Култът към смъртта избра своя град добре - Париж, светската столица на света, гостоприемен, разнообразен и очарователен мегаполис, какъвто винаги е бил. И култът на смъртта го избра за своите цели с жестока, самоизобличаваща точност - всичко, което те са ненавиждали, застана просто пред тях в една щастлива петъчна вечер - мъже и жени в общи компании, вино, свободно мислене, смях, толерантност, музика - див и сатиричен рок и блус.
Те дойдоха въоръжени с груб нихилизъм и омраза, която лежи отвъд нашето разбиране. Тяхната защитна броня са опасаните на коланите бомби, тяхната идея за съвършено скривалище - добродетелният живот след смъртта, където полицията не може да достигне. (Джихадисткият рай се оказва една от най-лошите идеи в историята на човечеството; режи и изгаряй в този живот, почивай в мир сред кича в следващия.)
Париж, замаян и слаб, се събуди в събота сутрин, за да се отрази в своите нови обстоятелства. Тези от нас, които бяха навън в града в петък вечер, се чудихме на капризите на съдбата, които са ни оставили живи, докато други загиват. Когато клането започна, аз и съпругата ми бяхме в една вековна институция на Париж - клише на добрия скромен живот още от 1845 г. В този очарователен ресторант в Шести район се събрахме на една маса с благоразположени непознати и местни жители. С бялото си вино и филе от херинга бяхме толкова добра мишена, колкото и всички други. Но култът избра 10-и и 11-и район, на по-малко от километър и половина разстояние, а ние не разбрахме нищо. Сега разбираме.
Как това променя обстоятелствата? Сигурността ще се затегне и Париж ще стане доста по-малко обаятелен. Необходимият баланс между сигурност и свободи ще бъде предизвикателство. Куршумите и бомбите на култа към смъртта ще дойдат отново - тук или другаде, можем да се сме сигурни. Гражданите на Лондон, Ню Йорк, Берлин нервно се озъртат.
През януари всички бяхме "Шарли Ебдо". Днес всички сме парижани и това, най-малкото за това тъмно време, е въпрос на гордост.
(Във "Фейсбук")
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
