София. Фенове на Христо Явашев и съпругата му Жан-Клод препълниха Националната галерия преди вечер. Поводът - премиерата на уникалната книга на Ванцети Василев "Да опаковаш вятъра", посветена на феноменалния тандем. Луксозното издание на "Изток-Запад" е с 16 разгъващи се илюстрации от най-впечатляващите творби на Кристо, за които той е дал изричното си разрешение.
"Живея в Ню Йорк от 1989-а и се познавам от години с Кристо. През 2011-а издадох книгата си "Разкази от нюйоркската библиотека" и там текстът за Явашев и Жан-Клод излезе като есе. Сега в "Да опаковаш вятъра" към него прибавих и илюстрациите на техните проекти. Много ми помогнаха Джонатан, сътрудникът на Кристо, и Владо, синът на брат му Анани Явашев. Момчето също от години работи в Щатите", разказва авторът.
Ванцети Василев проследява целия живот на удивителния творчески, житейски и астрален дует - и габровецът, и парижанката са родени на 13 юни 1935 г. Любовта им е потресаваща - от първата им среща през 1958-а във френската столица до смъртта на Жан Клод и отвъд нея.
"В интервюто, с което започва филмът "Кристо и Жан-Клод" на Волфганг Уолц, на първия въпрос от аудиторията кога всъщност започва тяхното партньорство в изкуството, Кристо отговаря с хитра усмивка: "Когато станахме любовна двойка и започнахме да се любим като луди". Пред спокойния и задоволен буржоазен живот Жан-Клод избира този с беден художник, емигрант от балканска социалистическа страна - със смахнати идеи и ателие, пълно с някакви пакети, които той смело нарича "моя арт". Малко преди това, само няколко седмици по-рано, объркана, тя се омъжва за 34-годишния инженер Филип Планшон. Младата дама съзира в бъдещето убийствената скука, сякаш предсказана й от ясновидка. Три седмици след сватбата сменя ключалката на бравата и казва на съпруга си, който, прибирайки се от работа, се опитва да отключи входната врата:
Твоят ключ не става за моята ключалка!
И с това обявява финала на кратковременния си брак с него", припомня Ванцети.
От неговата книга става ясно защо, независимо че Жан-Клод вече я няма, Кристо все още казва "ние", когато говори за работите си.
"Тези проекти са свободата. Съществуват не защото някой президент на република желае да ги има или някой корпоративен шеф, или кметът на някой град. Те са чиста демонстрация на съзидателност. Те са абсолютно безразсъдни. Светът може да живее без "Чадърите", без "Завеса над долината", без "Опакованият Райхстаг"... Те са без каквото и да е оправдание, без морализиране! Съществуват, за да преведат тази тотална свобода. Никой не може да купи тези проекти. Никой не може да продава билети за тях. Дори ние с Жан-Клод не ги притежаваме. Тези проекти са свободни! Точно затова те не остават - защото свободата е враг на притежанието, а притежанието е именно постоянното!".
"Да опаковаш вятъра" е и чудесно своеобразно завръщане на художника у нас, където той не е стъпвал, откакто е емигрирал. Не е правил и изложба.
Интересна е и личната сага на Ванцети Василев. Той е от Радомир. Завършва ВХТИ в София, където защитава дисертация. Преследван от органите за сигурност като
син на репресиран и концлагерист
от остров Белене, през 1988 г. емигрира в Италия. 12 месеца по-късно вече живее и работи в Ню Йорк. Бил е шеф на водоснабяването на един от районите на мегаполиса. Василев обаче е и писател. Преди няколко години той издаде своя автобиографичен роман "Семената на страха". После написа още две книги: "Влаковете на Рим" - преведена на немски и представена на панаира във Франкфурт през 2009-а, и "Разкази от нюйоркската библиотека". Член е на редакционна колегия на нюйоркското издателство "Cross Cultural Communication" от 1991-ва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
