която представи МЗ, и се надявам тя да се приеме като някакъв програмен документ. Предстои изработването и на национална здравна карта, въпросът е дали след това тези два документа ще получат политическа подкрепа. Те ще се направят от професионалисти, но очаквам опозицията да каже, че не са добри. Броят на болниците е голям проблем - пренаситеността им в едни места и липсата им в други. Реалното спазване на стандартите за наличието на лекари е друг, защото има пътуващи лекари, има места, където се използват само дипломи, без да има специалист. Имаме система, която всеки се опитва да надхитри, за да може болницата да бъде на печалба, тъй като е търговско дружество.
- Каква трябва да е философията на здравната карта?
- Може би тя трябва да реши основния проблем с нуждата от болници. Нека да има много, но всички ли трябва да имат договор с НЗОК. Със сигурност има места, където не е оправдано да има, но регионът е труднодостъпен и там трябва да остане т.нар. защитена болница - на принципа на защитените училища.
- Как ще се спре разрастването на болниците в градовете, където вече са повече?
- Ако ние не го спрем, аз съм убеден, че ще ни го наложат отвън. Не може в Холандия със същото население да има 10 пъти по-малко болници. Не може в София да има 60, а в някои населени места нито една.
- Наличието на толкова болници не изкривява ли конкуренцията, не пречи ли на пациентите?
- Пациентите обичат хубавите битови условия и водени от тази мисъл, отиват в частната болница, но когато нещата се усложнят, идват в големите държавни. Точно затова те имат най-сериозни дългове. Ние имаме случаи, при които пациенти лежат по 300 дни или по 180, някои прекарват по 4 месеца в реанимация.
- В битката за пациенти не се ли стига до правене на изследвания без нужда?
- В "Александровска" с началника на Клиниката по кардиология сме решили, че няма да работим така. Принципите на търговията изискват коронарографии за всички пациенти, но като лекар аз никога няма да го позволя. След като болницата е търговско дружество, директорът е длъжен да трупа дивиденти от всичко, но като лекар трябва да извършва качествена медицинска дейност.
- Кои са другите големи проблеми, които ви пречат?
- Финансирането на клиничните пътеки - има свръх и недофинансирани. Както и липсата на ефективен контрол. Ако следваме пътя на пациента и в електронното му здравно досие нанасяме неговите изследвания и процедури, ще може да следим движението му в реално време. Тогава веднага ще се разбере, ако в Стара Загора са му пуснали изследвания днес, а той пристига тук и веднага му повтарят изследванията, защото не вярват на предишните.
- Този скептицизъм не е ли оправдан?
- Ако е оправдан, значи някой е дал разрешение на лаборатория, на която никой не вярва. За съжаление това е парадокс, но е факт. Има и дейности от болниците, които могат да минат в доболничната помощ - например гастроскопията. Сега трябва да търсим пътеки, по които да приемем пациента, за да не си плати. Освен това логиката на търговското дружество те задължава да не мислиш като лекар, а как да спечелиш пари. На голяма част от колегите тази комерсиалност не им харесва.
- Как може да спре тази комерсиализация?
- Представете си, че на пациента се дава лист с всички процедури, които са направени, и той трябва да сложи отметка на всеки ред дали наистина е така и да се подпише. Дали ще сложи отметка на неща, които не са направени? За съжаление все още много болници нямат информационни системи, да не говорим, че няма и централизирана. В същото време има изследвания, които, ако не направиш, не можеш да отчетеш клиничната пътека, а пациентът няма нужда от тях.
- Не са ли точно лекарите тези, които саботират всяка промяна и опит за вкарване на ред?
- Лекарите обичат реда, защото всеки, който работи при правила, ще получава повече пари. Ако има ефективен контрол, ще се докаже, че у нас има болници, които нямат лекари за нивата си на компетентност. Те не трябва да сключват договор с НЗОК.
- Частните болници не откраднаха ли най-добрите специалисти на държавните?
- Това са принципите на конкуренцията. Ние нямаме недостиг на специалисти, дори някои от нашите са в неплатен отпуск и работят в частните. Но това ще се промени, аз съм провел разговори с тези хора, създаваме им условия като в частните болници, за да останат при нас. Не смятам, че специалистите, които работят в държавните болници, го правят само заради пари. Преди година от "Александровска" напуснаха доста сестри и отидоха в частните клиники, където имат по-високи заплати, но сега се върнаха. Това означава, че са тук и заради отношенията помежду си - една клиника е като едно голямо семейство. Освен това имаме специална политика към специализантите. В момента сключваме споразумения с Израел, за да им осигуряваме безплатни специализации по 3 месеца в различни държави. Срещу това ще работят тук. Сега ще изпратим няколко души в Белгия, а те ще сключат договори с болницата. Основната идея е да подмладим персонала.
- Какво да очакваме от здравеопазването през следващата година при този бюджет?
- Това, което го има и тази година - достъп 24 ч до медицинска помощ и нито един върнат пациент, поне в нашата болница. Тази година през "Александровска" ще минат над 35 000 души. Ако ни бяха дадени и тези 20%, щяхме да завършим без просрочени задължения. Продължаваме инициативата "Направи добро". Досега сме прегледали очите на 3150 деца, от тях 650 бяха бежанци, а 2500 са от Северозападна България. Освен това планираме още една благотворителна кампания - "По-големият брат", но засега няма да издам повече за нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
