Целта не са многото, а мотивираните студенти, казва проф. Тони Спасов
- Проф. Спасов, като декан на Факултета по химия и фармация сте видели силните и слабите страни на управлението в университета. Мнозина казват, че най-слабото звено е управлението на финансите. Какво предвиждате вие в тази посока?
- Управлението на финансите трябва да бъде по-прозрачно. На университетската общност не става ясно кои са по-големите разходи, какъв е резултатът от тяхното насочване, има ли някакъв дълготраен ефект от даден разход. Ако това е ясно, би помогнало да сме по-ефективни в изразходването на средствата, тъй като тези от тях, които не са целеви, в последните години са малко. От една страна, те трябва да бъдат много внимателно изразходвани, а от друга, трябва да се мисли за увеличаването им.
- Откъде би могло да дойде увеличаването?
- Ако говорим за образователната дейност, трябва да привличаме повече студенти с добра мотивация - както български, така и чуждестранни. Ако Законът за висшето образование се промени в посока поставяне на качеството на първо място, тогава броят на студентите няма да бъде толкова критичен по отношение на финансирането. И целта ще бъде не увеличаване на общия им брой, а увеличаване на тези, които имат необходимия интелектуален потенциал. За да ги привлечем, ние трябва да имаме добри бакалавърски, магистърски и докторантски програми, които отговарят на нуждите на обществото и бизнеса. Тези програми трябва да претърпят развитие чрез по-голямо участие на потребителите на кадри при съставяне на учебните програми. Второто нещо, за което имаме частичен опит, са образователни програми за бизнеса или такива, които представляват някакъв корпоративен интерес. Нашият факултет примерно го прави с "Актавис", като изнасяме пред техните служители по-популярни лекции, но засягаме важни за дадения сектор въпроси. Такъв тип образователни програми биха имали както имиджов, така и финансов ефект. А това са двете посоки, в които трябва да се развива университетът.
Другата възможност за увеличаване на приходите е проектната дейност - по рамковите и оперативните програми. Те биха могли да бъдат използвани както за научна инфраструктура, така и за докторантски програми и постдокторантски специализации. Проекти с индустрията, опит да защитаваме интелектуалната си собственост чрез патенти и тяхното реализиране, комерсиализирането на резултатите от изследванията ни също не е за подценяване. Бихме могли да използваме лабораториите си, които са оборудвани чрез проекти, за оказване на сервизна помощ на малки и средни предприятия или на помощ в тяхната развойна дейност - контрол на качество, промяна на технология.
- Вашият факултет успя да привлече по този начин преподаватели от чужбина по времето, в което бяхте декан...
- В рамките на един проект за повишаване на капацитета ние привлякохме наши преподаватели от чужбина, които са се реализирали там като топ изследователи или професори - от Харвард, от Тайван, от Португалия. За експертите от чужбина, които даваха оценка на проекта, беше уникално да разберат, че ние дори сме ги назначили на работа. По време на проекта те получаваха европейски заплати, но с приключването му те вече са наши преподаватели с български заплати.
- Какво ги мотивира в такъв случай?
- В науката има и друга мотивация, която се казва научен интерес. Човек би могъл да се изяви и със силен научен резултат, като го публикува в престижни списания. Другият начин да използваш един силен научен продукт е да търсиш неговата реализация, включително практическа. Някои от нашите разработки имат и такъв характер.
- Успявали ли сте да реализирате такъв продукт?
- Да, но за съжаление се реализира в чужбина - в Холандия, Англия. Патентът се защитава от компанията, която финансира изследванията. Това са така наречените индустриални поръчки, които включват прилагането на фундаментално знание, а то в крайна сметка стига до продукт. Ние сме откривателите, а те са собствениците на патента. Вследствие на тези договори ние развиваме научната си инфраструктура. С финансирането от България могат да бъдат купени много малко скъпи апарати. С помощта на тези проекти обаче можем да купим модерна апаратура, която да се използва за обучение, без това няма как да бъде изграден един специалист. Освен това можем да я използваме и за друг тип приложни изследвания и нови проекти. Тази комбинация - европейски проекти по рамковите програми и корпоративни проекти, зададени от фирми, развиват, носят и приходи, включително за младите изследователи.
- В програмата ви се предвижда и специално звено, което отговаря за кандидатстване по проекти?
- Проектно звено е необходимо, независимо че ние имаме Център за технологичен трансфер. Това звено трябва още да се развие. Сега то прави маркетинг на нашите резултати и ги свързва с нуждите на индустрията. Но тази дейност трябва да се подобри, тук става дума и за повишаване на експертния капацитет, да има повече специалисти, които се занимават с технологичен трансфер и да интензифицират тази дейност. Ако зависи от мен, евентуално като ректор, аз бих заздравил това звено с кадри, защото то би трябвало да играе по-централна роля.
- Какво трябва да се направи според вас в областта на управлението на имотите на университета?
- Ние имаме много сгради и терени, но голяма част от тях не са атрактивни и от тях не се печели. Смята се, че могат да бъдат отдадени обратно на държавата. Това обаче трябва да го каже специалист с по-висока икономическа култура. Не смятам, че това ще бъде голямо ограничаване на разходите, но все пак е нещо. Други имоти могат да бъдат отдавани под наем, но това също не е много печелившо, ако това не е атрактивен имот. Бихме могли обаче на някои от терените, които стопанисваме, по линия на публично-частно партньорство, например чрез концесия, да изградим комплекси, които да съчетават изследователска и образователна инфраструктура - модерни лаборатории, конферентни зали, общежития, спортен център, офис сграда. Тоест това да бъде някакъв вид кампус, в който едновременно можем да съчетаем образование и наука, както и спорт. Можем да го съчетаваме също с провеждане на конференции и семинари с международен ранг, така научният обмен ще протича на наша територия, с повече българско участие. Трябва да мерим нивото си с най-доброто навън.
- Споменахте за човек с икономическо образование, залагате ли на назначаване на професионален мениджър или помощник-ректор в тази област?
- Като че ли е наложително, но този специалист трябва заедно с академичното ръководство да прокара такъв тип икономически мерки, които да са приемливи за болшинството, ако не за всички. Това е едно непрекъснато балансиране на интереси и провеждане на една линия на малки стъпки. Твърденията, че трябва драстична промяна, са несъстоятелни като идея на този етап.
- Как гледате на проблемите, които преподаватели от няколко факултета са посочили като особено наболели в университета?
- Това не се случва за първи път в университета, аз съм участвал и по-рано в такъв тип инициативни групи. От една страна, е много хубаво да се огледат проблемите и възможните им решения от представители на различни факултети. Така се чуват проблеми, които човек не би могъл да установи в рамките само на един факултет. Аз съм съгласен с повечето от тях, но някои са противоречиви и тези противоречия не са лесно решими. Един пример - за някои факултети или специалности проблем е това, че отделни магистърски програми не могат да използват приходите от конкретната програма за нейното развитие. Някои смятат, че един по-висок процент от приходите могат да останат в самата магистърска програма и да се използват за назначаване преподаватели, оборудване на зали или лаборатории. Но в такъв случай какво да кажат някои факултети като Медицинския, Юридическия, Факултета по математика и информатика /заради информатиката/, които реализират много по-големи приходи от разходите, които им е позволено да правят. Те биха могли да претендират за това по-голямата част от тези приходи да останат при тях, което автоматично ще доведе до силен дисбаланс в развитието на факултетите. Няма как университетът да съществува, ако част от факултетите му са оазиси, а други затъват.
- Какво друго предвиждате по отношение повишаването на качеството на преподаване?
- Качеството на преподаваното знание трябва да се поддържа и повишава, но има и още нещо - освен знанията, които преподаваме, трябва да се работи за повишаване интереса към това как ще се прилагат тези знания. Колкото и да са добре подготвени бъдещите специалисти, ако те нямат необходимата култура да приложат наученото, си остават просто едни знаещи хора. Ако имаме много добри студенти в областта на природните науки, би помогнало едно допълнително обучение по икономика и мениджмънт например. Чрез него може да се стигне именно до комерсиализация на онова, което те вече владеят. Тогава един млад човек с иновативно мислене би имал самочувствието да направи следващата крачка - да участва с преподавател в университетска фирма, по-лесно да организира самият той някаква фирма. Това липсва, а университетът е правилното място да бъде усвоено. Говорим за иновации, но без идеята за реализацията на продукта това се обезсмисля. Изследователят трябва да има адекватна култура за тези неща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
