София. Проект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията е внесен в парламента от група депутати. Поправките вече предизвикаха недоволството на големите търговски вериги. За коментар по новите текстове и за работата на антимонополния регулатор потърсихме председателя на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов.
- Г-н Николов, преди дни в парламента бе внесен проект за поправки в Закона за защита на конкуренцията. Част от промените засягат отношенията между големите търговци и доставчиците, а споровете се породиха заради обвинения в господстващо положение на веригите и налагане на неизгодни условия. Има ли нужда от законова промяна и налице ли е значителна пазарна сила?
- Има случаи компании, които без да притежават господстващо положение, са в такава позиция спрямо другите икономически оператори, че могат да изкривят процеса на конкуренция на съответния пазар. При липса на господстващо положение обаче, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не е упълномощена да квалифицира едно такова поведение, попадащо под санкцията на чл. 21 (забрана на злоупотреба с монополно положение) и следващите няколко от Закона за защита на конкуренцията. Подобни практики често се прилагат успешно от компании, чиито контрагенти са в състояние на т. нар. икономическа зависимост от тях и следователно не са обективно в състояние да им се противопоставят ефективно. Когато едно предприятие достигне до такова пазарно положение, тогава сме изправени пред наличие на значителна пазарна сила именно поради това, че това предприятие се оказва значително по-малко податливо на конкурентен натиск и му позволява с едно такова едностранно поведение спрямо свои търговски партньори и доставчици да навреди на ефективната конкуренция. Понятието значителна пазарна сила е по-разработено и прилагано при регулираните пазари и не е толкова специфично за политиките в областта на конкуренцията. Увреждайки конкуренцията на пазара, на практика се увреждат интересите на всички нас, потребителите, на този пазар. Една такава икономическа зависимост на някой участник на този пазар е индикатор за пазарна сила, която в определени случаи може да се окаже значителна, какъвто е текстът на закона, който се предлага, без обаче да покрива стандарта за господстващо положение, което пък на нас да ни даде възможност да наказваме съответното предприятие. Затова тази промяна, която в момента се прави чрез въвеждането в ЗЗК на концепцията за значителна пазарна сила, ще позволи на нашата комисия да анализира и да санкционира евентуално едностранни практики на предприятия, които, макар да не притежават господстващо положение на съответния пазар (немалко такива случаи има), са в състояние да ограничат конкуренцията на този пазар, тъй като техните доставчици, както казах, са икономически зависими от тях. В закона се предвижда да се създаде методика, която да индивидуализира критериите, по силата на които ще се приема дали е налице икономическа зависимост на купувачите и на доставчиците към съответните търговци. Тази методика според закона трябва да бъде изготвена от КЗК и ще бъде предложена на обществено обсъждане, ще се използват най-добрите европейски практики, за да се създаде един действително работещ механизъм.
- Имаше ли нужда от поправки в закона, за да се оправят нещата?
- Текстът, който се предлага за промяна в чл. 21 от ЗЗК, ще даде възможност да се преследват компании, които злоупотребяват със значителна пазарна сила не само в отношенията "вериги-доставчици", а общо във всички сфери на икономиката. Очевидно, ако в договорните си отношения която и да било верига злоупотребява със значителната си пазарна сила и това се установи категорично, без да се интересуваме дали е налице господстващо положение, ние най-вероятно бихме санкционирали такова поведение. Но това е въпрос на конкретна преценка, във връзка с всеки договор, който съответната верига е сключила.
- Много сигнали ли има в КЗК за уреждане на взаимоотношения?
- Преди Нова година наказахме две от водещите търговски вериги - "БИЛЛА" - с около 500 хил. лв., и "Лидл" с около 400 хил. Причината беше нелоялни търговски практики. В случая нямаше антитръстови нарушения по смисъла на ЗЗК.
- За какво конкретно бяха наложени тези наказания?
- За заблуждаваща реклама, която е в състояние да увреди конкуренцията на пазара. "БИЛЛА" например рекламираше своята марка "Клевър" като гаранция за най-ниска цена и сигналът беше на съюз "Произведено в България". За "Лидл" пък се прие, че нарушава правилата на рекламата с анонса "Най-доброто от България, най-доброто от Европа".
- Представителите на търговските вериги твърдят, че готвените промени в ЗЗК ще доведат до свръхрегулации от страна на държавата. Има ли такава опасност?
- Промяната по чл. 21 няма да доведе до свръхрегулиране на пазара. Промяната в чл. 28 в областта на застъпничеството, където се изисква договорите и общите условия предварително да минават на съгласуване с КЗК, това очевидно е вид регулация, която по някакъв начин въвежда т. нар. предварителен контрол в дейността в случая на веригите в отношенията им с техните доставчици. Задължението на веригите е в съответния срок да предоставят на комисията своите типови договори и общи условия за одобрение. Веднага казвам, че институтът на застъпничеството урежда по-скоро произнасянето на КЗК по отношение на проекти на общи административни и нормативни актове за правилата на конкуренция, а не дали договорите между търговците съответстват на конкуренцията на конкретния пазар. Така че с тези поправки може би се цели да се предоставят правомощия на КЗК по осъществяване предварителен контрол, което е характерно повече за секторните регулатори - например Комисията за регулиране на съобщенията, ДКЕВР и т. н.
- При проверките, които правите, натъквали ли сте се на нарушения на антитръстовото законодателство?
- КЗК издаде преди известно време решение, с което установи, че няма нарушение на антитръстовото законодателство от страна на големите търговски вериги по чл. 21 поради липса на господстващо положение. Което означава, че не можем да ги санкционираме за злоупотреби с господстващо положение. Ако се приеме определението за наличие на значителна пазарна сила като основание за налагане на акт за нарушение, то тогава няма съмнение, че бихме могли да разглеждаме това им поведение като антитръстово нарушение. До момента имахме едно производство, но то беше по чл. 15 за споразумение между веригите на базата на вертикалните съотношения със своите доставчици. С оглед бързо възстановяване на конкуренцията на този пазар, ние приехме и одобрихме предложенията, които веригите дадоха за промяна в поведението си, то беше съгласувано с търговците и беше прието като мярка, която може да възстанови конкуренцията на този пазар и така приключи този случай.
- Потребителските организации също остро реагират на случаи за заблуждаваща реклама. Не е ли по-добре да обединявате усилията си?
- Има споразумение за сътрудничество между КЗК и Комисията за защита на потребителите (КЗП) и много често си препращаме сигнали, които са дошли в едната комисия, но всъщност са за другата. Поставяме си въпроса дали няма друг модел, който да обедини усилията ни за някаква бъдеща обща политика в областта на конкуренцията и потребителите. Защото няма съмнение, че в основата на конкуренцията се намира потребителят и неговата защита е в основата на конкурентното законодателство.
- Какво имате предвид под "друг модел"? Преди няколко дни от "Активни потребители" и КЗП поискаха създаването на нов надзорен орган, който да следи по-прецизно нарушенията...
- Това е добра идея... Трябва да се мисли в такава насока, за да се приеме най-работещият модел, който гарантира най-пълно правата на потребителите. Примери за обединяване на комисии, които имат близки дейности, има много. В Испания например, 4-5 комисии бяха обединени в един общ регулаторен орган, който включва техните КЗК, КРС, КЗП, ДКЕВР. Подобна е практиката в Италия, Полша, Холандия. Но това е въпрос, който трябва да се отправи към законодателя.
- Какви са резултатите от дейността на КЗК за 2013 г.?
- Съвсем скоро приехме отчета за м. г., която определяме като много успешна. Образувани са 1553 производства, глобите и имуществените санкции са 8,6 млн. лв. В областта на най-тежките нарушения на конкуренцията - картели и злоупотреби с господстващо положение, са образувани 33 производства и по този показател сме водещо ведомство в европейската мрежа по конкуренция, като постановихме 26 решения и наложихме санкции за 5,62 млн. лв. Секторите, в които КЗК се намесва най-активно, са електроенергетика, топлоенергетика, ВиК услуги, транспорт, търговия с автомобили и храни. Направени са три проверки на място с разрешение на съда, при които е иззета необходимата документация и техника, необходими за проверка за забранени споразумения.
Срещу нелоялната конкуренция са образувани 59 производства и са постановени 65 решения, а наложените санкции са за 3 млн. лв. В контрола върху сливанията и придобиванията на фирми КЗК се е произнесла по 33 такива случаи и са взети 35 решения. КЗК е много активен участник в европейската и в международната мрежи по конкуренция. Продължава успешно проектът, който имаме с Конференцията за търговия и развитие към ООН (УНКТАД) по отношение на създадения в България център по конкуренция, насочен към обучаване на страните от Балканския регион по правилата за конкуренция и подготовката им за тяхното евентуално европейско членство. През май се очаква форум, на който за пръв път България ще бъде посетена от генералния секретар на УНКТАД г-н Китуи.
- Какви резултати имате в борбата с нелоялната конкуренция от страна на ментетата в търговската мрежа на големи световни марки?
- Имаме богата практика в тази насока. КЗК е наказвала няколко производителя за имитации на продукти с марката на "Кока Кола", "Швепс тоник". Една от санкциите е 100 хил. лв. Санкционирани са и производителите на продукти, подобни на "Калгон", както и на "Аспирин протект" (за около 50 хил. лв.).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
