Лечението на захарния диабет трябва да бъде комплексно

Най-об­що, при­цел­но ни­во на гли­ки­ра­ния хе­мог­ло­бин т.е сред­но­то ни­во на кръв­на­та за­хар през пос­лед­ни­те 3 ме­се­ца, тряб­ва да е < 7.0%

Но­ви­те те­ра­пев­тич­ни сред­ства поз­во­ля­ват пос­ти­га­не на до­бър кон­трол на за­хар­ния ди­а­бет при из­клю­чи­тел­но ни­сък риск от хи­пог­ли­ке­мия

Проф. д-р Цве­та­ли­на Тан­ко­ва, дмн е Ръ­ко­во­ди­тел на Кли­ни­ка­та по ди­а­бе­то­ло­гия към Уни­вер­си­тет­ска­та бол­ни­ца по ен­док­ри­но­ло­гия, Ме­ди­цин­ски уни­вер­си­тет, Со­фия. Има спе­ци­ал­нос­ти по вът­реш­ни бо­лес­ти и ен­док­ри­но­ло­гия и бо­лес­ти на об­мя­на­та. Спе­ци­а­ли­зи­ра­ла е във во­де­щи ев­ро­пей­ски кли­ни­ки в Швей­ца­рия, Ве­ли­коб­ри­та­ния, Да­ния. Има 170 пуб­ли­ка­ции в на­уч­ни спи­са­ния и над 310 учас­тия в на­уч­ни фо­ру­ми. На­уч­ни­те й тру­до­ве са ци­ти­ра­ни над 2750 пъ­ти в чуж­дес­тран­ни из­да­ния. През 2013 г. из­да­ва учеб­ник "За­ха­рен ди­а­бет". Сек­ре­тар е на Бъл­гар­ско дру­жес­тво по ен­док­ри­но­ло­гия.

Проф. Тан­ко­ва, от 5 до 9 юни в гр. Бос­тън, САЩ се про­ве­де юби­ле­ен 75-ти кон­грес на Аме­ри­кан­ска­та ди­а­бет­на асо­ци­а­ция. Ка­къв бе­ше ак­цен­тът и но­вос­ти­те в об­лас­тта на за­хар­ния ди­а­бет, ко­и­то бя­ха пред­ста­ве­ни?

Ос­но­вен ак­цент в прог­ра­ма­та на го­диш­на­та сре­ща на Аме­ри­кан­ска­та ди­а­бет­на асо­ци­а­ция бя­ха ре­зул­та­ти­те от две го­ле­ми кли­нич­ни про­уч­ва­ния при за­ха­рен ди­а­бет тип 2, ко­и­то бя­ха съ­об­ще­ни пред ау­ди­то­рия от над 6 000 учас­тни­ци. Про­уч­ва­не­то TECOS, в ко­е­то и Бъл­га­рия има при­нос, де­мон­стри­ра сър­деч­но-съ­до­ва­та бе­зо­пас­ност на един от DPP-4 ин­хи­би­то­ри­те (си­таг­лип­тин) при 14 671 па­ци­ен­ти с пред­шес­тва­що сър­деч­но-съ­до­во за­бо­ля­ва­не, наб­лю­да­ва­ни сред­но 3 го­ди­ни, при лип­са на риск от раз­ви­тие на сър­деч­на-не­дос­та­тъч­ност и пан­кре­а­тит. Про­уч­ва­не­то ELIXA по­ка­за сър­деч­но-съ­до­ва­та бе­зо­пас­ност на един от GLP-1 ре­цеп­тор­ни­те аго­нис­ти (лик­си­зе­на­тид) при 6 068 па­ци­ен­ти с ос­тър ко­ро­на­рен син­дром, прос­ле­де­ни за пе­ри­од от 2.1 го­ди­ни. Пред­ста­ве­ни бя­ха съ­що дан­ни за ефек­тив­ност и бе­зо­пас­ност на ре­ди­ца но­ви ан­ти­ди­а­бет­ни ме­ди­ка­мен­ти - GLP-1 ре­цеп­тор­ни аго­нис­ти със сед­мич­но при­ло­же­ние (ду­лаг­лу­тид, се­маг­лу­тид, ал­биг­лу­тид), ка­то във фа­за на кли­нич­но про­уч­ва­не е и орал­на фор­ма на се­маг­лу­тид; DPP-4 ин­хи­би­тор със сед­мич­но при­ло­же­ние (ома­риг­лип­тин); ком­би­ни­ра­ни SGLT1 и SGLT2 ин­хи­би­то­ри; ком­би­ни­ра­ни пре­па­ра­ти на SGLT2 ин­хи­би­тор и DPP-4 ин­хи­би­тор; ком­би­ни­ра­ни пре­па­ра­ти на GLP-1 ре­цеп­то­рен аго­нист и дъл­го­дейс­тващ ин­су­ли­нов ана­лог. Съ­об­ще­ни бя­ха ре­зул­та­ти от при­ло­же­ние на SGLT2 ин­хи­би­то­ри и GLP-1 ре­цеп­тор­ни аго­нис­ти при за­ха­рен ди­а­бет тип 1. Пред­ста­ве­ни бя­ха но­ви ин­су­ли­но­ви пре­па­ра­ти - кон­цен­три­ра­ни бър­зо­дейс­тващ и дъл­го­дейс­тващ ин­су­ли­нов ана­лог, ул­тра­бър­зо­дейс­тващ и ул­тра­дъл­го­дейс­тващ ана­лог, ин­су­лин с хе­па­топ­ре­фе­рен­ци­а­лен ме­ха­ни­зъм на дейс­твие, ин­ха­ла­то­рен ин­су­лин, ора­лен ин­су­лин. В на­чал­на фа­за на раз­ви­тие са и дру­ги ме­ди­ка­мен­ти - се­лек­ти­вен глю­ка­гон-ре­цеп­то­рен ан­та­го­нист, чер­нод­роб­но се­лек­ти­вен глю­ко­ки­на­зен ак­ти­ва­тор, дво­ен GLP-1/глю­ка­го­нов аго­нист. Го­ля­мо вни­ма­ние се обър­на на из­кус­тве­ния пан­кре­ас, на т.нар. зат­во­ре­ни сис­те­ми, ко­и­то поз­во­ля­ват мо­ни­то­ри­ра­не на ни­во­то на глю­ко­за­та и съ­от­вет­но ав­то­ма­тич­но дос­та­вя­не на ин­су­лин, с ко­е­то се ими­ти­ра мак­си­мал­но фи­зи­о­ло­ги­я­та на пан­кре­а­са; те се раз­ра­бот­ват от ня­кол­ко ко­лек­ти­ва в све­та и са ве­че дос­та бли­зо до кли­нич­на­та прак­ти­ка.

Как­во от пред­ста­ве­но­то на кон­гре­са е от зна­че­ние за ле­че­ни­е­то на за­хар­ния ди­а­бет в Бъл­га­рия?

Ус­та­но­ве­на­та сър­деч­но-съ­до­ва бе­зо­пас­ност на ме­ди­ка­мен­ти от гру­па­та на ин­кре­тин-ба­зи­ра­на­та те­ра­пия, при лип­са на риск от сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност и раз­ви­тие на пан­кре­а­тит, ни да­ва си­гур­ност при наз­на­ча­ва­не на те­зи пре­па­ра­ти на на­ши­те па­ци­ен­ти, тъй ка­то те са дос­тъп­ни в кли­нич­на­та прак­ти­ка у нас. Очак­ва­ме през след­ва­щи­те ме­се­ци по­я­ва­та на бъл­гар­ския па­зар и на ня­кои от но­ви­те ме­ди­ка­мен­ти за ле­че­ние на за­ха­рен ди­а­бет - нап­ри­мер кон­цен­три­ран бър­зо­дейс­тващ и дъл­го­дейс­тващ ин­су­ли­нов ана­лог, нов SGLT2 ин­хи­би­тор.

Мно­го па­ци­ен­ти не зна­ят, че имат за­ха­рен ди­а­бет. Как би мог­ла да се уве­ли­чи ос­ве­до­ме­нос­тта за за­бо­ля­ва­не­то, за да мо­гат хо­ра­та да раз­поз­на­ват най-ран­ни­те сим­пто­ми?

За съ­жа­ле­ние поч­ти по­ло­ви­на­та от хо­ра­та, ко­и­то са с ди­а­бет, не зна­ят за то­ва. За­хар­ни­ят ди­а­бет е ко­вар­но за­бо­ля­ва­не, тъй ка­то в бол­шин­ство­то от слу­ча­итe с ни­що не под­сказ­ва за съ­щес­тву­ва­не­то си. А хо­ра­та оби­чай­но тър­сят ме­ди­цин­ска по­мощ по по­вод на ня­как­во оп­лак­ва­не. И та­ка, ни­що не­по­до­зи­ращ, чо­век мо­же да жи­вее с то­ва за­бо­ля­ва­не в про­дъл­же­ние на го­ди­ни и за­хар­ни­ят ди­а­бет да се ус­та­но­ви за пър­ви път по по­вод на ня­кое ве­че раз­ви­ло се ус­лож­не­ние - проб­ле­ми със зре­ни­е­то, яз­ва на стъ­па­ло­то, ин­фар­кт, ин­султ. Из­клю­чи­тел­но важ­но е за­хар­ни­ят ди­а­бет да се от­крие нав­ре­ме. Не­об­хо­ди­мо е хо­ра­та да са ин­фор­ми­ра­ни от­нос­но рис­ко­ви­те фак­то­ри за ди­а­бет, как­то и от­нос­но приз­на­ци­те на за­бо­ля­ва­не­то, за да мо­гат сво­ев­ре­мен­но да взе­мат мер­ки за от­кри­ва­не­то му.

Кои са рис­ко­ви­те гру­пи, зас­тра­ше­ни от раз­ви­тие на за­ха­рен ди­а­бет?

С по­ви­шен риск от раз­ви­тие на за­ха­рен ди­а­бет са хо­ра­та с над­нор­ме­но те­лес­но тег­ло или зат­лъс­тя­ва­не; с пър­вос­те­пе­нен род­стве­ник/род­стве­ни­ци, стра­да­щи от ди­а­бет; с ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не; със сър­деч­но-съ­до­во за­бо­ля­ва­не; с по­ви­ше­ни ни­ва на маз­ни­ни­те (хо­лес­те­рол и триг­ли­це­ри­ди) в кръв­та; с ус­та­но­вя­ва­на по-ра­но по­ви­ше­на кръв­на за­хар или на­ли­чие на на­ру­ше­на гли­ке­мия на глад­но или на­ру­шен глю­ко­зен то­ле­ранс (ко­и­то се оз­на­ча­ват ка­то пре­ди­а­бет­ни със­то­я­ния); със син­дром на по­ли­кис­тоз­ни яйч­ни­ци; же­ни, ко­и­то са ро­ди­ли де­те с тег­ло над 4 кг. или са има­ли по­ви­ше­на кръв­на за­хар по вре­ме на бре­мен­ност. Те­зи хо­ра тряб­ва пе­ри­о­дич­но да про­веж­дат из­след­ва­ния, въп­ре­ки че ня­мат ни­как­ви оп­лак­ва­ния. На­ши из­след­ва­ния в Кли­ни­ка­та по ди­а­бе­то­ло­гия през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни при над 4 200 ли­ца с на­ли­чие на по­не един рис­ков фак­тор за ди­а­бет по­ка­за­ха, че над 45% от тях имат ня­как­во от­кло­не­ние в кръв­на­та си за­хар - пре­ди­а­бет или ди­а­бет, а 19% - имат за­ха­рен ди­а­бет. То­ва е из­клю­чи­тел­но ви­со­ка чес­то­та и на­ла­га мно­го се­ри­оз­но от­но­ше­ние към проб­ле­ма. Спо­ред про­уч­ва­не на Gallup, са­мо по­ло­ви­на­та от но­во­ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни­те па­ци­ен­ти с ди­а­бет зна­ят, че пре­ди то­ва са би­ли с по­ви­шен риск за ди­а­бет и че имат рис­ко­ви фак­то­ри за за­бо­ля­ва­не­то. С въп­рос­ник FINDRISC, кой­то е със­та­вен от 8 въп­ро­са и е ва­ли­ди­ран за Бъл­га­рия, все­ки би мо­гъл да оп­ре­де­ли рис­ка си от за­ха­рен ди­а­бет и при общ сбор над 12 да се обър­не към спе­ци­а­лист за про­веж­да­не на съ­от­вет­ни из­след­ва­ния.

Кои са кри­те­ри­и­те, по ко­и­то се пос­та­вя ди­аг­но­за­та за­ха­рен ди­а­бет?

Ди­аг­но­за за­харeн ди­а­бет се пос­та­вя чрез про­веж­да­не на ла­бо­ра­тор­ни из­след­ва­ния по че­ти­ри на­чи­на: плаз­ме­на глю­ко­за сут­рин на глад­но ( >7.0 mmol/l; плаз­ме­на глю­ко­за на 2-я час в хо­да на ора­лен глю­ко­зо-то­ле­ран­сен тест със 75 g глю­ко­за (из­вес­тен ка­то об­ре­ме­ня­ва­не с глю­ко­за) >11.1 mmol/l; на­ли­чие на кли­нич­ни приз­на­ци, ха­рак­тер­ни за ди­а­бет (жаж­да, чес­то ури­ни­ра­не, не­о­бяс­ни­ма за­гу­ба на тег­ло) и слу­чай­на (по вся­ко вре­ме на де­но­но­щи­е­то) плаз­ме­на глю­ко­за >11.1 mmol/l; гли­ки­ран хе­мог­ло­бин HbA1c > 6.5%. При пос­та­вя­не на ди­аг­но­за за­ха­рен ди­а­бет с един от по­со­че­ни­те ме­то­ди е не­об­хо­ди­мо ре­зул­та­тът от из­след­ва­не­то да се пов­то­ри, ос­вен в слу­ча­и­те, ко­га­то ди­аг­но­за­та е яс­на на ба­за­та на на­ли­чие на кла­си­чес­ки приз­на­ци на по­ви­ше­на кръв­на за­хар. Въз­мож­но е пов­то­ре­ние на съ­що­то из­след­ва­не за пот­вър­жде­ние, или про­веж­да­не на дру­го от по­со­че­ни­те из­след­ва­ния.

Ко­га каз­ва­ме, че за­хар­ни­ят ди­а­бет е на­ис­ти­на доб­ре кон­тро­ли­ран?

Из­клю­чи­тел­но важ­но за за­хар­ния ди­а­бет е той да бъ­де доб­ре кон­тро­ли­ран - то­ва оз­на­ча­ва да се пос­тиг­нат ин­ди­ви­ду­ал­ни­те це­ли на ле­че­ни­е­то при все­ки па­ци­ент. По от­но­ше­ние на кръв­на­та за­хар то­ва оз­на­ча­ва под­дър­жа­не на при­цел­но ни­во на HbA1c (по­ка­за­тел, кой­то от­ра­зя­ва сред­но­то ни­во на кръв­на­та за­хар през пос­лед­ни­те 3 ме­се­ца) - най-об­що тряб­ва да е < 7.0%, но в за­ви­си­мост от въз­рас­тта, съ­път­ства­щи­те за­бо­ля­ва­ния и ус­лож­не­ния, очак­ва­на­та про­дъл­жи­тел­ност на жи­вот, ни­во­то мо­же да бъ­де по-нис­ко или по-ви­со­ко. Тряб­ва, оба­че, да се из­ле­зе от глю­ко­цен­трич­ния под­ход - с на­соч­ва­не на вни­ма­ни­е­то един­стве­но вър­ху стой­нос­ти­те на кръв­на­та за­хар при ле­че­ни­е­то на ди­а­бе­та. За­дъл­жи­тел­но е при­ла­га­не на ком­плек­сен под­ход, кой­то тряб­ва да включ­ва и кон­трол на те­лес­но­то тег­ло, на кръв­но­то на­ля­га­не, на от­кло­не­ни­я­та в ни­ва­та на хо­лес­те­ро­ла и триг­ли­це­ри­ди­те, на прот­ром­бо­тич­но­то със­то­я­ние, ха­рак­тер­но за ди­а­бе­та, как­то и да се пре­ус­та­но­ви тю­тю­но­пу­ше­не­то. Има дос­та­тъч­но до­ка­за­тел­ства, че са­мо та­ка мо­же се­ри­оз­но да се на­ма­ли рис­кът от раз­ви­тие на ин­ва­ли­ди­зи­ра­щи­те ус­лож­не­ния на за­хар­ния ди­а­бет.

Със съв­ре­мен­ни­те те­ра­пев­тич­ни сред­ства е въз­мож­но да се пос­тиг­не кон­трол на за­хар­ния ди­а­бет, но в ре­ал­ния жи­вот то­ва е факт при по-мал­ко от по­ло­ви­на­та от хо­ра­та с то­ва за­бо­ля­ва­не, въп­ре­ки про­веж­да­но­то ле­че­ние. Оказ­ва се, че са­мо с най-доб­ри­те ме­ди­ка­мен­ти не мо­же да се пос­тиг­не до­бър кон­трол. Не­об­хо­ди­мо е па­ци­ен­ти­те да бъ­дат доб­ре обу­че­ни за спра­вя­не със за­бо­ля­ва­не­то в ежед­не­ви­е­то.

Кои са ос­нов­ни­те ба­ри­е­ри, ко­и­то пре­чат на хо­ра­та да ле­ку­ват ус­пеш­но за­бо­ля­ва­не­то?

Ус­пеш­но­то ле­че­ние на за­хар­ния ди­а­бет за­ви­си от мно­го фак­то­ри, свър­за­ни как­то с па­ци­ен­та, та­ка и със за­бо­ля­ва­не­то и при­ла­га­ни­те ме­ди­ка­мен­ти. Из­клю­чи­тел­но важ­но е при­дър­жа­не­то на па­ци­ен­та към наз­на­че­на­та те­ра­пия. В ре­ди­ца слу­чаи па­ци­ен­ти­те се стра­ху­ват и не са склон­ни да си ин­жек­ти­рат ин­су­лин или дру­ги ме­ди­ка­мен­ти и с то­ва ог­ра­ни­ча­ват те­ра­пев­тич­ни­те въз­мож­нос­ти. А по от­но­ше­ние на рис­ко­ве, свър­за­ни със са­ми­те ме­ди­ка­мен­ти, то­ва са най-ве­че рис­кът от спа­да­не на кръв­на­та за­хар (хи­пог­ли­ке­мия) или от уве­ли­че­ние на те­лес­но­то тег­ло, осо­бе­но ко­га­то па­ци­ен­тът е с над­нор­ме­но тег­ло или зат­лъс­тя­ва­не.

Мо­гат ли но­ви­те те­ра­пии да по­мог­нат за пре­о­до­ля­ва­не­то на те­зи ба­ри­е­ри?

Но­ви­те те­ра­пев­тич­ни сред­ства - ин­кре­тин-ба­зи­ра­на те­ра­пия (GLP-1 ре­цеп­тор­ни аго­нис­ти, DPP-4 ин­хи­би­то­ри), ин­хи­би­то­ри на нат­ри­е­во-глю­коз­ния кот­ран­спор­тер 2 (SGLT2 ин­хи­би­то­ри) поз­во­ля­ват пос­ти­га­не на до­бър кон­трол на за­хар­ния ди­а­бет при из­клю­чи­тел­но ни­сък риск от хи­пог­ли­ке­мия, срав­ним с то­зи на пла­це­бо. GLP-1 ре­цеп­тор­ни­те аго­нис­ти и SGLT2 ин­хи­би­то­ри­те поз­во­ля­ват съ­що ре­ду­ци­ра­не на те­лес­но­то тег­ло, ко­е­то е же­лан ефект при бол­шин­ство­то от па­ци­ен­ти­те със за­ха­рен ди­а­бет тип 2. Доб­ра­та но­ви­на е, че те­зи ме­ди­ка­мен­ти са дос­тъп­ни в Бъл­га­рия и, ко­га­то от­го­ва­рят на съ­от­вет­ни кри­те­рии, па­ци­ен­ти­те мо­гат да ги по­лу­чат без­плат­но.

Та­зи го­ди­на в края на март Бъл­га­рия бе­ше до­ма­кин на 3-ти след­дип­ло­мен курс на Ев­ро­пейс­ка­та асо­ци­а­ция за изу­ча­ва­не на ди­а­бе­та. Как­ви са впе­чат­ле­ни­я­та Ви от съ­би­ти­е­то и ко­га мо­жем да очак­ва­ме про­веж­да­не­то на по­до­бен фо­рум от­но­во в стра­на­та ни?

От 26 до 28 март 2015г. в Со­фия се про­ве­де курс за след­дип­лом­но обу­че­ние на Ев­ро­пейс­ка­та асо­ци­а­ция за изу­ча­ва­не на ди­а­бе­та (EASD). Ка­то Пред­се­да­тел на Ло­кал­ния ор­га­ни­за­ци­о­нен ко­ми­тет бих ис­ка­ла да из­ра­зя удов­лет­во­ре­ни­е­то си от ус­пеш­но про­ве­де­ния курс, кой­то бе­ше оце­нен от ръ­ко­вод­ство­то на EASD ка­то ета­лон, по кой­то ще се про­веж­дат бъ­де­щи кур­со­ве на ор­га­ни­за­ци­я­та. В кур­са учас­тва­ха 215 ко­ле­ги от 20 стра­ни, ка­то по вре­ме на лек­ци­и­те и прак­ти­чес­ки­те за­ни­ма­ния с па­ци­ен­ти се съз­да­де ис­тин­ски ин­те­рак­тив­на ат­мос­фе­ра, с ин­те­рес­ни дис­ку­сии и кон­крет­ни пос­ла­ния за кли­нич­на­та прак­ти­ка. Учас­тни­ци­те има­ха въз­мож­ност да се за­поз­на­ят с пос­лед­ни­те пос­ти­же­ния на ди­а­бе­то­ло­ги­я­та от во­де­щи меж­ду­на­род­ни ек­спер­ти от 11 стра­ни, сред ко­и­то пре­зи­ден­тът на EASD - Проф. Бол­тън. Раз­би­ра се, има­ше лек­то­ри и от Бъл­га­рия, ко­и­то дос­той­но пред­ста­ви­ха стра­на­та ни. Са­мо пре­ди ня­кол­ко дни уточ­них с ръ­ко­вод­ство­то на EASD про­веж­да­не на след­ващ след­дип­ло­мен курс през м.март 2017г.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com