Ако няма контрол за вътреболничните инфекции, това не е болница, а хотел
Еболата продължава да тропа на вратата на Европа. Докъде стигна епидемията, откриха ли се лекарства, имаме ли готовност да се справим с нея, попитахме проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПЗ.
- Проф. Кантарджиев, докъде стигна епидемията от ебола?
- Световната здравна организация пoлага усилия за нейното ограничаване, но държави с малки финансови ресурси трудно могат да разчитат на адекватни мерки. Престъпниците, които ограбиха болницата със заразените с ебола, доведоха нещата дотам, че няколко десетки от пациентите там са се разбягали. Това може да доведе до нов взрив и разпространение на болестта. За съжаление природата често поставя здравните системи пред изпитания. За първи път има толкова загинали на територията на 4 държави. Досега възникваха епидемични взривове само на едно място и се самоограничаваха. Когато заболеят много лекари и сестри, това означава, че мерките за предпазването им не са достатъчни. Тогава се явява опасността болниците да останат без персонал и да няма кой да се грижи за пациентите. Когато смъртността е голяма, паниката в обществото също е голяма. Положението беше такова и с тежкия респираторен синдром - един мутирал корона вирус, тогава епидемията започна от Китай и само за седмици стигна до Канада. В момента изводите са, че трябва да се подобрява обучението на лекарите и да се вземат мерки, за да не се разпространява епидемията сред медицинския персонал. В САЩ подготвиха кратка анкета сред болниците си - колко е голяма заплахата за тяхната клиника и как преценяват готовността си за реакция. Резултатите не са обнадеждаващи дори там.
- Каква е готовността за реакция у нас?
- Въпреки че вероятността у нас да дойде човек с ебола е много малка, трябва да сме готови. Трябва да сме готови и за близкоизточния корона вирус, за белодробна чума, за много неща. В момента се проверяват инфекциозните отделения в болниците, изготвят се и инструкции.
- Какви мерки трябва да се предприемат, за да се повиши готовността ни за реакция при епидемии?
- Трябва да се повиши обучението на лекарите, има около 60 инфекциозни заболявания, завършващият лекар трябва да е в състояние да ги диагностицира и да ги докладва.
- В момента има ли създадена организация срещу еболата?
- Да, на летищата работят термокамери, а здравни инспектори посрещат пътниците, които са от съмнителни дестинации. Лошото е, че 90-те години беше ликвидирана системата на транспортното ХЕИ. Хората в нея можеха да преценяват внасят ли се инфекции, каква карантина да се осигури на пътуващите с кораби, самолети, автобуси, влакове. Част от функциите му се предадоха на сегашните РЗИ-та, но системата се приватизира частично, а част от функциите се иззеха от други структури, а те не ги изпълняват точно.
- На всички гранични пунктове ли има здравни инспектори, които проверяват пътниците?
- Да, но вносът на ебола може да стане само чрез самолет. Ние директни полети до тези държави нямаме, а на полетите оттам до други европейски градове се прави първичен контрол още там при кацането и излитането. След това и у нас се прави контрол от здравните инспектори. Хората, които е възможно да са били в контакт с болни, се предупреждават при появата на симптоми да се обърнат към здравните власти. Така в Сърбия се оказа, че 14 души уж са болни. Това не е вярно, те само са пътували в съмнителни дестинации и им е било казано да се обърнат към здравните власти. Но не знам дали на хората, които пътуват в Гърция, тук им казват, ако вдигнат температура, да се изследват за малария. Всяка държава има политика по инфекциозните заболявания, защото с най-малко дадени средства има най-голям ефект. Става дума за ваксинацията, контрола на водите, храната и предпазването на кръвосмучещи, вектори и т.н. Но когато казваме, че инфекциозните болести ги няма - бъркаме, в България и Румъния те са повече в сравнение с всички останали държави в ЕС. Не трябва да мислим само за търгове и пътеки, еболата е малко изпитание, но при по-сериозно ще разберем колко сме подготвени, дали имаме инфекциозна болница. Ако се наложи да изолираме 200 души от цял самолет, можем ли някъде да го направим или се сещаме за това само когато има инфекция по света. Преди години пратих човек да се обучава в САЩ за ебола, благодарение на това имаме генетичен тест за диагностика на това заболяване, но това не става от днес за утре.
- За колко инфекциозни заболявания България няма готовност да се справи?
- Допреди 20 години България имаше много добра готовност да се справя с всякакви инфекции и биологични оръжия. Всичко, което се правеше по света, се правеше и тук. Но сега готовността ни намалява, защото трудно се задържат хора да работят в областта, от която държавата абдикира. Има заплаха от ебола, а намаляват бюджета на Националния център за заразни и паразитни заболявания.
- С колко е орязан бюджетът ви?
- На 17 април намалиха фонд работна заплата с 4.5%. Това значи, че до края на годината трябва да намалим с 10% заплатите, как хората да правят научна работа, да се обучават по чужбина, да поддържат уникални за страната лаборатории. Все още успяваме, само трима напуснаха от началото на годината, но не знам докога.
- Докъде стигнаха експерименталните лекарства за ебола?
- Те са няколко групи. Едното е терапевтична ваксина за лекуване, другото са антитела, които не позволяват да се получи коагулацията на кръвта, а третото е моноклуналното тяло, което се използва за лечение. Двамата лекари, които бяха евакуирани в САЩ, взеха лекарства и вече се подобряват. В Африка също се лекуват заболели медици, но още нямат подобрение. За съжаление испанският свещеник почина, явно лекарствата не действат на 100%.
- Защо не може от преживелите болестта да се вземат антитела и да се инжектират на болните?
- За всяка непозната вирусна инфекция това е сигурното лечение, но не винаги е възможно. Понякога може да не се развият адекватни антитела, които да стават за лечение. Затова има тест за диагностика не само на еболата, но и такъв, който доказва има ли синтезирани антитела. Той може да докаже дали те стават за лечението на друг човек. Заболяването е тежко и трудно може да се разбере кога ще помогнеш и кога ще навредиш.
- Какви са прогнозите ви за развитието на еболата оттук нататък?
- Мисля, че тя ще се ограничи, а до година ще имаме най-прекрасните лекарства срещу тази болест. Когато се появи нов микроорганизъм, той се разнищва основно и всичко за него се разбира.
- Защо тогава буксува създаването на ваксина за СПИН?
- Откриха се доста лекарства, които дават възможност пациентите да живеят толкова дълго, колкото и ако не са болни. Този успех намали търговския интерес за търсене на ваксина, защото лекарствата са доста скъпи.
- Защо у нас не се разработват лекарства и ваксини?
- У нас има много ненаучна дейност, в нашите планини се "откриват" лекарства за какви ли не вируси, но те не са. За да станат, трябва да се приложат на човек. А за да се приложи смрадлика или прополис на човек, трябва да се направят изпитвания, които струват милиони до милиарди и ние не можем да си го позволим. Затова трябва да ограничим и първичното търсене дали хрянът действа, всички знаем, че действа.
- Какво се случва с вътреболничните инфекции у нас?
- Положението е тежко, защото пътечковата медицина води до там, че хоспитализациите са много кратки. Вярно, че от друга страна стават много пъти, което също не е нормално, но са кратки. А вътреболничните инфекции се проявяват след изписване. Всяка пневмония след 15-ия ден може да е вътреболнична, а тя се причинява от високорезистентни щамове. Всяка една урологична инфекция до 30-ия ден след болница може да е вътреболнична, тя също се причинява от микроби, които са много резистентни и трудно би се излекувала с антибиотици от аптеката.
- Защо се получава така?
- Защото тези неща не се отчитат, прието е, че една рана трябва да гнои. Ще я лекуваме с вода и сапун, ако мине, мине. Мъжете, които излизат от урологично отделение, почти винаги са с уроинфекции.
- Защо тогава отчитаме официално много ниски нива на вътреболничните инфекции?
- Защото е сбъркана философията. Ако борбата с вътреболничните инфекции минава през санкции на средния персонал, те ще бъдат крити. Вътреболнична инфекция е всяко зачервяване на мястото, където влиза катетърът. Колкото е по-развита медицината, толкова повече ще са и вътреболничните инфекции. Те трябва да се анализират и поправят. За да се справим с тях, трябва да има обучение на персонала. В Турция всеки пациент с такава инфекция е изолиран в друга стая, а лекарят си облича специална престилка, слага си ръкавици, когато влиза при него, и след това ги оставя. Ако научим на това нашите лекари, ще е голяма крачка, но няма как да стане, докато има глоби. Само така ще се разбере, че те не трябва да се крият. Преди две години излезе наредба на МЗ, която задължаваше всяка болница да е с микробиолог, но тази пролет я отмениха с цел либерализация. Ако една болница няма силна образна диагностика, добра готовност за контрол на вътреболничните инфекции и заразните заболявания, това не е болница, а хотел. Просто безконтролното увеличаване на болници е безобразие и трябва да спре.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
