- Събраните в едно три пръста изразяват нашата вяра в Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий
- Наричаме се християни, защото вярваме в Бога така, както ни е научил да вярваме Самият Син Божий
Кръстът е основният символ на християнството. В миналото от ранно детство учели децата да събират пръстчетата си и да се осеняват със знака на кръста. Сега много от нас учат това движение едва в зряла възраст. За невярващите това действие може и да не означава нищо, но не е така за православния хрис-тиянин. Защото кръстът е нашата защита. Човек пребивава не само във физическия, но и в духовния свят. В този духовен свят ние се намираме между двата полюса - между Божествената любов и противодейст-ващата й злоба, тъмна отрицателна енергия, която народът нарича нечиста сила. И кръстът е нашата за-щита. И ако трябва да сме още по-точни: когато се осеняваме с кръстния знак, ние изповядваме своята православна вяра. Защото кръстът е
най-краткият символ на вярата
- безсловесен и абсолютно достъпен за всички.
Ние се наричаме християни, защото вярваме в Бога така, както ни е научил да вярваме Самият Син Бо-жий, нашият Господ Иисус Христос. Той не само ни научи правилно да вярваме в Бога, но ни спаси от властта на греха и вечната смърт. Синът Божий Иисус Христос от любов към нас грешните слезе от небето и като Човек пострада вместо нас за нашите грехове. Той беше разпнат, умря на кръста и на третия ден възкръсна. Така безгрешният ден възкръсна. Така безгрешният Син Божий чрез Своя кръст (т.е. чрез стра-данията и кръстната смърт за греховете на всички хора по целия свят) победи не само греха, но и самата смърт - възкръсна от мъртвите и направи кръста оръдие на Своята победа и смъртта. Като победител над смъртта-възкръснал в третия ден - Той спаси и нас от вечна смърт. Той ще възкреси всички мъртви, кога-то настъпи последният ден на света. Ще ни възкреси за радостен, вечен живот с Бога.
Кръстът е оръдие или знамение на Христовата
победа над греха и смъртта
Сега всичко зависи от самите нас: ако ние желаем да се освободим от властта на злото-греха и вечна-та смърт, трябва да следваме Христа, т.е. да вярваме в Христа, да Го обичаме и да изпълняваме Светата Му воля (това е да живеем с Христа). Ето защо, за да изразим нашата вяра в Иисус Христос, нашия Спаси-тел, ние носим на врата си кръстче, а по време на молитва изобразяваме върху себе си с дясната ръка кръстния знак (осеняваме себе си с кръстния знак, прекръстваме се). За да се прекръстим, ние подреж-даме пръстите на дясната си ръка по следния начин: трите първи пръста (палеца, показалеца и средния) съединяваме в едно при върховете им, а последните два (безименния и кутрето) прегъваме към дланта. Събраните в едно три пръста изразяват нашата вяра в Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий като Единосъщ-на и Неразделна Троица. Двата пръста, прегънати към дланта, означават, че Божият Син със Своето сли-зане на земята, бидейки Бог, станал и Човек, т.е. тези два пръста означават
Неговите две природи - Божествената и човешката
Осенявайки себе си с кръстния знак, ние докосваме със съединените така пръсти: челото - за освеща-ване на нашия ум, областта на диафрагмата - за освещение на нашите вътрешни чувства, след това дяс-ното и лявото рамо - за освещаване на телесните ни сили. После, когато отпуснем ръката си, леко се пок-ланяме.
Кръстният знак ни дава велика сила да прогонваме и да побеждаваме злото, да вършим добрини. Ние сме длъжни да помним, че трябва да се кръстим правилно и бавно, иначе няма да се получи прек-ръстване, а обикновено махане с ръка, от което пък се радват бесовете. С небрежното извършване на кръстния знак ние показваме своята непочтителност към Бога, т.е. грешим. Трябва да осеняваме себе си с кръстния знак (да се кръстим) в началото на молитвата, по време и при завършване на молитвата и мислено, за себе си, казваме: "В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин!". С това изразяваме нашата вяра в Пресветата Троица и нашето желание да живеем и да се трудим за слава Божия. Думата
"амин" означава "наистина, така е, да бъде"
В православния свят е прието, когато църковната камбана зове на богослужение, вярващите да се прекръстват. А също така при приближаване към всичко свято: когато минаваме в близост до храм, кога-то влизаме в храма, преди започване и свършване на работа, когато се покланяме пред св. Кръст, пред св. икони. С кръстния знак призоваваме Божието име и славословим Бога, Пресвета Богородица и Божи-ите угодници - светиите.
Днес кръстче около врата носят както вярващи - като символ на Христовия кръст, така и невярващи-като модно бижу. Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост, така и кръстния знак не бива да правим често и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа, защо-то тогава той се превръща само в безсмислено механично движение на ръката.
Когато целуваме светите икони, непременно се прекръстваме. Макар и мълчаливо, извършването на кръстното изображение върху телата ни е явна изповед и искрена проповед за вярата ни в Христа. И тъй, да не се срамуваме да из-повядваме Разпнатия! Смело да изобразяваме с ръка кръстното знамение върху нас и върху всичко: "на хляба, който ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при всяко наше дело" - казва св. Кирил Йерусалимски (t 386 г.).
Подобно на Божието име, което не трябва да произнасяме напразно и неблагоговейно, така и кръст-ния знак
не бива да правим бързо и най-вече небрежно
За съжаление, в нашата Църква можем да наблюдаваме тъкмо обратното! Мнозинството от богомол-ците, които посещават храмовете, за да палят свещи, извършват върху себе си кръстния знак твърде бе-зобразно, като го превръщат в едно безсмислено движение на ръката. Прекръстват се сякаш по задълже-ние, с чувството, че отнякъде ги наблюдават и ще им се присмеят за това, че са християни. С подобно прекръстване не само няма да получим Божията благодат и сила, но по-скоро бихме си навлекли осъж-дане, тъй като с небрежното си отношение поругаваме самия кръст! Подобни явления, основаващи се главно на срам и незнание, трябва да отстраняваме с много любов и търпение. Когато един християнин е наясно със смисъла и значението на кръстния знак, той ще го извършва с благоговейно чувство и молит-вено настроение. Да почитаме светия кръст, защото чрез него сме
призвани към спасение
и чрез него се стремим към вечен живот. Христовият кръст е жертвеник и знаме! А как-то знамето се носи най-отпред, така и в нашия живот кръстът трябва да предшества всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
