- Винаги сме имали проблеми със свободата
Слонът, прелюбезни, е драматично животно. Започва постепенно с хобот, а завършва почти изведнъж с малка, направо незначителна опашка. Освен това не е ли сравнимо с антична трагедия това да имаш огромен хобот, а да не можеш да си бръкнеш в носа?!
Откъде, питате се, ме сполетяха тези прозрения?! От факта, че през седмицата единственият български слон навърши впечатляващите 57 години! Всъщност той е слоница, казва се Артайда и не е точно български, а индийски и дойде от Германия през 2004 година. Но осъзнал себе си като представител на горда нация, притежател на слон, си зададох въпроса кои са големите „слонове“ на националната ни гордост?! Кои са онези четири живи стълба, които подобно на слоновете, крепящи Света на диска, подпират националното ни самочувствие. Или ако не „ни“, то поне моето усещане на българин, почти на възрастта на Артайда. Съгласете, че около 24 май и 2 юни поводи да си зададем този въпрос – колкото щеш! Пък и смъртта на Кристо отново отприщи вечния спор
„наш“ ли е, не е ли „наш“
Да изтъкваш националната си принадлежност като особен повод за гордост, намеква най-малкото, че ти е трудно да изтъкнеш нещо друго като повод за гордост. И все пак е приятен гъдел да прочетеш онези списъци от „слонове“ на националната гордост, които около всеки празник изпълват социалните мрежи. Като почнем от това, че повече от хиляда години не сме си променяли името като държава, минем през „баща им Лъв, майка им славянка“ за светите братя Кирил и Методий, първата авиационна бомбардировка, създаването на компютъра и опрем до артиста Кристо, който – ужас! – отказваше да говори на български през по-голямата част от живота си!
Няма да ви занимавам поотделно с всеки артефакт на национална гордост, защото посотянно ще щръкват разни дразнещи обстоятелства като това, че държава България 1000 години просто не сме имали или пък изскачат дразнещи имена като това на италианския лейтенант Джулио Гавоти, бомбардирал Триполи още през 1911 година...
Истина е, че за по-скоро малък европейски народ наистина сме „дали“ много световни имена в почти всяка област. Както е истина, че за всяко едно от тези имена сме направили обидно малко приживе и още по-малко в тяхна памет. Тук се подреждат Жул Паскин (роден във Видин като Йешуа Пинкас) и Жорж Папазов, Карл Джераси и Цветан Тодоров, а – почти съм сигурен, че созополчани дори не си спомнят, че Асен Пейков е започнал да се занимава със скулптура именно в техния древен градец!
Огромен е списъкът с легенди
от български произход, но да оставим паметта им на покоя и тук-там на някоя музейна сбирка. Да видим живите – ето, на 5 юни, се навършват 16 години, откакто Антоанета Стефанова стана световен шампион по шахмат. В една година имахме световни шампиони по шах при жените, при мъжете и при ветераните! Имаме и прекрасни сънародници - Райна Кабаиванска, Юлия Кръстева, Самуел Финци, Васко Василев и Веско Панталеев с цялата му гениална фамилия Ешкенази, Ицо Стоичков, който продължава да е едно от лицата на световния футбол, непобедената Стефка и т.н. и т.н. Има още куп имена, за които рядко или изобщо не сте чували – като американската дизайнерка Иля, митичният Пиер Сциклуноф, живата легенда на израелските парашутисти Сами Рафаел, Каролин Кристоф, и... Абе, дори корените на Таркан са от родопските села Црънча и Туховица!
И сега искам да се върна на родения в Габрово, Царство България, Кристо. Не е задължително да разбирате това, което той и Жан-Клод направиха през годините. Още по-малко е нужно да харесвате изкуството му, а най-ненужно е да се обиждате от неговото отношение към България. То никога не е било лошо – просто той и спътницата в живота му бяха решили, че ще принадлежат на света, ще говорят на английски (не на български, не на френски) и ще говорят на... всички. Може да се стори на горещите патриоти богохулно, но Кристо е също така мъченик на българската свобода, подобен на Ботев. И плодовете на неговия порив към свободата са световно признати, макар и не така кървави като Ботевите.
Бихте ли простили днес на Ботев думите, изречени преди 145 години: „Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа“
Не само ги прощавате, но и ги изписвате с гордост на всеки 2 юни.
Защо тогава отказвате
да простите бягството на Кристо към свободата, което – при това – никога не е било съпроводено и с една лоша дума, камо ли с проклятие към българите? За мен - подобно на Ботев, Кристо е един от слоновете, на които да подпря моя български свят. И колкото по-световно признат е този слон, толкова по-стабилен е и светът.
Не се наемам да изчисля колко точно века сме имали държава с името България, но колко точно века сме имали проблеми със свободата е лесно да се сметне – винаги! Имаме я и днес, когато ни се струва, че живеем във възможно най-свободното време в цялата ни история. Кристо казваше, че да си артист не е професия, защото артистът не може да излезе в отпуска или в пенсия. Артистът е начин на съществуване. Също като свободата. Ако си наистина свободен, не можеш да бъдеш поробен. Проблемите започват, когато решиш да освобождаваш несвободните...
Индийската слоница Артайда също не е свободна, но след 57 години представата й за свобода е заменена с торта с моркови.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
