За света туризмът ни все още остава анонимен, липсват му силни символи
Ивелина Кючукова е дипломиран в София и Париж археолог. Специализирала е в Рим, Ватикана, Берлин, Атина и Фрибург (Швейцария). Работила е във френския Музей на средновековното изкуство Клюни, в музея д'Орсе и в Лувъра. Експерт е в областта на културния туризъм.
- Коя е най-голямата спирачка пред развитието на българския туризъм?
- България за съжаление няма идентичност пред света, тя е напълно анонимна. Никой не ни свързва с никакъв символ. И това е най-големият ни проблем. И при посещението на екипа от Лувъра през 2011г., който подготвя изложбата на тракийското ни наследство през 2015 г. и други чужди експерти, които съм придружавала, винаги акцентират върху това при посещенията си у нас. Защото те са изненадани от потенциала, който имаме, но остава скрит. Затова и логото, което трябваше да ни рекламира, бе сбор от най-различни символи. Вместо да изберем емблема, която веднага да буди асоциации със страната ни. А имаме толкова силни символи. Във Франция все още се продава кисело мляко с надпис - "българският вкус". Напълно вече сме изпуснали тренда да ни свързват с розата и розовото масло. Подобен символ може да е и тракийското ни наследство, което за голямо съжаление все още също е скрито за света. Нужен е и слоган, който да се повтаря при всички събитие, да присъства на международните летища, да е разпознаваемо по световните борси. А ние разпиляваме усилията си, опитвайки да представим всичко, което имаме, едновременно. Просто сме разглезени от даденостите на България - море, планини, история, археология, природа, условия за голф, за СПА. Обаче, за да привлечем туристите и да им влезем в главата, трябва да си изберем само един символ. Това е принцип на рекламата. Да се предизвика първо интересът, а след това можем да покажем и всичко останало. Не използваме достатъчно и културните прояви по света за реклама. Предстоящата през април изложба на тракийското ни наследство в Лувъра е една страхотна визитна картичка и ще увеличи многократно интереса към нас.
- Според експерти липсва и яснота на кои продукти задължително да се заложи. Туризмът като че ли се разпилява между ведомствата и различните лобита?
- На първо място е нужна конкретна стратегия с ясни стъпки, които трябва да се изпълнят. Наистина прие се такава, но не съм чула някой да я изпълнява. Нито при написването й да са извикани експерти от различните направления - специалисти по културен туризъм, археолози, експерти по спа и балнео, голфъри, хотелиери, туроператори, ресторантьори и т.н. Задължително е в следващия кабинет да има министерство на туризма, но в него да бъдат назначени експерти, а не политически лица и администратори. И да се искат всяка година реални резултати. Къде в момента ни е рекламата? На туристическите изложения не сме представени атрактивно, липсва анимация и каквато и да е предварителна подготовка. Къде са ни инфотуровете за журналисти и за туроператори? Всички знаем, че туризмът е въпрос на мода. И когато в три от любимите си списания през месеца виждаш материал за България, естествено е това да провокира интереса ти. А ние сме извън всякаква световна мода в туризма. Ето, кампанията на в. "Стандарт" "Чудесата на България" успя да върне интереса на българите към родните забележителности. Но до момента никой не го е направил, за да привлече чуждите туристи. Ние вече толкова сме изостанали, че страни като Черна гора и Албания са в пъти по-атрактивни и търсени. Това е недопустимо, особено след като претендираме непрестанно, че сме трети в Европа по паметници на културата и археологически забележителности. И какво от това? Половината от обектите са недоразкрити от археолозите, изорани вече от иманярите. И въпросът не е само до липсата на пари.
- Трябва ли да се отдават за стопанисване тези паметници, за да се социализират от бизнесмени и сдружения, след като държавата и общините явно не са достатъчно добри стопани?
- Определено трябва да се дават на концесия - независимо дали на частни фирми, граждански сдружения и т.н. Задължително е обаче да се контролира работата им и да се поддържа постоянна връзка с институциите, за да не се унищожава ценно наследство. Практиката в чужбина обаче показва, че това е успешен модел. И не се иска държавата да влага средства, напротив - тя само получава. Проблем, който може да се реши по този начин, е и достъпността до самите обекти и тяхната социализация. Не е въпросът само да си броим паметниците и да се бием в гърдите, че са над 40 000.
- Проблемите са ясни от години. Какво обаче трябва да се направи и от кого?
- Културният туризъм е единствената културна индустрия, която вкарва пари в хазната. Нека да дадат повече средства за реклама, както настоява и целият туристически бранш, след което ще получат много повече. Но в момента сме изцяло зациклили без реклама, ясна идентичност, нежелание да се плаща за повече известност и изваждане от анонимност. Всъщност кризата, която използваме като оправдание, не е определяща за този сектор. Защото туризмът е преди всичко емоции, преживяване. И хората, които обичат да пътуват, ще спестят от друго, но няма да се лишат от това усещане. И ще търсят начин да посетят на всяка цена дестинацията, която им е влязла в главата. Голямата ни грешка е, че се позиционирахме като евтина дестинация. Никой от тези запалени туристи не иска да направи компромис със себе си и да отиде в страна, свързвана предимно с евтин алкохол и жени. Ние дори не знаем кои са нашите туристи, какъв е профилът им и къде да ги търсим. Защото липсва статистика в музеите, в най-посещаваните обекти. А рекламата трябва да е насочена именно към този, на който се предлага. Не можем да продаваме на французите море например, защото те търсят културно-исторически забележителности. Вместо това се представяме еднакво скучно и немотивирано, по един и същи начин, разпиляваме се между отделните продукти, без конкретен акцент. Да не говорим, че в XXI век ние липсваме изцяло от интернет пространството и света на технологиите. Как да мотивираме туристите да дойдат, след като не ги познаваме? Много грешна стъпка е да се създава и някаква фалшива социална политика чрез туризма. Например дават се пари на общините, за да правят маршрути на забележителностите в региона, които после туроператорите да продават. Тези маршрути така или иначе са известни на агенциите, просто липсва интерес към тях. Така че по-добре тези средства да се заделят за инфраструктура до тези обекти, социализация и реклама. Ето, Хисаря е може би най-чистата община в България. И това е въпрос не само на пари, но и на манталитет.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
