Ивелина Кючукова е дипломиран в София и Париж археолог. Специализирала е в Рим, Ватикана, Берлин, Атина и Фрибург (Швейцария). Работила е във френския Музей на средновековното изкуство Клюни, в музея Д'Орсе и в Лувъра. Експерт е в областта на културния туризъм.
Държавата да даде на концесия паметниците, които не може да поддържа
- Г-жо Кючукова, на 15 април страната ни ще бъде във фокуса на световното културно внимание благодарение на българската изложба в Лувъра. Как туризмът ни може да се възползва от това?
- Изпускаме абсолютно уникален шанс, който е първи по рода си от десетилетия насам. Досега отделни колекции на тракийското ни наследство наистина са гостували в големи европейски музеи, но в Лувъра никога. Докато сега имаме щастливата възможност да представим цвета и идентичността на българската цивилизация тематично. Което ще даде повод целият свят да се запита "къде точно е люлката на тази цивилизация". Тракийското ни наследство е най-непознато на Запад и по света и в същото време най-интригуващо за западната публика. Римската култура присъства почти във всички европейски и средиземноморски страни, а византийската в целия балкански ареал. Но няма така разработена тракийска култура и цивилизация както у нас благодарение на специалисти като Александър Фол, Иван Маразов и други. Ние наистина сме уникални с това и трябва да наблегнем на тази наша идентичност.
- Какъв по-голям акцент можем да сложим върху тракийското ни наследство от изложбата в Лувъра?
- Културното ни министерство, френското посолство в лицето на двамата последни посланици Филип Отие и Ксавие Лапер дьо Кабан и Френският културен център у нас направиха много за организирането на това събитие. Но ние не можем да очакваме от тях да направят и това, което ние трябва да сторим - а именно да представим и рекламираме по адекватен начин туризма си. Така че тази изложба да провокира и последващ интерес към самите археологически и културни обекти у нас. Лувърът не е само френска публика. Ние през тези три месеца ще имаме достъп до световната публика. И тя не е еднократна - да влезе, да разгледа и да не се върне. Тези хора посещават постоянно Лувъра именно за да видят подобни гостуващи изложби. Ние вече сме в културните програми и каталозите на Париж. Но ние не сме предложили на хората, които ще видят изложбата, инструмента, с който да ги привлечем у нас.
- Какво още трябва да направи държавата ни, за да привлече тези туристи и у нас?
- Предварителната работа бе тук да се поканят френски журналисти, които да бъдат селектирани, а не поканени на принципа да има хора. Има специализирани издания, които се следят от подбрана публика. И това трябваше да бъде направено от държавата, която има интерес, а не отново да чакаме Френския културен център. Това трябваше да се случи много отдавна, още година преди началото на изложбата, да има ясна стратегия. Да направи инфотур за чуждестранни журналисти, да начертае маршрута, по който те ще минат, обектите, които ще посетят, хората, с които ще се срещнат, спектакли, които искаме да им покажем. Крайно време е да се престане с провинциално-еснафския наклон, при който едни специалисти са сърдити на други или не си говорят и в резултат на това не се случва нищо. Защото тук говорим за национална кауза. Крайно време е, когато имаме национална кауза, всички държавни институции да работят заедно и да направят една работна група, която да работи по тези толкова важни събития. Защото засега кой губи? Губи само родният и без това напълно омаломощен туризъм. Вече загубихме много ценно време. Трябва да се направят и най-елементарните неща като брошури с културните тематични маршрути и по-специално на тези, фокусирани върху тракийското ни наследство. Защото иначе туристите в Париж ще видят маската на Терес, но това не означава, че автоматично ще я свързват с България и конкретно място, където е намерена, т.е. самият контекст на находката.
- Тази информация не е ли включена в каталог?
- Да. Има каталог, за който тези хора ще платят по 50-100 евро и в него има информация. Но какво правим ние, за да ги докараме като туристи у нас? Защото те отиват в техните местни агенции и оттам няма как да им предложат културен тур у нас. Ние трябва да предложим брошури с такива турове, не от един туроператор, а от няколко, които предлагат различни продукти. Защото това не е реклама на определена фирма, а на дестинацията България. Визуално върху една карта на България трябва да има посочено къде са намерени обектите, как да се стигне до тях, какво друго може да се види. Да има филми или друга специализирана визуална информация за тези обекти. Трябваше да има определен един ъгъл в Лувъра, където поне за една седмица да се представят туристически продукти. Или да покажем един спектакъл, да поканим "Мистерията на българските гласове". Абсолютно цинична практика при брошурите е да се случват нещата с копи-пейст, често и с грешна информация. Никога при съставянето на туристически брошури или такива на културни обекти не се викат експерти и т.нар. хора от терена, тези които имат реална визия и практика. Не се търси обратна информация от екскурзоводи, туроператори, археолози. Затова и често представянето на забележителностите ни в нета или брошурите е остаряло и невярно, както и напълно немотивиращо за потенциалния турист.
- Какво трябва да направи държавата, за да стимулира културния туризъм, извън рекламата, която очевидно липсва или не е правилно фокусирана?
- Има няколко основни стъпки, които не са и толкова трудни. На първо място да се направи регистър на всички забележителности с досие какъв тип са - културни, природни и т.н., кой ги поддържа, колко струва това годишно, колко са посетителите. След това държавата да прецени кои от тях може сама да поддържа и стопанисва, кои да отдаде на общините и кои да предостави при съответните условия на частния бизнес като концесия. И когато се направи една интерактивна карта на тези атракции, туристите лесно ще се ориентират кое според интереса си могат да видят. Липсата на информация е най-големият бич за културния туризъм. Трябва да се престане с този ненужен патос, който цари по медиите, че България разполага с 40 000 паметници, след като повече от половината от тях тънат в бурени, забрава и са обект на иманярски набези. Иначе се дават немалко пари за реклама, но тя не е ефикасна. С много малко пари могат да се направят имиджови събития. По време на изложбата можеше да се направи концерт в Париж на Теодосий Спасов, "Мистерията на българските гласове" и още такива признати изпълнители, които щяха да покорят френската столица. Трябва да се определят приоритетите в културния туризъм и да започнат да се изпълняват. А не просто да висим на туристически салони, на които се представяме неадекватно. Даже не ни се налага да измисляме успешната формула, тя вече е открита и просто трябва да я адаптираме към родния туризъм. Но трябва да има воля за това и след това да се заемем стъпка по стъпка да действаме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
