Когато отворите сайта на Дейвид Гилмор от "Пинк Флойд", виждате как мъж взима китара и свири пред микрофон - всичко направено в контур. Автор на тази анимация е Теодор Ушев. Името на българина вече е забъркано в коментарите и наддаванията за задаващите се Оскари. Американската киноакадемия обяви 10-те късометражни анимации, които ще се състезават до март. Теодор Ушев и неговата "Глория Виктория" влизат в десетката. От нея през декември ще бъдат избрани от 3 до 5 творби, които ще получат номинации от Академията. Кюстендилецът, който живее от 15 години в Монреал, е предложен за престижното отличие от канадския национален филмов съвет.
Само преди две години Канада отново предложи анимационна творба на Теодор за номинация - това беше филмът му "Дневниците на Липсет", обрал овации из цял свят, от Финландия до Япония, от Естония до Франция и Германия. Лентата е за живота на канадския филмов режисьор Артър Липсет, който се самоубива на 50 заради депресия. Известен е с авангардните си творби, които не се харесват на всеки, някои не разбрани и до днес. "Когато един ден му казали: "Вдъхновението ти се изпари и вече не ни трябваш", той просто се е самоубил. Вместо да проси или да заработи в "Макдоналдс". Той не е можел да прави друго освен своето изкуство. Прилича на мен", споделя Ушев тогава.
Сега "Глория Виктория" е на антивоенна тема, пречупена през политическите идеологии, философии и артистичните течения на миналия век. Творбата вече има отличие от фестивала на анимационните филми във френския град Анеси. Родният графичен дизайнер, плакатист и аниматор е печелил повече от 80 награди по целия свят.
Вече го смятат за явление в жанра
Тази година в речта си при откриването на фестивала за късометражни филми в Клермон-Феран френската министърка на културата Орели Филипети казва: "Клермон, това е съпротива" - тези думи на Теодор Ушев, автор на невероятния плакат за 2013-а, дават тон на 35-ото издание на форума."
Учил е в Пловдив и София и мнозина сигурно още помнят театралните му плакати от столичните улици. Анимацията е любовта му от тийнейджърските години, но когато идва време да кандидатства в Академията, има нулева година за специалността. И записва плакат и графичен дизайн.
Бащата на Теодор Ушев е от най-известните художници в Кюстендил. "Когато си закърмен с мириса на боички, колкото и да е шаблонно казано, е трудно да правиш нещо друго. Опитах се. В един момент дори бях на път да стана добър баскетболист, но не се получи. Явно това ми е била съдбата и съм доволен. Когато бях малък, баща ми беше част от група на непокорни и буйни артисти - опитваха се да правят изкуство, което не се харесваше на официалната власт. Баща ми сътвори първия си пърформанс в мазето на читалище. Беше през 1985-а, помагах му, работихме два месеца през ваканцията. Беше супер. Умирах от кеф да ходя с него на сбирките на художниците, щурави и идеалистично настроени, че променят света с нефигуративните си картини. И, естествено, имаха проблеми заради това. Той спря да рисува през 80-те, а много от неговите колеги избягаха на Запад. При мен отиването в Канада беше низ от случайности. Спечелих няколко пъти награда за дизайн и ме поканиха да отида там. Видях се с приятели - три пъти като турист. Хареса ми спокойствието. Точно тогава ми беше трудно в България - не от икономическа гледна точка. Напротив - имах много работа, всичко беше много нервно. И си казах - или трябва да променя нещо в живота си и
да започна всичко от нулата
или да потъна в комерсиалната дупка и да се погубя", разказва Теодор пред Дарик радио.
Тогава, през 1999-а, Ушев има собствена компания за дизайн у нас, много клиенти, но нещо все не му достига. Работи поръчки, а не това, което иска - анимация. По-късно ще го нарече тръпка от новия старт и чиста авантюра. От баща си е запомнил, че най-хубавото в живота на твореца са провалите, защото изискват кураж, риск.
Отвъд Атлантика българинът в началото пак работи като графичен дизайнер и илюстратор, но започва да прави собствени анимации за удоволствие. Бързо го забелязват и така се озовава в националния филмов борд на Канада, открива фестивали и изложби в цял свят, журира. Признава, че черпи вдъхновение от срещите с непознати. Непрекъснато ходи по изложби, концерти, театър. В България - също. Смята, че най-добрите му филми се получават, когато успее да хване момента, когато хрумката му е дошла. Негови са "Тауър Бауър" (2005) по музика на Георгий Свиридов (откупена от 16 телевизии), детският "Царица" (2006) и "Човекът, който чакаше" (2006) по текст на Кафка. "Разделени" пък е първият му филм без музика, на фарси. Посветен е на режисьора Джафар Панахи, комуто в края на 2010-а иранската диктатура отне за 20 години правото да снима, да пише сценарии, да дава интервюта, да излиза от страната. Успоредно с работата си над филмите, Ушев преподава и провежда работилници и майсторски класове в повече от 20 университета и фестивала по света - в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия и Англия. В онлайн списанието Cartoon Brew арт директорът на фестивала в Отава Крис Робинс има собствена рубрика, наречена lone, Stinking & Unafraid, в която коментира нелицеприятни неща за киното. Текстовете му винаги са придружени с илюстрации на Теодор Ушев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
