Свещеният за мюсюлманите празник Курбан байрам започва днес с молитва в повече от 1100 джамии в страната.
Празникът символизира смирението, покаянието, помирението и опрощението.Това един от най-големите мюсюлмански празници, който се свързва със силата на вярата и се ознаменува с жертвоприношението на животно като израз на благодарност към Всевишния.
Празникът отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха.
Курбан байрамът /Kurban Bayramı/ е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10-ия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманския календар (хиджра), в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим.
Вярва се, че жертвоприношението е изплащане на данък, а също така, че както тече кръвта на жертвата, така отпада грехът.
Курбан байрам започва сутрин в джамията с голяма молитва, която се състои от две части: обикновен намаз – сабах и тържествен намаз – байрам. Между тези две части ходжата чете Сури от Корана и извършва хутба (проповед), в която се изтъква, че всяка молитва и поклонение трябва да се извършва с дълбока вяра в името на Аллах, а не лицемерно, само за показност, която могат да си позволят много заможни и богати люде, които имат възможност да отидат на поклонение в Мека, да принесат жертва не едно, а няколко животни, за да покажат не вярата си, а своето богато съществувание.
Строго е забранено някой да поздрави с празника преди да е свършила молитвата. Мъжете, които са присъствали на байрам намаз, а той е задължителен, отиват вкъщи и заколват приготвеното животно.
Отбелязването на Курбан байрама чества един сюжет, залегнал в основата на трите аврамически религии - юдаизъм, християнство и ислям, а именно Аврамовата жертва. В ислямската традиция това е Ибрахимовата жертва по името на пророка Ибрахим, който трябвало да пожертва за бога най-скъпото си – своя син Исмаил, но Аллах в последния момент заменил момчето с овен. Този митологичен разказ за вярата на човека и милостта на бога се ознаменува ежегодно от мюсюлманите по света с жертвоприношение, като тържествата продължават от 3 до 7 дни.
Широко разпространена е представата, че пренесеното в жертва животно ще пренесе човек след смъртта му по тънкия като косъм мост, водещ към отвъдния свят.
Курбанът винаги се нарича т.е. посвещава се на главата на семейството. Ако има оброк за някой от синовете, тогава се коли второ животно, но след посветеното на бащата.
Има случаи, когато курбанът е посветен на момче и се казва бекяр курбан.
В същността си Курбан байрам представлява пречистване на вярата, от всички недостатъци и съмнения – Курбан означава „сближаване“. От една страна сближаването е с Всевишния, а от друга – социално, т.е. с близки, роднини, съседи.
Курбанът се разделя на три части.Първата се оставя за семейството, с втората част се гощават гостите по време на празника, а третата част се раздава на бедните и нуждаещите се.
Освен това, по време на Курбан байрам се правят посещения на по-младите при по-възрастните, с което показват своето уважение.От своя страна по-възрастните показват състрадателност към младите, което съдейства за сплотяването на обществото.Именно затова ислямската религия набляга на този празник, желаейки обществото да е сплотено, в него да има милост и състрадание.
Над 577 000 са българските граждани, които изповядват ислям, сочат данните от последното преброяване през 2011 година. За всички тях днешният празник е повод да се видят с най-близките си.
По случай свещения за мюсюлманите празник Курбан байрам районният мюфтия на Разград Мехмед Аля отправи пожелание хората да бъдат по-състрадателни и милостиви. Това, което искаме за себе си да поискаме и за ближния си, да си помагаме един на друг без разлика на вяра и етническа принадлежност. Да бъдем по-добри и по-щедри не само по време на празниците, а да бъдем хора във всеки един момент от живота си, каза Аля.
/Епицентър/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com