Неделя,

Кръс­тът Хрис­тов е зна­ме­то на Си­на Чо­ве­чес­ки

От: Си­нак­сар за Не­де­ля тре­та на Ве­ли­кия пост - Кръс­то­пок­лон­на -
A
A
A
  • Той е ве­ли­ко пред­паз­но сред­ство, да­де­но ни в дар от Бо­га
  • Изображението му е знак на вярата в Христа и предмет на голяма благоговейна почит

В тоя ден 22 март - тре­та не­де­ля на Ве­ли­кия пост - праз­ну­ва­ме пок­ло­не­ни­е­то на св. чес­тен Кръст Хрис­тов. По­не­же през вре­ме на пос­та ка­то че ли и ние ня­как се раз­пъ­ва­ме, умър­твя­вай­ки гре­хов­ни­те страс­ти, и лес­но мо­жем да из­пад­нем в уни­ние, за­то­ва и днес, в сре­да­та на ве­ли­ко­пос­тно­то поп­ри­ще - св. Цър­ква ни пред­ла­га, за на­ше на­сър­че­ние и уте­ха, спо­ме­на за Хрис­то­ви­те стра­да­ния. Ако Хрис­тос, би­дей­ки Бог, прие за­ра­ди нас стра­да­ния и кръс­тна смърт, то кол­ко по­ве­че по­до­ба­ва и ние да стра­да­ме, та как­то Хрис­тос чрез Кръс­та по­бе­ди дя­во­ла и се прос­ла­ви във Въз­кре­се­ни­е­то, та­ка и ние,

съ­раз­пъ­вай­ки се за­ед­но с Не­го

чрез пос­та и под­ви­зи­те, да се прос­ла­вим с Не­го във Въз­кре­се­ни­е­то Му (Рим. 6:5).

Днеш­ни­ят спо­мен за Хрис­то­ви­те кръс­тни стра­да­ния ни да­ва по­вод да го­во­рим за св. Кръст Гос­по­ден.

Кръс­тът Хрис­тов е зна­ме­то на Си­на Чо­ве­чес­ки (Мат. 24:30), от­ли­чи­те­лен знак на Не­го­ва­та Цър­ква, знак на вя­ра­та в Гос­под Ии­сус и на при­над­леж­ност към нея. Кръс­тът Хрис­тов съ­би­ра в се­бе си ця­ла­та еван­гел­ска про­по­вед; той е връх­на точ­ка на из­вър­ше­но­то от Хрис­та спа­се­ние.

Пър­во­на­чал­но кръс­тът е бил в упот­ре­ба у рим­ля­ни­те ка­то на­ка­за­тел­но сред­ство, при­ла­га­но към осъ­де­ни на смърт за по­зор­ни де­я­ния, по­ра­ди ко­е­то кръс­тът е бил сим­вол на уни­же­ние. Ви­дът му е вся­вал ужас и от­вра­ще­ние. Ци­це­рон из­каз­ва въз­му­ще­ние, че уп­ра­ви­те­лят на ед­на про­вин­ция е при­ло­жил кръс­тна смърт спря­мо един рим­ля­нин. Той из­тък­ва раз­пъ­ва­не­то на кръст ка­то най-чер­но и от­вра­ти­тел­но изоб­ре­те­ние на чо­веш­кия ум и из­ди­га глас на про­тест сре­щу осъж­да­не­то на кръс­тна смърт, ко­я­то на­кър­ня­ва об­щес­тве­на­та сво­бо­да и ве­ли­чи­е­то на им­пе­ри­я­та.

Раз­пъ­ва­не­то на кръст е би­ло не­поз­на­то у ев­ре­и­те. За най-теж­ки прес­тъп­ле­ния, ка­то нап­ри­мер бо­го­хул­ство, про­ви­не­ни­ят бил осъж­дан на смърт чрез убийс­тво с ка­мъ­ни, след ко­е­то тя­ло­то му би­ло обес­ва­но на дър­во (Втор. 21:22-23). В сво­е­то ожес­то­че­ние към Хрис­та оба­че ев­ре­и­те по­ис­ка­ли за Не­го от Пи­лат най-по­зор­но­то и мъ­чи­тел­но на­ка­за­ние, как­во­то са­ми те не при­ла­га­ли - раз­пъ­ва­не на кръст. А страш­на и мъ­чи­тел­на е кръс­тна­та смърт осо­бе­но пък ко­га­то раз­пна­ти­ят е при­ко­ван, ка­къв­то е бил слу­ча­ят с Хрис­то­во­то раз­пя­тие. Не­ес­тес­тве­но­то по­ло­же­ние на тя­ло­то, увис­ва­не­то му вър­ху про­бо­де­ни­те ръ­це и но­зе, за­гу­ба­та на кръв, ви­со­ка­та тем­пе­ра­ту­ра, при­чи­не­на от ра­ни­те, и свър­за­на­та с нея мъ­чи­тел­на жаж­да - всич­ко то­ва при­чи­ня­ва ад­ски стра­да­ния. Към те­лес­ни­те стра­да­ния се при­ба­вят и ду­шев­ни­те, при­чи­не­ни от ху­ли­те и по­диг­рав­ки­те на тъл­па­та.

Ето, на та­ка­ва жес­то­ка и по­зор­на смърт бил осъ­ден Бо­го­чо­ве­кът Гос­под Ии­сус! Кол­ко труд­но е би­ло за фи­ло­соф­ски об­ра­зо­ва­ни­те ели­ни да при­е­мат апос­тол­ска­та про­по­вед за Раз­пна­тия - за един Бог, Кой­то спо­ред тях се по­ка­зал тол­ко­ва слаб, та се ос­та­вил да бъ­де мъ­чен, ху­лен и при­ко­ван на дър­во! Тък­мо раз­пя­ти­е­то на Хрис­та е би­ло най-сил­ни­ят ар­гу­мент на уче­ния Целс про­тив хрис­ти­я­ни­те. Не би­ло лес­но и за юде­и­те да по­вяр­ват в Хрис­та, Раз­пна­тия, имай­ки пред­вид ду­ми­те на Пи­са­ни­е­то: "Прок­лет е пред Бо­га все­ки, кой­то ви­си на дър­во" (Втор. 21:23). За­то­ва апос­то­лът пи­ше: "Ние про­по­вяд­ва­ме Хрис­та раз­пна­тия, Кой­то за юдеи е съб­ла­зън, а за ели­ни бе­зум­ство" (1 Кор. 1:23). И въп­ре­ки то­ва, апос­тол­ска­та про­по­вед за Кръс­та има­ла ус­пех. Са­ми­ят св. апос­тол Па­вел се хва­ли с Кръс­та на Гос­под Ии­сус (Гал. 6:14). Изоб­ра­же­ни­е­то на Хрис­то­вия кръст ста­на­ло знак на вя­ра­та в Хрис­та и пред­мет на го­ля­ма бла­го­го­вей­на по­чит. С кръс­та хрис­ти­я­ни­те

за­поч­на­ли да ос­ве­ща­ват раз­лич­ни пред­ме­ти

да из­вър­шват све­ти­те тайн­ства и да се ог­раж­дат от не­ви­ди­ми­те вра­жес­ки си­ли. Древ­ни­ят цър­ко­вен пи­са­тел Тер­ту­ли­ан, жи­вял в края на тт и на­ча­ло­то на т­тт век, пи­ше: "При вся­ко вли­за­не и из­ли­за­не, при вся­ко об­ли­ча­не и обу­ва­не, при къ­па­не, при яде­не, при за­пал­ва­не на лам­пи­те, при оти­ва­не на сън, при ся­да­не и при вся­ка ра­бо­та пос­та­вя­ме кръст вър­ху че­ло­то си". А че то­зи оби­чай е бил дре­вен, се виж­да от дру­ги ду­ми на Тер­ту­ли­ан: "Ако ти би по­ис­кал да по­пи­таш за пис­мен за­кон, по кой­то съ­щес­тву­ват тия и дру­ги по­доб­ни уче­ния, не ще на­ме­риш та­къв; ще уз­на­еш са­мо то­ва, че пре­да­ни­е­то е ут­вър­ди­ло из­ця­ло тоя оби­чай". Че Кръс­тът е бил от­ли­чи­те­лен знак за хрис­ти­я­ни­те и пред­мет на из­по­вяд­ва­не, то­ва се виж­да от ду­ми­те на Бла­же­ни Ав­гус­тин: "Ако ние за­пи­та­ме ог­ла­ше­ния (гот­ве­щия се да ста­не хрис­ти­я­нин): "Вяр­ваш ли в Хрис­та?" - той ще от­го­во­ри: "Вяр­вам!" и ще изоб­ра­зи на се­бе си Хрис­то­вия кръст. Той но­си тоя кръст на че­ло­то си и не се сра­му­ва от кръс­та на своя Гос­под".

След по­бе­да­та на св. Кон­стан­тин Ве­ли­ки над езич­ни­ка Мак­сен­ций, ста­на­ла с чу­до­дей­на­та си­ла на Хрис­то­вия кръст, пос­лед­ни­ят нав­ля­зъл в до­мо­ве­те и уч­реж­де­ни­я­та. Спо­ред сви­де­тел­ство­то на св. Йо­ан Зла­то­уст хрис­ти­я­ни­те

но­се­ли час­ти­ци от св. Кръст на гър­ди­те си

за­поч­на­ли да го изоб­ра­зя­ват вър­ху дре­хи­те си, съ­до­ве­те, цър­кви­те, оръ­жи­я­та, гро­бо­ве­те, офи­ци­ал­ни­те до­ку­мен­ти (до­го­во­ри, за­ве­ща­ния и др.), при под­пи­си - в знак на ис­тин­ност на под­пи­са­но­то и пр. "Ние, пи­ше св. Йо­ан Зла­то­уст, пос­та­вя­ме кръс­та на се­бе си, на лег­ло­то, на тра­пе­за­та, нав­ся­къ­де, где­то и да сме. И как­то мно­зи­на от вой­ни­ци­те ни­то об­яд­ват, ни­то спят без оръ­жие, тъй и ние го окач­ва­ме на лег­ла­та, вмес­то меч, чер­та­ем го по вра­ти­те, вмес­то клю­чо­ве, с не­го ог­раж­да­ме це­лия дом, вмес­то със сте­ни с не­го за­пе­чат­ва­ме всич­ко вът­ре и вън". За съ­що­то сви­де­тел­ства и св. Ки­рил Йе­ру­са­лим­ски (+386): "И тъй, да не се сра­му­ва­ме да из­по­вяд­ва­ме Раз­пна­тия! Сме­ло да изоб­ра­зя­ва­ме с ръ­ка кръс­тно­то зна­ме­ние на че­ло­то и на всич­ко: на хля­ба, кой­то ядем, на ча­ша­та, от ко­я­то пи­ем; да го изоб­ра­зя­ва­ме при вли­за­не и при из­ли­за­не, ко­га­то ля­га­ме да спим и ко­га­то ста­ва­ме от сън, ко­га­то ся­да­ме и ста­ва­ме, ко­га­то сме на път и по­чи­ва­ме. Той е ве­ли­ко пред­паз­но сред­ство, да­де­но в дар на бед­ни­те, на сла­би­те без труд. То­ва е Бо­жия бла­го­дат, знак за вер­ни­те и страж за зли­те ду­хо­ве. За­що­то с не­го Той яв­но ги из­ло­жи на по­зор. Ко­га­то те ви­дят кръс­та, спом­нят си за Раз­пна­тия" (13 огл. По­у­че­ние). Св. Ан­то­ний Ве­ли­ки съ­вет­вал бра­тя­та-мо­на­си да

про­пъж­дат де­мон­ски­те ви­де­ния с кръс­та

да ог­раж­дат се­бе си и жи­ли­ща­та си с кръс­тно­то зна­ме­ние. В древ­на­та Цър­ква с кръс­та са би­ли пра­ве­ни т. нар. "ек­зор­ци­зъм" (зак­ли­на­ния) над об­ла­да­ни от не­чис­ти ду­хо­ве. По­чит­та към Хрис­то­вия кръст е на­ме­ри­ла офи­ци­а­лен из­раз ка­то цър­ков­но уче­ние в 73-то пра­ви­ло на Vт Все­лен­ски съ­бор: "Да се от­да­ва по­до­ба­ва­ща чест на то­ва дър­во, чрез ко­е­то сме спа­се­ни от древ­но­то гре­хо­па­де­ние, а съ­що и с ми­съл и със сло­во и с чув­ство да му се от­да­ва пок­ло­не­ние".

По­чит­та към св. Кръст е из­ра­зе­на и в мно­жес­тво цър­ков­ни бо­гос­лу­жеб­ни пес­ни: в тро­па­ри­те на ут­ре­ня­та пре­ди Шес­топ­сал­ми­е­то, в пес­ни­те на Кръс­тов­ден и в Не­де­ля Кръс­то­пок­лон­на, в спе­ци­ал­на­та служ­ба в чест на св. Кръст от св. Гри­го­рий Си­на­ит, в Све­тил­ния в сря­да и пе­тък, в кръс­то­бо­го­ро­дич­ни­те пес­ни, в кръс­то­въз­крес­ни­те ка­но­ни и др. В ня­кои от те­зи пес­ни св. Кръст се оли­цет­во­ря­ва. То­ва оли­цет­во­ре­ние оба­че не е идо­ло­пок­лон­ство, а по-ско­ро по­е­ти­чен об­раз за въз­хва­ла на Раз­пна­тия "нас ра­ди и на­ше­го ра­ди спа­се­ния", из­раз на осо­бе­на по­чит към тоя све­щен пред­мет и сред­ство, чрез ко­е­то е ста­на­ло чо­веш­ко­то спа­се­ние. Не­из­ра­зи­мо и

не­из­ме­ри­мо е ве­ли­чи­е­то

си­ла­та, све­тос­тта и ду­хов­но­то оба­я­ние на Хрис­то­вия кръст! Той е на­ша­та сла­ва, на­ша­та пох­ва­ла, на­ше­то по­бед­но оръ­жие, на­ше­то ук­ра­ше­ние, на­ша­та си­ла и спа­се­ние! Чес­твай­ки днес св. Кръст Гос­по­ден, не­ка сми­ре­но да сви­ем ко­ле­на пред не­го­во­то под­но­жие и да ка­жем:

"Крес­ту Тво­е­му пок­ла­ня­ем­ся, Вла­ди­ко, и свя­тое Вос­кре­се­ние Твое сла­вим! (На твоя Кръст се пок­ла­ня­ме, Вла­ди­ко, и свя­то­то Твое Въз­кре­се­ние сла­вим)".

Амин!

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички