- Новият европейски Bauhaus дава шанс за развитие и на малките общини
Евродепутатът от ДПС и заместник-председател на политическа група "Обнови Европа" в Европейския парламент Искра Михайлова организира заедно с колеги от Дания и Словакия дискусия посветена на креативната инициатива Нов европейски Bauhaus. "Стандарт" разговаря с нея за възможностите за развитие, които дава Bauhaus на градовете, особено по-малките.
- Музеи, библиотеки и архиви представят интерактивно съкровищата си, казва Искра Михайлова
- Г-жо Михайлова, организирахте заедно с колеги от Дания и Словакия дискусия, свързана с креативната инициатива на Европейската комисия Нов европейски Bauhaus. Какво постигна форумът?
- Той имаше две много важни за нас цели. Първата бе да изгради позицията на групата "Обнови Европа" по инициативата. "Обнови Европа" е третата по големина група в Европейския парламент и нейната роля в реализацията всички политики, свързани с Bauhaus е много голяма.Втората е решението ни да поканим експерти от трите страни - България, Дания и Словакия, за да покажем три различни измерения, които стимулират развитието на идеята Bauhaus. Трите държави сме много различни - и като манталитет, и като амбиции, и като позициониране в развитието на дизайна, архитектурата и градската среда.
- Какво показаха на форума експертите от различните страни?
- Експертите от Дания показаха вече реализирани проекти с впечатляващо присъствие на рециклирани материали, пространствено мислене, което включва живата природа в архитектурната среда или обратното. Показаха мислене от детайлите на мебелите до градското планиране.Словаците демонстрираха изключително голяма амбиция, която обеднява усилията на различни играчи, архитекти и хора, занимаващите се както с пространствено, така и с инвестиционно планиране. Те показаха амбицията Словакия да бъде един от активните участници в реализацията на Bauhaus и да играе водеща роля в Централна Европа.
- България какво показа?
- Ние показахме две много важни страни на инициативата. От огромно значение е как се отнасят към нея местните власти. Не случайно един от българските участници бе заместник-председателят на Националното сдружението на общините в България Радослав Ревански, кмет на малка община - Белица. Той представи позицията на българските общини, в това число и на малките общини, които приемат философията и идеята на Bauhaus и могат да бъдат активни. Това е изключително важен знак, тъй като партньорството на местните власти, на общините се търси от цяла Европа, за да бъде реализирана Bauhaus като обща идея.На второ място ние показахме, че още една прослойка е от огромно значение - строителите като изпълнители на проектите. Изпълнителният директор на Камарата на строителите инж. Валентин Николов показа модерното мислене на бранша, който вижда своята роля и в реализацията на Bauhaus по необичаен и малко изненадващ даже за българската действителност път - на дигитализацията. Тоест - едновременно с въвеждането на дигиталните технологии Камарата на строителите си поставя за цел да реализира и идеите на европейския Баухас. Българското участие на срещата бе достойно.
- Като цяло обаче самата инициатива за Нов европейски Bauhaus е малко позната в България. Какво трябва да знаят местните власти у нас, за да се възползват от инициативата?
- Най-важно е да знаят, че Bauhaus не е абстракция, която не засяга нашите общини, защото имаме по-важни проблеми като водоснабдяване, канализация или достъпност до населените места. Стандартно се мисли, че това са най-важни и тежките ни проблеми. Не! Bauhaus е движение, което има за цел да приближи високите цели на Зеления пакт и на дигиталната трансформация до ежедневието на хората. Тоест - за местните власти е от изключително значение да знаят, че могат да видят съвсем конкретни измерения в изграждането на зелени площи, в интегрирането на пространство в населените места, в инициирането и провеждането на проекти за интегриране на културно наследство в рамките на градоустройството. Все практични неща, които могат да се свеждат до брой засадени дървета или до изграждане на малки паркови пространства върху плоски покриви на супермаркети или паркинги. Всички тези инициативи са напълно реалистични и в никакъв случай не трябва, особено местните власти в България, да махат с лека ръка и да казват: "Не, не, това не е за нас". Напротив - ние можем да направим много за нашите населени места. Имаме добри традиции в това.
- Г-н Ревански каза по време на форума, че до 2030 г. 2 милиарда души ще се нуждаят от адекватно жилище и това е свързано с решаването на проблема с енергийната бедност, който е особено актуален у нас. Как чрез Bauhaus могат да се решат тези проблеми?
- Трудно е само чрез Bauhaus. Като изключим последните година и половина на изолация заради пандемията, решенията с осигуряването на жилищно пространство за хората при изключителната мобилност на гражданите на Европа са крайно належащи. Старото виждане от 80-те години на миналия век, че в името на една гарсониера можеш да останеш да живееш в определено населено място и да рискуваш да не си намериш работа, вече не е актуално дори в България. Дори у нас младите хора съвсем спокойно могат да се местят от град в град, от квартал в квартал, в името на това да имат по-добра работа, да бъдат по-добре платени, да имат повече възможности за развитие. Това се отнася и за движението в цяла Европа. Всеки път когато чуя някой колега да казва: "Трябва да спрем младите хора да напускат България", се ядосвам, защото съм убедена, че не трябва да спираме никого. Единственото, което трябва да направим, е да развием страната си така, че на младите хора да им харесва повече в България. Тогава ще останат тук - когато намерят по-добра среда.Жилищната площ е много сериозен въпрос в цяла Европа. Точно заради това е и голямата инициатива на Европейската комисия - вълната за саниране, която има за цел да реновира по-голям процент от съществуващия сграден фонд в Европа, включително жилищния. Ако ние - цяла обединена Европа, успеем с целите си за енергийна ефективност и постигнем добри резултати, които да ни позволят да консумираме по-малко електроенергия, ако стойността, която заплаща всяко семейство за отоплението или охлаждането на едно жилище, е с 20% по-ниска, примерно, то с 20% намалява и степента на бедност. Но енергийната ефективност трябва да се разглежда и като инструмент за предотвратяване на измененията на климата.
- Една от целите на новия Bauhaus е опазване на културно-историческото наследство. Как то се вписва в промяната на градската среда?
- По много начини. В Европейския парламент имаме група на приятелите на новия европейски Bauhaus, съставена от представители на всички политически партии. Участвам в нея и се радвам, че едно от предизвикателствата, които посочих - интегрирането на културното наследство, бе представено пред Европейската комисия като принос на Европарламента в първата фаза на оформяне на основните приоритети и цели на Bauhaus.Но когато говоря за културно наследство, нямам предвид само сградите, паметници на културата, нито само археологическите находки. Имам предвид целия комплекс от културно наследство, включително това, което се съхранява в музеите, в библиотеките, в архивите. България има голям опит. Нашите библиотеки и музеи участват в амбициозни европейски проекти. Вече дигитализират част от културното наследство, което съхраняват. И се радвам, че ние сме част от общия процес на големия проект "Европеана" - европейската дигитална библиотека. Както и че българските музеи участват в големи проекти на Европейската асоциация на музеите.
- Как културните институции могат да участват в Bauhaus?
- Първо - те могат и трябва да участват в общото планиране на средата. В нашите библиотеки и архиви се крият неизчерпаеми източници за идеи как да се интегрират старите сгради, как да бъдат използвани, след като са възстановени, разбира се.На второ място отдавна вече музеите и библиотеките не са затворените сгради, в които влизаме само шепнейки. Те са дигитални, интерактивни и в много случаи абсолютно отворени към външното пространство. Дори и в София вече има пунктове за обмен на книги или читални навън. В провинцията пък да не говорим. България има градове, в които има културна традиция на външните читални. Те са част от културното пространство. Те могат да бъдат част от амбициозен проект на един град, свързан с Bauhaus.И, разбира се, не на последно място са и сградите, които са паметници на културата, които присъстват в пространството. Те не могат да спират развитието на градовете, но могат да създават специфична среда и да се превърнат в своеобразни центрове, около които да се развиват пространства за общуване, за включване на зелени площи, за провеждане на културни мероприятия - концерти, опера на открито, изложби, експозиции на музейни сбирки. И колкото по-отворени и креативни сме ние в това, толкова по-доволни ще бъдат гражданите на съответния град. Защото в крайна сметка това създава атмосфера и принадлежност към общността. Културното наследство е извор на огромно вдъхновение.
- Това ли е част от понятието "умен град", което влиза във философията на новия европейски Bauhaus?
- И това и още много други неща, свързани с технологиите. Умен град означава да не изчакваме парното в София да бъде спряно тогава, когато по една непозната на никого от нас, потребителите, формула се изчислява средната дневна температура, средната нощна температура и в крайна сметка разходите на Топлофикация София. Умен град означава, когато в сградата, в която живеем, стане 25 градуса - парното само да се изключва. Казва се изкуствен интелект. Звучи абстрактно, но на практика означава просто решение, което спестява пари, енергия, вредни емисии и прави живота ни по-комфортен. По същия начин стои въпросът със светлината. Вече свикнахме с това, че уличните лампи през лятото светват по-късно, а през зимата - по-рано. Това е нормално. Но този принцип може да засяга и стълбищните площадки, и осветлението в дворовете на еднофамилните сгради. Хората вече използват такива умни системи. Вече е нормално да включиш отоплението си с мобилния телефон. И би трябвало това да е елементарна практика.Чисто технологично ние трябва да приложим всички тези решения, които вече са факт. Това е умният град. Той е свързан и с технологични решения в транспорта. В умния град не можем да си позволим това огромно замърсяване заради задръствания като тези в София.
- Умен град ли е София?
- Не. София е стар, мъдър град, който в момента изчаква лудите да се налудуват, за да може да се вземат умни решения и да се подобри начинът ни на живот в столицата.
- По новия европейски Bauhaus могат ли с проекти да се възползват селца, които имат невероятни природни забележителности, но се нуждаят първо от път и канализация, после от технологии?
- Разбира се, че могат. Но да, проблемът в България настина е, че първо ни трябват път, водопровод, канализация, достъп до интернет, а после технологии. Но, ако си поставим за цел тези неща - така последователно казани, и ясно си изградим приоритетите, бихме могли да го направим. Bauhaus е инициатива, която няма собствен бюджет. Това кара някои хора да неглижират възможността, казвайки: "Е, то няма определени пари, защо да говорим тогава". За други обаче това е възможност, защото на практика цялата програма за регионално развитие и цялата програма за развитие на селските райони може да се използва за проекти, свързани с философията на Bauhaus. И това е категорично заявено от комисаря по регионално развитие. Надявам се, че скоро ще видим новата програма за регионално развитие подписана и одобрена. И, когато тя влезе в действие, тогава и малките градчета ще могат да кандидатстват с проекти, които съдържат в себе си философията на Bauhaus.
- Как се осъществява финансирането, щом програмата няма собствено такова. Къде кандидатства един кмет?
- Тук вече има нов модел, с който трябва да свикнем. Един кмет може да кандидатства както по програмата за регионално развитие, ако е включен в нея, защото чувам, че отново ще има ограничения, така и по програмата за развитие на селските райони. Следващата възможност е специалното финансиране по Фонда за честен преход за районите, които излизат от икономика с минна индустрия и замърсяващи топлоелектрически централи. На четвърто място са възможностите на националните планове за възстановяване и устойчивост. Ние бихме могли да се възползваме и да оставим един резерв в националния план, който да финансира пилотни проекти по Bauhaus. За съжаление планът за възстановяване и устойчивост не готов. Той все още не е изпратен и ние оставаме сред последните 2-3 държави, които нямат планове.
- Това означава ли, че парите за нас могат да се окажат по-малко?
- Не. Планът е част от цялата програмата на Европейския съюз за ново поколение. Тя е за възстановяване на икономиката. Този план няма хоризонт 10 или 15 години. Напротив - очаква се всички проекти да започнат до края на 2024 година. Идеята е бързо, спешно, масирано инжектиране на ресурс в икономиката, за да постигнем възстановяването. Финансов ресурс в строителството - чрез санирането, в изследвания за постигане на водородна енергетика, за районите в преход - за преквалификацията на хората, за да престанем да жалим за мините за въглища. Това е целта на планове. И точно затова има срок - до края на 2024 г. каквото сме договорили, това е. Никой няма да ни вземе пари. Просто ние няма да успеем сами да се възползваме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
